Художникът Йордан Попов подреди изложба „Отшелникът от Елена“
Откриха галерия на художникът от Елена Йордан Попов в художествената изложба „ Христо Цокев “ в Габрово. В експозицията „ Отшелникът от Елена “ са включени 36 живописни платна на един от класиците на българското изобразително изкуство, приет занаятчия на пейзажа. Картините на еленския художник са предоставени за изложбата от Художествената изложба „ Борис Денев “ във В.Търново и Музея на Възраждането „ Иларион Макариополски “ в родния му град Елена.
„ Имах щастието да познавам персонално този превъзходен човек и художник. Той беше влюбен в родния си край. Природата, земята, Балканът, хората и техният обичай бяха извор на неговото ентусиазъм, с което сътвори най-лиричните си пейзажи. Много от скъпите му картини са останали в родната Елена, каквото е било приживе желанието на създателя. Похвално е, че музеят в града е съхранил във фонда си това скъпо благосъстояние на надарения художник, в чест на който уреждаме изложбата в нашата изложба “ – показа часове преди откриването на експозицията основният организатор Иван Кънчев, професор по изобразително изкуство.
Йордан Попов приключва през 1940 година компетентност живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Свързва се с Дружеството на новите художници, учредено през 1931 година от Иван Фунев, Стоян Венев, Александър Жендов с концепцията то да стане обединител на свободно мислещите създатели у нас. Три години след отличното си дипломиране Попов е признат за член на сдружението, по-късно и в Съюза на българските художници. През 1948 година е поканен от проф. Кирил Цонев за помощник в Художествената академия, само че събитията по-късно към младите художници трансформират живота му изцяло. След уволнението на проф. Цонев даровитият пейзажист се връща в Елена и остава тук до края на живота си.
Включва се интензивно в културния живот на града. Става създател на художествената изложба в Елена, провежда първата си галерия в нея и подарява три свои пейзажа. Днес картини на огромния еленски създател са владеене на Националната художествена изложба, на други галерии в страната и сбирки в чужбина, измежду които изложба „ Шарпантие “ в Париж.
Приятелство го свързва с огромните български художници проф. Васил Стоилов, Георги Павлов-Павлето, акад. Светлин Русев, който дефинира изкуството на „ отшелника от Елена “ като „ безшумно, вглъбено в себе си, лишено от външни резултати, само че в действителност носещо доста стаена трагична мощност и вътрешно движение… всичко се движи, живее и основава във външната симулативност на покоя един трагичен свят, богат и изчерпателен като душата на художника… “
„ Имах щастието да познавам персонално този превъзходен човек и художник. Той беше влюбен в родния си край. Природата, земята, Балканът, хората и техният обичай бяха извор на неговото ентусиазъм, с което сътвори най-лиричните си пейзажи. Много от скъпите му картини са останали в родната Елена, каквото е било приживе желанието на създателя. Похвално е, че музеят в града е съхранил във фонда си това скъпо благосъстояние на надарения художник, в чест на който уреждаме изложбата в нашата изложба “ – показа часове преди откриването на експозицията основният организатор Иван Кънчев, професор по изобразително изкуство.
Йордан Попов приключва през 1940 година компетентност живопис в Художествената академия при проф. Дечко Узунов. Свързва се с Дружеството на новите художници, учредено през 1931 година от Иван Фунев, Стоян Венев, Александър Жендов с концепцията то да стане обединител на свободно мислещите създатели у нас. Три години след отличното си дипломиране Попов е признат за член на сдружението, по-късно и в Съюза на българските художници. През 1948 година е поканен от проф. Кирил Цонев за помощник в Художествената академия, само че събитията по-късно към младите художници трансформират живота му изцяло. След уволнението на проф. Цонев даровитият пейзажист се връща в Елена и остава тук до края на живота си.
Включва се интензивно в културния живот на града. Става създател на художествената изложба в Елена, провежда първата си галерия в нея и подарява три свои пейзажа. Днес картини на огромния еленски създател са владеене на Националната художествена изложба, на други галерии в страната и сбирки в чужбина, измежду които изложба „ Шарпантие “ в Париж.
Приятелство го свързва с огромните български художници проф. Васил Стоилов, Георги Павлов-Павлето, акад. Светлин Русев, който дефинира изкуството на „ отшелника от Елена “ като „ безшумно, вглъбено в себе си, лишено от външни резултати, само че в действителност носещо доста стаена трагична мощност и вътрешно движение… всичко се движи, живее и основава във външната симулативност на покоя един трагичен свят, богат и изчерпателен като душата на художника… “
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ