Откритието помага за това, защо древните култури може да са

Откритието оказва помощ за това, за какво античните култури може да са подхванали подобен рисков хирургически акт

Гроб от Късно бронзовата ера в археологическия обект Мегидо, Израел, показва на откривателите необичаен образец за деликатна черепна хирургия, която може да е най-ранната по рода си в Близкия изток.

През 2016 година археолозите разкопават двойка гробници в битовата част на замък в известния древен град, като откриват останките на двама души, заровени дружно преди близо 3500 години, написа.

Сега откриватели от институции в Съединени американски щати и Израел разгласиха резултатите от разбора на техните скелети, разкривайки трагичната история на двама братя, чието благосъстояние не е било задоволително, с цел да ги избави от ранна гибел.

Разположен на 130 километра северно от Йерусалим, град Мегидо е бил преуспяващ градски център, състоящ се от голям брой дворци, укрепления и храмове. Мнозина ще го познават по-добре с гръцкото му име – Армагедон – пророкувано като място на последната борба преди края на дните.

„ Трудно е да се надцени културното и икономическото значение на Мегидо през Късната бронзова ера “, споделя археологът от Тел Авив Израел Финкелщайн, който е съавтор на проучването на костите.

Погребани в част от двореца, за която се счита, че е била непокътната за елита, измежду керамика и други полезности, подобаващи за по-заможни жители, телата евентуално принадлежат на мъже, които са принадлежали към авторитетно, в случай че не и кралско семейство.

ДНК анализът, осъществен преди последното следствие, открива родствената им връзка, а размерите и развиването им подсказват, че единият е умрял в ранна зрелост, а другият е бил с 30 години по-възрастен, когато е умрял.

Благодарение на метода, по който са били подредени костите се знае, че по-големият брат най-вероятно е надживял брат си, а костите на по-малкия са посочили признаци, че са били извадени и препогребани.

Въпреки че по телата на всеки от братята има следи от заболяване, по черепа на по-големия от двамата ясно личат следите от процедура, известна като трепанация (наричана постоянно и трефинация), която включва рязане или абразивно изстъргване или обръсване на костите на жив пациент, с цел да се разкрие мозъкът.

Белези към мястото на незаздравял отвор за трепанация в черепа
„ Трябва да сте в много тежко състояние, с цел да си пробиете дупка в главата “, споделя водещият създател Рейчъл Калишър, археолог от университета Браун в Съединени американски щати.

Не е ясно за какво тъкмо тази процедура се е правила постоянно, като догатките варират от чисто суеверни до релативно интуитивни планове за облекчение на насъбраното налягане върху мозъка.

В случая на братята, какъвто и да е бил замисълът на интервенцията, тя в последна сметка се е оказала несполучлива. Кръстосаните следи от порезни рани, оформящи квадратния отвор в предната част на черепа, не са посочили признаци на зарастване, което допуска, че мъжът, за който се счита, че е бил на към 20-30 години, когато е умрял, е умрял скоро откакто черепът му е бил разрязан.

Примери за трепанация са открити през Мезолита (Среднокаменната епоха) в Северна Африка и Неолита (Новокаменната епоха) в Средиземноморието и Централна Европа. Методите са също толкоз разнородни, като има образци за продупчване на кръгли дупки, изрязване на квадратни отвори и постепенно шлифоване на елипсовидни кухини.

И въпреки всичко в Близкия изток има единствено няколко десетки други образеца за трепанация и нито един от тях не е от по-ранна дата от тези скелети на възраст няколко хилядолетия. Откритието оказва помощ да се попълни една по-глобална картина за това по какъв начин и за какво античните култури може да са подхванали подобен рисков хирургически акт.

„ Интересува ме какво можем да научим, като разгледаме в научната литература всеки образец за трепанация в древността, като съпоставим и сравним събитията на всеки човек, на който е направена интервенцията “, споделя Калишър.

Въпреки че са имали достъп до благосъстояние и въздействие, малко евентуално е мъжът и брат му да са имали удобен живот. Всеки от тях е посочил признаци на дълготраен дефицит на желязо в детството, което може да е повлияло на развиването им.

По-големият брат също по този начин имал спомагателна линия в черепа, където плочките се срещали, както и спомагателен молар, което свидетелства за рядко генетично положение, наречено клейдокраниална дисплазия.

За да се прибавят към неволите им, всяка група кости носела белези от инфекциозно заболяване, най-вероятно туберкулоза или проказа.

Трудно е да се каже дали всеки субект е умрял от инфекцията или даже дали тя е съдействала за нуждата от черепна интервенция. Въпреки че животът им е бил трагично пресечен, ясно е, че този, който се е грижил за тях, е подхванал фрапантни дейности, с цел да ги резервира живи колкото се може по-дълго.

„ В древността е имало доста повече приемливост и доста повече грижи, в сравнение с хората през днешния ден си мислят “, споделя Калишър.

„ Имаме доказателства безусловно от времето на неандерталците, че хората са полагали грижи един за различен, даже при сложни условия. Не се пробвам да кажа, че всичко е било цветя и рози – имало е разделения на полова и класова основа. Но в предишното хората въпреки всичко са били хора. “