Последното велико географско откритие в света, направено в Русия
Откриването на този негостолюбив арктически архипелаг лишава години.
При последния си опит да начертаят маршрута през Северно море, съветските откриватели се натъкват на няколко изолирани арктически острова. Когато архипелагът най-сетне е картиран, това става последното значимо географско изобретение.
Маршрутът през Северно море
Ледоразбивачът „Вайгач“, на който А.В. Колчак плава в Арктика през 1909—1910Свободни източници
В продължение на стотици години съветските откриватели мечтаят да открият по-кратък маршрут от западната част на Русия до съветския Далечен изток. Новият морски маршрут дава обещание да съкрати извънредно дългия морски маршрут през Индийския океан, само че се оказва доста сложен за картиране заради суровите климатични условия в Арктика.
През 1910 година Русия стартира научна експедиция, чиято цел е да създаде маршрута през Северно море. В пътешествието вземат участие два кораба.
Първият е „, ледоразбивач, издигнат през 1909 година особено за тази дръзка експедиция.
Руски ледоразбивачи и проучвателен кораби Таймир и Вайгач въглищат в пристанището Ема 1913 г.Свободни източници
Другият е 1200-тонният тежък ледоразбивач, кръстен на едноименния полуостров в Далечния север на Русия. И двата кораба се считат за най-хубавите ледоразбивачи в света за времето си.
Експедицията
Навигационна скица на хидрографската експедиция на Северния ледовит океан през 1913 г.Свободни източници
Двата кораба потеглят през 1910 година, само че първоначално не се движат по маршрута през Северно море. Вместо това членовете на експедицията вършат дълго странствуване от Санкт Петербург до Владивосток през Суецкия канал и Индийския океан.
Едва когато ледоразбивачите стигат до Владивосток, те се заемат с главната си цел: да изследват арктическия бряг на Русия, като картират всичко открито по пътя, и да открият по този начин нужния арктически проход сред Изтока и Запада на Русия.
Експедицията се движи на Запад, малко по малко. През първата година ледоразбивачите стигат едвам до региона край село Уелен, където живеят чукчи, на югоизточния бряг на Чукотско море край нос Дежньов.
Чукчи на порт ДежньовСвободни източници
Екипажите привикват с плаването в Арктика и на идната година те стигат още по-далеч. В последна сметка ледоразбивачите доближават устието на р. Колима, а по-късно и устието на р. Лена. За първи път в историята кораби, тръгнали то Владивосток, стигат до устието на р. Лена, която се влива в море Лаптеви.
Последното велико географско изобретение
Карта на Арктическия район, показваща корабните пътища на Североизточния проход, Северния морски път и Северозападния проходСвободни източници
След няколко години корабоплаване в Арктика експедицията напредва още повече на запад и на 10 август 1913 година се натъква нa неразучени до момента земи.
Експедицията изследва западния бряг на море Лаптеви и възнамерява да продължи на запад, само че маршрутът е блокиран от пълен лед. Докато търси място, откъдето да мине, ръководителят на експедицията подрежда на корабите да се придвижат на север.
Поставяне на съветския байрак на нос Берг (80°1’31“ N 99°21’39“ E), на остров Октомврийската гражданска война, Северна Земля от експедиционния екип на Борис Вилкицки.Свободни източници
Скоро екипажът вижда линия непозната до момента земя. Тогава екипажът за първи път зърва архипелага, който ще стане прочут като „Северна земя“. Това изобретение ще бъде наречено „последното велико географско изобретение в Русия“.
Изследователите издигат съветско знаме на негостоприемните арктически острови. Скоро по-късно архипелагът за първи път се появява на картите като „Земята на император Николай II“.
Когато болшевиките идват на власт в Русия, те прекръстват архипелага на „Северна земя“.
Борис ВилкицкиСвободни източници
Борис Вилкицки, който оглавява експедицията, е върл монархист. След Руската гражданска война той бяга от Русия и е срещу политически мотивирането преименуване на архипелага, който е разкрил.
„Ще минат години, ужасите на Революцията и Гражданската война ще бъдат забравени, годините на руското иго ще избледнеят в историята; имената, разпръснати из необятната простор на Русия, ще изчезнат, също като улиците и заводите, кръстени на Троцки; Ленинград ще си върне името на Петър Велики, също както други градове ще си върнат историческите имена; земята още веднъж ще си върне името на починалите цар и царевич, имената, които им принадлежат по право от историята“, написа Вилкицки от чужбина.
Последното велико географско изобретение, обаче, остава в историята с новото си име – Северна земя.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
При последния си опит да начертаят маршрута през Северно море, съветските откриватели се натъкват на няколко изолирани арктически острова. Когато архипелагът най-сетне е картиран, това става последното значимо географско изобретение.
Маршрутът през Северно море
Ледоразбивачът „Вайгач“, на който А.В. Колчак плава в Арктика през 1909—1910Свободни източници
В продължение на стотици години съветските откриватели мечтаят да открият по-кратък маршрут от западната част на Русия до съветския Далечен изток. Новият морски маршрут дава обещание да съкрати извънредно дългия морски маршрут през Индийския океан, само че се оказва доста сложен за картиране заради суровите климатични условия в Арктика.
През 1910 година Русия стартира научна експедиция, чиято цел е да създаде маршрута през Северно море. В пътешествието вземат участие два кораба.
Първият е „, ледоразбивач, издигнат през 1909 година особено за тази дръзка експедиция.
Руски ледоразбивачи и проучвателен кораби Таймир и Вайгач въглищат в пристанището Ема 1913 г.Свободни източници
Другият е 1200-тонният тежък ледоразбивач, кръстен на едноименния полуостров в Далечния север на Русия. И двата кораба се считат за най-хубавите ледоразбивачи в света за времето си.
Експедицията
Навигационна скица на хидрографската експедиция на Северния ледовит океан през 1913 г.Свободни източници
Двата кораба потеглят през 1910 година, само че първоначално не се движат по маршрута през Северно море. Вместо това членовете на експедицията вършат дълго странствуване от Санкт Петербург до Владивосток през Суецкия канал и Индийския океан.
Едва когато ледоразбивачите стигат до Владивосток, те се заемат с главната си цел: да изследват арктическия бряг на Русия, като картират всичко открито по пътя, и да открият по този начин нужния арктически проход сред Изтока и Запада на Русия.
Експедицията се движи на Запад, малко по малко. През първата година ледоразбивачите стигат едвам до региона край село Уелен, където живеят чукчи, на югоизточния бряг на Чукотско море край нос Дежньов.
Чукчи на порт ДежньовСвободни източници
Екипажите привикват с плаването в Арктика и на идната година те стигат още по-далеч. В последна сметка ледоразбивачите доближават устието на р. Колима, а по-късно и устието на р. Лена. За първи път в историята кораби, тръгнали то Владивосток, стигат до устието на р. Лена, която се влива в море Лаптеви.
Последното велико географско изобретение
Карта на Арктическия район, показваща корабните пътища на Североизточния проход, Северния морски път и Северозападния проходСвободни източници
След няколко години корабоплаване в Арктика експедицията напредва още повече на запад и на 10 август 1913 година се натъква нa неразучени до момента земи.
Експедицията изследва западния бряг на море Лаптеви и възнамерява да продължи на запад, само че маршрутът е блокиран от пълен лед. Докато търси място, откъдето да мине, ръководителят на експедицията подрежда на корабите да се придвижат на север.
Поставяне на съветския байрак на нос Берг (80°1’31“ N 99°21’39“ E), на остров Октомврийската гражданска война, Северна Земля от експедиционния екип на Борис Вилкицки.Свободни източници
Скоро екипажът вижда линия непозната до момента земя. Тогава екипажът за първи път зърва архипелага, който ще стане прочут като „Северна земя“. Това изобретение ще бъде наречено „последното велико географско изобретение в Русия“.
Изследователите издигат съветско знаме на негостоприемните арктически острови. Скоро по-късно архипелагът за първи път се появява на картите като „Земята на император Николай II“.
Когато болшевиките идват на власт в Русия, те прекръстват архипелага на „Северна земя“.
Борис ВилкицкиСвободни източници
Борис Вилкицки, който оглавява експедицията, е върл монархист. След Руската гражданска война той бяга от Русия и е срещу политически мотивирането преименуване на архипелага, който е разкрил.
„Ще минат години, ужасите на Революцията и Гражданската война ще бъдат забравени, годините на руското иго ще избледнеят в историята; имената, разпръснати из необятната простор на Русия, ще изчезнат, също като улиците и заводите, кръстени на Троцки; Ленинград ще си върне името на Петър Велики, също както други градове ще си върнат историческите имена; земята още веднъж ще си върне името на починалите цар и царевич, имената, които им принадлежат по право от историята“, написа Вилкицки от чужбина.
Последното велико географско изобретение, обаче, остава в историята с новото си име – Северна земя.
създател: НИКОЛАЙ ШЕВЧЕНКО
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ