Масово недоволство сред читалищата у нас: Ще станат ли търговски дружества?
" Откога институция като българското читалище се свързва с риск от изпиране на пари и финансиране на тероризъм? " Този въпрос задават във Фейсбук групата " Да спасим читалищата " от известно време. Причината - нова нормативна смяна, която изисква вписването на ръководителя на читалището като юридическо лице в Агенцията по вписванията .
" Декларацията за действителни притежатели по член 63, алинея 4 от Закона за ограниченията против изпирането на пари задължава ръководителя на културната институция като лице, отговарящо за всички интервенции, да бъде вписано в регистъра на Агенцията ", разясняват недоволните читалищни дейци в обществените мрежи.
" Ние би трябвало да излезем от Агенцията по вписванията. Третират ни като търговски сдружения ". Това съобщи пред Николина Христова, секретар на Народно читалище " Борис Беров " в село Тъжа, община Павел баня. По думите на Христова изискващата се декларация дава опция на ръководителя на читалищното настоятелство да разполага със средствата и имуществото на институцията. " Председателят на читалището става негов притежател. Това е неприемливо ", изрази още възмущението си Николина Христова.
Припомняме, че Законът за ограниченията против изпирането на пари бе признат през 2018 година в осъществяване на Директива на Европейски Съюз 2015/849 от 20 май 2015 година и на условията, заложени в нея, свързани с въвеждането на разнообразни ограничения за понижаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Днес на второ четене депутатите утвърдиха спомагателни нормативни промени.
" Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в обществения указател на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията в действителност читалищата са към този момент в Търговския указател и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с комерсиалните сдружения, с всички произлизащи тежести от това ", означават още създателите на писмото.
" Изразяваме митинга си читалището да не се трансформира в търговец ", декларират още ръководители на читалищни настоятелства и читалищни секретари, които сега работят по корекциите на актуалното отворено писмо, преди то да бъде адресирано до разнообразни представители на способените по тематиката институции.
Николина Христова е безапелационна още, че българските читалища би трябвало дружно да се обединят против сходна неправда - най-малкото поради неповторимата просветна активност, която тази културна институция е развивала през десетилетията.
" Декларацията за действителни притежатели по член 63, алинея 4 от Закона за ограниченията против изпирането на пари задължава ръководителя на културната институция като лице, отговарящо за всички интервенции, да бъде вписано в регистъра на Агенцията ", разясняват недоволните читалищни дейци в обществените мрежи.
" Ние би трябвало да излезем от Агенцията по вписванията. Третират ни като търговски сдружения ". Това съобщи пред Николина Христова, секретар на Народно читалище " Борис Беров " в село Тъжа, община Павел баня. По думите на Христова изискващата се декларация дава опция на ръководителя на читалищното настоятелство да разполага със средствата и имуществото на институцията. " Председателят на читалището става негов притежател. Това е неприемливо ", изрази още възмущението си Николина Христова.
Припомняме, че Законът за ограниченията против изпирането на пари бе признат през 2018 година в осъществяване на Директива на Европейски Съюз 2015/849 от 20 май 2015 година и на условията, заложени в нея, свързани с въвеждането на разнообразни ограничения за понижаване на рисковете от изпиране на пари и финансиране на тероризма. Днес на второ четене депутатите утвърдиха спомагателни нормативни промени.
" Народните читалища са културни институции, подчинени на Министерство на културата (МК), и се вписват в обществения указател на МК. С вписването ни в Агенцията по вписванията в действителност читалищата са към този момент в Търговския указател и Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) – приравнени с комерсиалните сдружения, с всички произлизащи тежести от това ", означават още създателите на писмото.
" Изразяваме митинга си читалището да не се трансформира в търговец ", декларират още ръководители на читалищни настоятелства и читалищни секретари, които сега работят по корекциите на актуалното отворено писмо, преди то да бъде адресирано до разнообразни представители на способените по тематиката институции.
Николина Христова е безапелационна още, че българските читалища би трябвало дружно да се обединят против сходна неправда - най-малкото поради неповторимата просветна активност, която тази културна институция е развивала през десетилетията.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ