Произведен е първият български пеницилин
Откриването на пеницилина се приписва на шотландския академик Александър Флеминг през 1928 година. Разработката на пеницилина за приложимост като лекарство се приписва на лауреатите на Нобелова премия за медицина Хауърд Флори и Ърнст Чейн.
Въпреки това, няколко други откриватели разказват бактериостатичния резултат на Penicillium по-рано от Флеминг. Изглежда, че първата сходна обява е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското сдружение в Лондон. Френският доктор Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното влияние на някои типове плесен върху бактериите в обява от 1894 година, която не е призната от института „ Пастьор “ поради младостта му.
![Краят на заложническата драма в Беслан]( "Краят на заложническата драма в Беслан")
Краят на заложническата драма в Беслан
Терористичният акт в град Беслан на Република Северна Осетия, Руска федерация е осъществен в първите дни на септември 2004 година. Събити...
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда „ ореол “, в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен, в този момент прочут като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски експерт работещ в Министерството на земеделието на Съединени американски щати, е приет специалист и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля термина „ пеницилин “, с цел да опише филтрата на „ бульонната “ просвета на пеницилиновия плесен. Дори в тези ранни стадии, пеницилинът се оказва най-ефективен против Грам-положителните бактерии, и неефикасен против Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг счита, че пеницилинът ще бъде потребен дезинфектант, защото е мощен при минимална токсичност спрямо антисептиците в тези дни и отбелязва неговата стойност при изолираност на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип, в този момент прочут като Haemophilus influenzae).. След по-нататъшни опити Флеминг е уверен, че пеницилинът не може да оживее задоволително дълго в човешкото тяло, с цел да убие патогенните бактерии и стопира да го учи след 1931 година През 1934 година възобновява клиничните изследвания до 1940 година
Независимо от Флеминг, в Съюз на съветските социалистически републики пеницилинът е открит от руската микробиоложка Зинаида Ермолева и употребен за потребностите на руската войска по време на Втората международна война.
Въпреки това, няколко други откриватели разказват бактериостатичния резултат на Penicillium по-рано от Флеминг. Изглежда, че първата сходна обява е направена през 1875 година от Джон Тиндал в Кралското сдружение в Лондон. Френският доктор Ернест Дюшен (Ernest Duchesne) документира смъртоносното влияние на някои типове плесен върху бактериите в обява от 1894 година, която не е призната от института „ Пастьор “ поради младостта му.
Терористичният акт в град Беслан на Република Северна Осетия, Руска федерация е осъществен в първите дни на септември 2004 година. Събити...
Флеминг споделя, че моментът на пробива му е в утрото на петък, 28 септември 1928 година. Докато работи в лабораторията си в мазето на болничното заведение Св. Мария в Лондон (сега част от Империъл Колидж), Флеминг вижда „ ореол “, в който липсва бактериален напредък към синьо-зеления плесен, замърсяващ паничката на стафилококова бактериална просвета. Той заключава, че мухълът освобождава субстанция, която потиска бактериалния напредък и разтваря клетките на бактерията. Отглежда чиста просвета и открива, че това е пеницилиновия плесен, в този момент прочут като Penicillium notatum. Чарлз Том, американски експерт работещ в Министерството на земеделието на Съединени американски щати, е приет специалист и Флеминг отнася въпроса до него. Флеминг измисля термина „ пеницилин “, с цел да опише филтрата на „ бульонната “ просвета на пеницилиновия плесен. Дори в тези ранни стадии, пеницилинът се оказва най-ефективен против Грам-положителните бактерии, и неефикасен против Грам-отрицателни организми и плесени. Първоначално Флеминг счита, че пеницилинът ще бъде потребен дезинфектант, защото е мощен при минимална токсичност спрямо антисептиците в тези дни и отбелязва неговата стойност при изолираност на Bacillus influenzae (бактериална инфлуенца / грип, в този момент прочут като Haemophilus influenzae).. След по-нататъшни опити Флеминг е уверен, че пеницилинът не може да оживее задоволително дълго в човешкото тяло, с цел да убие патогенните бактерии и стопира да го учи след 1931 година През 1934 година възобновява клиничните изследвания до 1940 година
Независимо от Флеминг, в Съюз на съветските социалистически републики пеницилинът е открит от руската микробиоложка Зинаида Ермолева и употребен за потребностите на руската войска по време на Втората международна война.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ