В Чамлък продават Билет за влака на Кемал Ататюрк
Откога не сте пътували с трен? Има една гара, от която можете да си купите билет не просто за Измир или Айдън, а за трена, с който в миналото Кемал Ататюрк е кръстосвал Турция. В момента машината се пази в Музея на влаковете в дребното градче Чамлък в област Айдън. Експозицията навън е ситуирана на територията на същинската гара, която се е употребила в миналото. След като построили по-модерна, остарялата е превърната в музей.
Най-близката насочна точка за посещаване на необикновената експозиция е известният курорт Кушадасъ. Музеят е край Селчук, само че не разчитайте на автобуса до такава степен, тъй като няма връзка до другото обитаемо място. Най-удобно е от площадчето покрай центъра на Кушадасъ, от което потеглят бусчетата към разнообразни близки дестинации, да се хване автобус за Айдън. Потеглят на към половин час и наподобяват на нашите маршрутки. Срещу 6 лири след двайсетина минути криволичене сред маслинови горички водачът ще ви смъкна пред двойните стоманени врати на музея, преди да продължи нататък. Релсите потеглят безусловно от тях, а билетът е 10 лири.
Бижуто на експозицията е истинският трен на Кемал Ататюрк - „ Титаник ”-ът на жп превоза. Машината е била създадена в Германия през 1926 година по последна технология и с най-високо равнище на сигурност за времето си. Синият извън вагон по нищо не издава, че вътре са завършени ВИП пространства за значимата личност. Има зала за срещи, която може да се употребява и като работен кабинет, кухня, спалня и баня с вана и мивка от мрамор. В момента влакът на Ататюрк се реставрира и може да бъде забелязан единствено извън. На един от прозорците е инсталирана фотография на Бащата на Турция, втренчен в далечината - като че ли веднага влакът в действителност ще потегли за следващата си обиколка. Когато се е употребил в действителност, през 1937 година е бил открит в Азизе, откъдето са започвали егейските турове на Ататюрк. Снимки от пътуванията и срещите му могат да се видят в друга дребна музейна експозиция, отдадена напълно на него, която е в границите на комплекса.
В музея на влаковете са побрани разнообразни машини, които са били в употреба в турските железници през годините. Произведен през 1942 година в Англия трен да вземем за пример се е движел по линията Ърмак - Чанкъръ и е вдигал до 65 км/ч. Едва с 28 км/ч се е движел различен, който е пътувал за Истанбул. Посетителите могат да се качат в локомотива, да прегледат машинариите, които са движели мотрисата, и да седнат в купетата за пасажерите. Те пък съгласно годината на произвеждане и модела са обзаведени по друг метод - от дъсчени пейки до първокласни вагони с дървена ламперия, копринени тапети и тапицирани с кадифе кресла.
Сърцето на музея е кръг от 18 разнообразни модела. Там може да се види с какво са чистели снега от релсите в предишния век. Гигантската машина тежи 80 тона, създадена е в Германия през 1912 година и е избутвала преспите от линиите за Чанкаръ и Коня със скорост 5 км/ч.
Преобразяването на някогашната гара в Чамлък не е завършило единствено с спирането на стоманения път и събирането на емблематични машини от цяла Турция. Някогашният перон е трансфорат в китно ресторантче, в което измежду нацъфтели рози посетителите могат да пийнат турско кафе или да опитат локалната кухня. В комплекса са завършени още няколко сходни заведения, до едно се назовават „ Вагон ”, само че с разнообразни номера и обзаведени в друг жанр. Има даже брачен салон, тъй като мястото е известно за бракосъчетания.
Най-голямата изненада за посетителите е тогавашният хангар. Той също е трансфорат в ресторант. Пространството, в което са нощували машините, в този момент е изпълнено с маси и кресла с резбовани гърбове. От свода висят обилни полилеи, барплотът в дъното е тематичен и е завършен като завършек на жп линия със семафори в алено. В дървения под са оставени „ прозорци ” от стъкло, през които се виждат релсите изпод. Между тях са композирани алпинеуми от растения.
В комплекса е непокътната и работилницата, в която са били поправяни машините, дружно с употребените за това в предишното принадлежности. Посетителите могат да се качат и на гигантския кантар за товари.
Най-близката насочна точка за посещаване на необикновената експозиция е известният курорт Кушадасъ. Музеят е край Селчук, само че не разчитайте на автобуса до такава степен, тъй като няма връзка до другото обитаемо място. Най-удобно е от площадчето покрай центъра на Кушадасъ, от което потеглят бусчетата към разнообразни близки дестинации, да се хване автобус за Айдън. Потеглят на към половин час и наподобяват на нашите маршрутки. Срещу 6 лири след двайсетина минути криволичене сред маслинови горички водачът ще ви смъкна пред двойните стоманени врати на музея, преди да продължи нататък. Релсите потеглят безусловно от тях, а билетът е 10 лири.
Бижуто на експозицията е истинският трен на Кемал Ататюрк - „ Титаник ”-ът на жп превоза. Машината е била създадена в Германия през 1926 година по последна технология и с най-високо равнище на сигурност за времето си. Синият извън вагон по нищо не издава, че вътре са завършени ВИП пространства за значимата личност. Има зала за срещи, която може да се употребява и като работен кабинет, кухня, спалня и баня с вана и мивка от мрамор. В момента влакът на Ататюрк се реставрира и може да бъде забелязан единствено извън. На един от прозорците е инсталирана фотография на Бащата на Турция, втренчен в далечината - като че ли веднага влакът в действителност ще потегли за следващата си обиколка. Когато се е употребил в действителност, през 1937 година е бил открит в Азизе, откъдето са започвали егейските турове на Ататюрк. Снимки от пътуванията и срещите му могат да се видят в друга дребна музейна експозиция, отдадена напълно на него, която е в границите на комплекса.
В музея на влаковете са побрани разнообразни машини, които са били в употреба в турските железници през годините. Произведен през 1942 година в Англия трен да вземем за пример се е движел по линията Ърмак - Чанкъръ и е вдигал до 65 км/ч. Едва с 28 км/ч се е движел различен, който е пътувал за Истанбул. Посетителите могат да се качат в локомотива, да прегледат машинариите, които са движели мотрисата, и да седнат в купетата за пасажерите. Те пък съгласно годината на произвеждане и модела са обзаведени по друг метод - от дъсчени пейки до първокласни вагони с дървена ламперия, копринени тапети и тапицирани с кадифе кресла.
Сърцето на музея е кръг от 18 разнообразни модела. Там може да се види с какво са чистели снега от релсите в предишния век. Гигантската машина тежи 80 тона, създадена е в Германия през 1912 година и е избутвала преспите от линиите за Чанкаръ и Коня със скорост 5 км/ч.
Преобразяването на някогашната гара в Чамлък не е завършило единствено с спирането на стоманения път и събирането на емблематични машини от цяла Турция. Някогашният перон е трансфорат в китно ресторантче, в което измежду нацъфтели рози посетителите могат да пийнат турско кафе или да опитат локалната кухня. В комплекса са завършени още няколко сходни заведения, до едно се назовават „ Вагон ”, само че с разнообразни номера и обзаведени в друг жанр. Има даже брачен салон, тъй като мястото е известно за бракосъчетания.
Най-голямата изненада за посетителите е тогавашният хангар. Той също е трансфорат в ресторант. Пространството, в което са нощували машините, в този момент е изпълнено с маси и кресла с резбовани гърбове. От свода висят обилни полилеи, барплотът в дъното е тематичен и е завършен като завършек на жп линия със семафори в алено. В дървения под са оставени „ прозорци ” от стъкло, през които се виждат релсите изпод. Между тях са композирани алпинеуми от растения.
В комплекса е непокътната и работилницата, в която са били поправяни машините, дружно с употребените за това в предишното принадлежности. Посетителите могат да се качат и на гигантския кантар за товари.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ