13 неща, които психически устойчивите родители не правят
Отлеждането на душевен устойчиви деца, които са готови да се оправят с провокациите на действителния живот, изисква родителите да се откажат от нездравословните, само че все пак известни наставнически практики, които лишават децата им от психическата мощ.
Разбира се, да се оказва помощ на децата да изградят устойчива душeвност не е елементарно — това изисква родителите също да са писихически устойчиви.
Да гледаш по какъв начин децата ти изпитват усложнения, да ги тласкаш към това да се изправят против страховете си и да ги държиш виновни за грешките им е мъчно. Това обаче са типовете опит, от които децата имат потребност, с цел да разпрострат допустимо най-големия си капацитет.
Родителите, които упражняват мозъците на децата си за живот, изпълнен със смисъл, благополучие и триумфи, заобикалят тези 13 неща, съгласно обява на Ейми Морин в CNBC:
1. Те не утвърждават приемането на манталитета на жертва
Това, че е останало отвън тима по футбол или че няма триумфи по някой предмет, не прави детето ви жертва. Отказът, неуспехът и несправедливостта са част от живота.
Вместо да разрешават на децата си да се самосъжаляват или да преувеличават нещастието си, душевен устойчивите родители предизвикват децата си да трансформират затрудненята, които изпитват, в свои мощни страни. Те им оказват помощ да намират способи, по които да подхващат позитивни дейности, макар събитията.
2. Те не демонстрират наставнически грижи от възприятие за виновност
Чувството на виновност води до дълъг лист от нездрави наставнически тактики — като да вземем за пример да отстъпите пред детето си, откакто сте споделили не или да го разглезвате прекомерно доста по празници.
Психически устойчивите родители знаят, че въпреки възприятието на виновност да носи дискомфорт, то е търпимо. Те отхвърлят да разрешават на възприятието на виновност да им пречи да вземат мъдри решения.
3. Те не трансформират децата си в центъра на вселената
Може би е изкушаващо да извършите по този начин, че животът ви да се върти към вашето дете. Децата, които си мислят, че са центъра на вселената обаче, като пораснат са погълнати от самите себе си и считат, че всичко им се поставя.
Психически устойчивите родители учат децата си да се концентрират върху това какво могат да предложат на света — вместо върху това какво им дължи светът.
4. Те не разрешават страхът да диктува решенията, които вземат
Ако държите детето си в предпазен балон, това може да ви спести доста паники. Прекаленото предотвратяване на децата обаче пречи на тяхното развиване.
Психически устойчивите родители гледат на себе си като на съветници, а не като на пазители. Те разрешават на децата си да се впускат в света и да пробват от живота, даже и когато е плашещо да ги пуснат.
5. Те не разрешават на децата си да имат власт над тях
Децата, които подреждат какво ще яде фамилията за вечеря, или тези, които провеждат по какъв начин да бъде прекаран уикенда, имат прекомерно доста власт. Да се държат по-скоро като равни или даже като шефове не е добре за децата.
Психически устойчивите родители овластяват децата си да вършат подобаващите избори, до момента в който в това време резервират ясно изразена подчиненост.
6. Те не чакат от децата си да са съвършени
Добре е човек да има огромни упования, само че в случай че се чака прекомерно доста от децата, това може да има противоположен резултат. Психически устойчивите родители осъзнават, че децата им няма да преуспяват във всичко, с което се занимават.
Вместо да притискат децата си да са по-добри от всички останали, те се концентрират върху това да им оказват помощ да се трансфорат в най-хубавата версия на себе си.
7. Те не разрешават на децата си да бягат от отговорност
Няма да видите душевен резистентен родител да споделя неща като: "Не желая да товаря децата си с домашни отговорности. Децата би трябвало да са си деца. " Те чакат децата им да дават своя принос и да научават уменията, от които имат потребност, с цел да се трансфорат в виновни жители.
Повече четете ТУК
Разбира се, да се оказва помощ на децата да изградят устойчива душeвност не е елементарно — това изисква родителите също да са писихически устойчиви.
Да гледаш по какъв начин децата ти изпитват усложнения, да ги тласкаш към това да се изправят против страховете си и да ги държиш виновни за грешките им е мъчно. Това обаче са типовете опит, от които децата имат потребност, с цел да разпрострат допустимо най-големия си капацитет.
Родителите, които упражняват мозъците на децата си за живот, изпълнен със смисъл, благополучие и триумфи, заобикалят тези 13 неща, съгласно обява на Ейми Морин в CNBC:
1. Те не утвърждават приемането на манталитета на жертва
Това, че е останало отвън тима по футбол или че няма триумфи по някой предмет, не прави детето ви жертва. Отказът, неуспехът и несправедливостта са част от живота.
Вместо да разрешават на децата си да се самосъжаляват или да преувеличават нещастието си, душевен устойчивите родители предизвикват децата си да трансформират затрудненята, които изпитват, в свои мощни страни. Те им оказват помощ да намират способи, по които да подхващат позитивни дейности, макар събитията.
2. Те не демонстрират наставнически грижи от възприятие за виновност
Чувството на виновност води до дълъг лист от нездрави наставнически тактики — като да вземем за пример да отстъпите пред детето си, откакто сте споделили не или да го разглезвате прекомерно доста по празници.
Психически устойчивите родители знаят, че въпреки възприятието на виновност да носи дискомфорт, то е търпимо. Те отхвърлят да разрешават на възприятието на виновност да им пречи да вземат мъдри решения.
3. Те не трансформират децата си в центъра на вселената
Може би е изкушаващо да извършите по този начин, че животът ви да се върти към вашето дете. Децата, които си мислят, че са центъра на вселената обаче, като пораснат са погълнати от самите себе си и считат, че всичко им се поставя.
Психически устойчивите родители учат децата си да се концентрират върху това какво могат да предложат на света — вместо върху това какво им дължи светът.
4. Те не разрешават страхът да диктува решенията, които вземат
Ако държите детето си в предпазен балон, това може да ви спести доста паники. Прекаленото предотвратяване на децата обаче пречи на тяхното развиване.
Психически устойчивите родители гледат на себе си като на съветници, а не като на пазители. Те разрешават на децата си да се впускат в света и да пробват от живота, даже и когато е плашещо да ги пуснат.
5. Те не разрешават на децата си да имат власт над тях
Децата, които подреждат какво ще яде фамилията за вечеря, или тези, които провеждат по какъв начин да бъде прекаран уикенда, имат прекомерно доста власт. Да се държат по-скоро като равни или даже като шефове не е добре за децата.
Психически устойчивите родители овластяват децата си да вършат подобаващите избори, до момента в който в това време резервират ясно изразена подчиненост.
6. Те не чакат от децата си да са съвършени
Добре е човек да има огромни упования, само че в случай че се чака прекомерно доста от децата, това може да има противоположен резултат. Психически устойчивите родители осъзнават, че децата им няма да преуспяват във всичко, с което се занимават.
Вместо да притискат децата си да са по-добри от всички останали, те се концентрират върху това да им оказват помощ да се трансфорат в най-хубавата версия на себе си.
7. Те не разрешават на децата си да бягат от отговорност
Няма да видите душевен резистентен родител да споделя неща като: "Не желая да товаря децата си с домашни отговорности. Децата би трябвало да са си деца. " Те чакат децата им да дават своя принос и да научават уменията, от които имат потребност, с цел да се трансфорат в виновни жители.
Повече четете ТУК
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ