Откриха нова болест, пренасяна от кърлежОсновното заблуждение на обществото е,

Откриха нова болест, пренасяна от кърлежОсновното заблуждение на обществото е, ...

Откриха нова болест, пренасяна от кърлеж.

Откриха нова болест, пренасяна от кърлеж
„Основното заблуждение на обществото е, че сякаш съществуват отговори, решения или възгледи, които само се нуждаят от това някой да ги изрази, давайки необходимата яснота. Но, както показват множество примери от историята, истината не означава нищо, докато тя не се превърне в личен вътрешен опит“.
Така обяснява част от случващите се събития в живота неподражаемият Карл Густав Юнг. Този негов извод има множество тълкувания. Но за нас най-важното, което можем да извлечем от тези думи, е, че всяко нещо, което се случва на околните, не предизвиква интерес у другите, докато не се превърне в лично негово бреме и трагедия. Може би точно този начин на разсъждение, каращ ни да подминаваме с лекота чуждите неволи, постепенно ги превърна в проблеми, рефлектиращи върху цялото общество. Като тук визираме ситуации от всякакво естество и най-вече тези, лежащи на мотото: „това на мен няма как да ми се случи“. Е, за щастие или за нещастие, животът ни показва, че винаги може да ни изненада с цялото си многообразие. Върпосът е кой какво е заслужил да му поднесе! Така човек започва да се пита защо на добрите почти винаги им се пада да изпият горчивата чаша на разочарованието. В контекста на „кой каквото си надроби, това ще сърба“, е интересно да се замислим защо понякога именно заради прекалената добрина ни се налага да отнесем някоя друга гавра. И дали пък това не е начинът да ни се покаже, че прекаляваме и трябва да бъдем малко по-пестеливи откъм самарянство и благини. По презумпция

добрият човек винаги се е асоцирал с балъка

поради простата причина, че нормалното човешко отношение рядко се осребрява материално. А в днешния ментално умопомрачен свят, подчинен на всичко, което може да се трансформира в дивидент, противоположното стои някак неестествено. Околните започват да гледат на теб като на полезно изкопаемо от изчезващ вид, чието място е зад витрините в исторически музей. Иначе казано, местенето на искащия да помогне от един затънтен ъгъл в друг днес ни изправи пред реалния проблем да няма на кой да се опреш, когато изпаднеш наистина в нужда. Просто защото тези хора вече се замислят за себе си преди да предложат помощта си. И това не е проява на егоизъм, а резултат от насилствената промяна на поведението, наложена чрез постоянни подигравки и отблъскване. Но, както казва Юнг: „Тъжната истина е в това, че реалният живот е пълен с неумолимо действащи противоположности: денят се сменя с нощта, раждането – със смъртта, щастието – с мъка, а доброто – със зло. И ние дори не може да бъдем сигурни в победата на едното над другото. Животът е поле на тази битка. Винаги е било така и така ще бъде“!
Предпоследното, отнасящо се до така бленуваните победи, особено много касае медицината. Поради простата причина, че при някои заболявания, колкото и да сме сигурни в успеха, той понякога е помрачен, макар и години по-късно. Резултат, породен от личния ни подход към това, срещу което се борим. А именно лошият такъв ни превърна в една от най-болните и застаряващи нации. Оказва се, че днес страдаме от определени болести до такава степен, каквато никога не сме виждали в миналото. Причините за нашите съвременни болестни кахъри се коренят в

инфекциозните заболявания, които не веднъж са били основната причина за висока смъртност

в световен мащаб. В даден момент дори се стигна до епидемиологичен преход, по време на който заболяванията не се стопираха, а се трансформираха в хронични. Днес вече  са станали главните причини за трайни увреждания и смърт. А това се случи, защото инфекциозните болести много дълго време се разглеждаха като проблем на бедния или т. нар. “Трети свят”, което се оказа много опасно и дълбоко погрешно.   
Съвременната епоха е донесла уникални проблеми. Броят на хората с хронични заболявания се е увеличил близо четири пъти през последните 50 години. Това е комбинацията от токсичната среда и начина на живот. Необичайно е нараснал и броят на заболяванията, свързани с неправилно функциониране на имунната система, поставени под общия знаменател на автоимунните диагнози. Към всичко това ще прибавим и продължаващите открития, свързани с напълно непознати и новоизлюпили се болестни провокатори, пренасяни посредством различни от човека живи същества.

Новост поднасят кърлежите

сочени предимно като виновници за появата на лаймската болест. С времето се установи, че тя не е единственият „подарък“, който получаваме от тях. А буквално преди няколко дни учени от Китай ни сюрпризираха с новината за вируса Alongshan (ALSV). Неговата предистория започва още през 2017 г. с клиничен случай на 42-годишен фермер, страдащ от треска, системно главоболие, умора, кашлица и дискомфорт в гърлото. При прегледа са установени и разширени болезнени лимфни възли по врата. Въпреки констатирането на ухапвания от кърлежи в миналото, симптомите приличали на тези, причинени от вируса на енцефалита. Проведените лабораторни тестове обаче отхвърлят тази диагноза. Така в крайна сметка се открива вирус с генетична последователност, невиждана преди. Изследователите решават да го нарекат на името на града, в който го откриват за първи път. Основният заподозрян за пренасянето му е кърлежът Ixodes persulcatus, който има склонност да мигрира сред различните видове бозайници, включително овце, говеда, коне, кучета, зайци и хора, дори и сред птици от време на време. I. persulcatus е известен още като Taiga Tick. Това не е учудващо, тъй като в момента кърлежите са на второ място след комарите като трансимисивни вектори на човешки инфекциозни заболявания в света. От идентифицирането на Borrelia burgdorferi като агент на Лаймската болест през 1982 г. до сега, в света са описани над 15 бактериални патогена, пренасяни от насекомото. Като те не спадат към 10-те известни бактерии, свързани с комплекса на В. burgdorferi sensu lato. Тези различни видове могат да бъдат намерени в голямо разнообразие от животни-гостоприемници. Патогенността на бактериите, пренасяни с членестоногите, може да бъде свързана с повишена дифузия на организмите и произтичащият от това повишен риск от излагане на тях. От еволюционен аспект се предполага, че една бактерия може да бъде патогенна за хората, ако е такава за редица други отдалечени видове бозайници. Вероятно така се гледа и на още едно прясно попълнение, наречено новата лаймска болест. Тя се причинява от бактерията Borrelia miyamotoi, която принадлежи към същата група бактерии, носеща и болестта на Лайм. Челестоногото, което се явява „посредникът“, е от вида Ixodes, чието

ухапване може да зарази човека и с бабезиоза и анаплазмоза

Интересното всъщност е, че тези бактерии споделят много общи характеристики и на практика някак успяват да се припокрият. Също така е важно да се отбележи, че докато предаването на лаймската болест се осъществява чрез ухапване, експериментално е доказано, че дори самите ларвите на кърлежи могат да предават Borrelia miyamotoi. Симптомите на инфектиране с нея включват грипоподобни състояния като треска, втрисане, изпотяване, главоболие, болки в ставите и умора. Те обичайно се проявяват в рамките на 12 - 16 дни след ухапване от кърлеж. Тези симптоми са подобни на болестта на Лайм, но с едно изключение. Голямата разлика е, че хората с болест на Лайм почти винаги получават обрив, който не се наблюдава при заразяване с другия патоген. Освен това въпросният може да предизвика и други, по-рядко срещани симптоми, включително чувство на объркване, коремна болка или проблеми с придвижването. Първият от известно време насам се е превърнал във вечен спътник на голям процент от родните мозъци. И за това няма да хвърлим вината на вече „летящите“ челестоноги кръвопийци?!
Само ще завършим с няколко реда, споделени от Юнг, пък нека сами си направим извода от тях: „Имах стар чичо. Един ден ме срещна на улицата и попита: „Знаеш ли как Дяволът мъчи грешните души?” Аз отговорих отрицателно и той каза: ”Кара ги да чакат”. След това продължи по своя път“!

 

 

Източник: standartnews.com