Отказът от пазарни реформи на БСП и кабинета на тогавашния

Отказът от пазарни промени на Българска социалистическа партия и кабинета на тогавашния й водач Жан Виденов в интервала 1996-1997 година отвори вратите за тежка икономическа рецесия

За татковци на валутния ръб в България може да има доста кандидати, само че, както по принцип е в живота, майката е единствено една - и това е невъобразимата за доста хора през днешния ден икономическа злополука, в която страната изпадна от средата на 1996 до пролетта на 1997 година

Паричният съвет има преимущества и дефекти, за които е хубаво да се приказва, вместо да бъде издиган в фетиш. Още по тематиката
За татковци на валутния ръб в България може да има доста кандидати, само че, както по принцип е в живота, майката е единствено една - и това е невъобразимата за доста хора през днешния ден икономическа злополука, в която страната изпадна от средата на 1996 до пролетта на 1997 година

Отказът от пазарни промени на Българска социалистическа партия и кабинета на тогавашния й водач Жан Виденов в интервала 1996-1997 година отвори вратите за тежка икономическа рецесия

Какво би трябвало да знаем за паричния съвет в България

Три до пет години след влизането в ERM е реалистично да се мисли за изгубването на лв., предвижда министърът на финансите

Ще има написани правила, по които да се регламентира механизъм за финансиране
Светът към нас се крепи на константи. Математиката си има Пи, физиката - скоростта на светлината. Вече 20 години България също си има една безспорна големина - 1.95583.

Фиксираният курс на лв. към еврото е може би единственото в българската стопанска система, което е същото като през 1997 година То остана непроменяемо и при бумтящия напредък до 2007 година, и при най-дълбоката рецесия от Голямата меланхолия, и при възобновяване от нея. Подкрепата за валутния ръб е може би и единственото общо при всички държавни управления от разнообразни краища на идейния бранш, като към него царува забележителен консенсус от всички политически сили. Което е и ненапълно необяснима демонстрация на разумен консерватизъм посред ширещия се популизъм. Чрез отхвърли от парична политика и невъзможността държавното управление да натиска Българска народна банка да монетизира задълженията му, той допуска и дисциплинирана фискална политика, което би трябвало да е прелъщение за ръководещите да го отстранен.

От спешна мярка, въведена, с цел да се озапти хиперинфлацията (виж текста ), закрепеният курс се трансформира в поддръжник на държавността. Широко възприетото мнение измежду икономистите е, че бордът, който всъщност е отвод от скъп лост за ръководство, действително със своята предвидимост и автоматизъм самичък по себе си стана инструмент за непоклатимост. Или вместо ограничаване, което да тормози пазарите, той сполучливо им се популяризира като преимущество.

Така безшумно и добродушно бордът изкара две десетилетия, през които устоя на бепрецедентен външен (световната криза) и вътрешен потрес (КТБ и банковата паника). Днес обаче 20-годишният му празник не се чества с фанфари и даже от началото на годината се усилиха залповете от критици, призоваващи за анулацията му. Макар и гласовити, те не са измежду вземащите решенията и пътят напред наподобява начертан - ръб до влизане в еврозоната. В изявление за " Капитал ".

Всъщност спокойният декор на борда беше разбърникан точно от тази далечна цел, която внезапно стана по-ясна. В последните седмици българското държавно управление стартира атака за влизане в чакалнята на еврозоната ERM II и до края на годината би трябвало да стане ясно какъв брой сполучливи са те. Но не бързайте. Последните приели еврото - балтийските страни, преседяха в тази чакалня по 8-10 години.

Което значи, че " краткотрайният " ръб умерено може да изкара още едно десетилетие.

Стабилен и непреклонен...

Още от дебатите към въвеждането му през 1996-1997 година валутният ръб е тематика, която буди полярни отзиви. Тогава той се наложи под натиска на надвисналата икономическа злополука и под диктата на МВФ. След години на несполучливи стопански опити България беше в хиперинфлация, спестяванията на милиони хора безусловно се изпариха. Време и сила за публичен спор по тази тематика нямаше. Служебното държавно управление на Стефан Софиянски организира договарянията, а новото Народно заседание, доминирано от ОДС, одобри закона.

Това бързо решение се оказа изумително сполучливо. Бордът има необятна обществена и институционална поддръжка и е една от главните аргументи Българска народна банка, макар надзорния си неуспех с КТБ, да се употребява към момента с доверие.

Тъй като надзорните органи и политиците тук остават лишени от доверие, най-естественият и логически път за излаз от борда е влизането в еврозоната.

Фотограф: Капитал Самата централна банка през годините изигра забележителна роля в основаването на аура на безалтернативност към борда и налагането на доктрината " ръб до еврото ". През годините като страж на борда Българска народна банка постоянно доближаваше до крайности, като се опитваше да заглуши всевъзможен спор за плюсове и минуси, а личните й разбори за положението и здравината му изчезнаха. Във всяко говорене по тематиката, в това число и за проблемите на банковата система, тя привиждаше офанзива против борда. Причината за този боязън е елементарна: с изключение на на солидната си структура и всички положителни индикатори (виж графиката), бордът се крепи на нещо доста ефимерно - доверието на хората. Така Българска народна банка посредством омерта си осигуряваше комфорт, само че с цената на унищожаване на клапаните. Това натрупа напрежение, което насмалко да експлоадира към гръмването на КТБ. Твърдата линия на Българска народна банка обаче сигурно е една от главните аргументи за необятния политически консенсус. Другата причина е още мъчителният спомен за изгубените в инфлацията пари. Дори и националистически, и други популстки партии не са залагали в стратегиите си курс към анулацията му. В изявлението си тази седмица финансовият министър Горанов споделя, че " има политически консенсус сред всички партии, (че) единственият инструмент, който може да размени борда, е участието в еврозоната. Това е естественият път. "

...като котва

Затова и през днешния ден твърдите критици на борда не са по-скоро измежду авторитетните гласове в политическия и икономическия кръг. Тяхната съществена теза най-общо е, че в случай че той е котва, то тя ни закотвя към бедността. Затова мъчно се намират смислени причини, като неотдавна опит в тази посока направи някогашният министър председател Иван Костов, чието име вечно ще остане обвързвано с въвеждането на борда и ръководството в първите четири години по-късно. Той разгласява разбор, в който съпоставя България с централноевропейски страни по няколко индикатора, и демонстрира, че те се развиват с по-бързи темпове. Критиките към късия му текст от други икономисти са, че не е ясно по какъв начин са подбрани нито страните, нито обсъжданията интервал, нито индикаторите, а връзката сред паричния режим и придвижванията им не е потвърдена по никакъв метод.

" Г-н Костов е загатнал, само че е пропуснал да разпознава същинската причина за неуспеха на България да реализира доста по-съществен прогрес – и тази причина не е валутният ръб ", написа икономистът Калоян Ганев. " Причината е точно неналичието на същински промени, само че дори не след 2007 година, а няколко години по-рано. Успокоението, което настъпи след тежките, само че верни промени (за които господин Костов има директна заслуга) през 2000-2001 година, докара до последователно влизане в режим на реплика на промени. В използване на ограничения, които да се харесат на някого извън и понякога - на група хора вътре (около избори). В последователно преориентиране на потоците към олигархичните кръгове, до момента в който на народонаселението и самостоятелния бизнес се отпускат трохи, с цел да не пречат ", счита Ганев, който оглавяваше Агенцията за стопански разбори и прогнози към финансовото министерство. Бордът, с други думи, не е спирачката по пътя към благосъстоянието на нацията.

Плюсовете и минусите

Проблемът с реакцията против изявления като това на Костов е, че са в стилистиката на Българска народна банка - " опит да се срути борда ". Това издигане съвсем в фетиш на актуалната система също не е изключително продуктивно. По план тя е краткотрайна и все в миналото и някак би трябвало да се излезе от нея. Ситуацията наподобява на това да свикнеш да вървиш с патерица и по този начин и да не използваш краката си още веднъж, макар че може и да са зараснали. Малко спор и конфликт на гледни точки в никакъв случай не е непотребен и след 20 години можем да сме спокойни, че страховете и на двете крайни фракции са мощно пресилени. Точно както бордът не е отговорен за бедността ни по отношение на други европейски страни, по този начин и запазването му не е гаранция за разцвет.

Ако се претеглят трезво плюсовете и минусите, излиза наяве, че всеки внезапен завой от контури път " ръб до еврото " внася непотребни опасности, които изцяло засенчват очевидните изгоди от това да имаш лична валута и пълнокръвна централна банка. Сред главните опасности, изчистени от идеология и страсти (виж карето), най-видими са политическият - че хората във властта ще са изкушени да харчат повече, а Българска народна банка да покрива, и валутният - спомагателни разноски за всички в стопанската система от измененията в курса.

Разбира се, в стопанската система няма безвъзмезден обяд и надлежно няма и съвършени принадлежности. Валутният ръб си има и дефекти. Автоматичният импорт на парична политика от Eвропейската централна банка не е безусловно приспособен за изискванията в България - проблем, който страните в еврозоната, движещи се на разнообразни скорости, усещат мъчително. Самият ръб е скъпо наслаждение - вложението на валутните запаси в чужбина, и то консервативно в ликвидни средства, лишава локалната стопанска система от запас и по този начин се пропуща приход. В България сега това са над 46 милиарда лева, които настоящо се влагат при нулеви и даже негативни лихви, а и в по-добрите времена не носят оптимална рентабилност, защото би трябвало да са неотложно ликвидни. В това число влиза и Сребърният фонд за поддръжка на пенсионната система, който по този метод не се умножава, макар че е дълготраен запас и даже по закон сега страната няма право да го харчи.

Липсата на заемодател от последна инстанция, който да дава ликвидност на банките, също е уязвимост, въпреки и заобиколима. Тази роля може да се поеме от държавното управление (както беше реализирна и ликвидната поддръжка за ПИБ), а също и от частен индивид, финансиран от самите банки (нещо, което МВФ препоръча).

И не на последно място, самият ръб, даже и да действа съвършено, носи риск - той може да се срути при офанзива, при банкова суматоха или просто при политически отвод от него.

Бе Не Бе?

На хартия доста от тези дефекти могат да се лекуват с връщане към плаващ валутен курс. Това обаче значи едно - връчване на повече власт в ръцете на Българска народна банка. Макар и с друг шеф това е същата институция, която се провали с КТБ и която макар промените към момента носи рецензии от интернационалните институции. Нещо повече, надзорното крушение очевидно се дължеше не на неведение, а на корпоративен и политически напън. При това състояние в ръцете на една такава институция да се постави сходно мощно оръжие носи опасности. Вероятно осъзнавайки това, самата Българска народна банка не е показала никакво предпочитание да го поеме.

Тук се крие и отговорът за какво бордът се оказа котва, която никой не желае да подвига. Както споделя пред в. " Банкеръ " икономистът Румен Аврамов във връзка въвеждането му, " дълбокият и многостранен проблем е в неспособността да изградим свястно и рационално общество - политиците са единствено фасада и признак на тези компликации. Нещата бяха доведени до неявяване на други възможности. Наличните котви за стабилизация бяха изчерпани и дискредитирани ". 20 години по-късно въпросът продължава да стои - изградихме ли такова общество и имаме вяра ли си задоволително, с цел да се пуснем от котвата? Събитията от миналите няколко години изиграха решителна роля, с цел да ни убедят - по-скоро не.

Затова даже и най-върлите критици на борда би трябвало да одобряват, че най-бързият и сигурен път към демонтирането му е еврозоната. Друг е въпросът, че той е и най-трудният, както занапред ще откриваме.Рисковете при махане на борда

Валутен риск: при 60% от външната търговия с Европейски Съюз плаващият курс на лв. към еврото се трансформира във фактор, с който ще би трябвало да се преценява огромна част от бизнеса. Това значи или спомагателни разноски за експортьорите, или евентуални загуби за тези, които не си хеджират валутния риск.

Политически риск: държавните управления последователно може да отхлабят фискалната дисциплинираност със съзнанието, че в случай че се обърне колата, Българска народна банка ще би трябвало или ще бъде принудена да помогне с парични ограничения. Сега заплахата от разлюляване на борда принуждава финансовите министри да залагат остатъци или лимитирани дефицити, с цел да не го слагат под напън.

Надзорен риск: съчетаването в Българска народна банка на функционалностите на банков контрол и цар на паричната политика я слага в спор. Него го има и в този момент, само че в по-малка степен. От една страна, при определянето на лихвите тя би трябвало да се води от инфлацията и да цели ценова непоклатимост, от друга обаче, тези решения могат да имат отрицателен резултат върху банковия бранш и да и докарат проблеми там. Затова и Българска народна банка може да се изкуши да взема неоптимални решения единствено и единствено да не провокира земетресения в банковата система и да си докара надзорни проблеми. Много други централни банки и ЕЦБ също са в този спор и го тушират с високото доверие в тях, че могат да взимат решения не под диктовката на бизнеса или политиците. В България след фиаското с КТБ обаче то е много ниско и занапред се възвръща.

Инвестиционен риск: не е ясно по какъв начин рейтингови организации биха разчели сходен ход, само че евентуално най-малко първоначално отрицателно. Дори да няма непосредствено събаряне на рейтинг (който така и така е към и под junk линията), въвеждане на плаващ курс няма по какъв начин да се преглежда изключително положително от непознати вложители.

Отдалечаване от еврозоната: има риск след анулация на борда България бързо да спре да дава отговор на част от маастрихтските критерии - главно за инфлация и лихвени равнища.

Институционален риск: " Въпреки рецензиите паричният съвет сътвори непоклатимост, което потвърди, че закрепеният курс е единствената допустима номинална котва за дребна и отворена стопанска система като българската. Централната банка в България в никакъв случай не е имала обичаи и мащаб за водене на независима парична политика. Всякакви изказвания за връщане към остарялата дискреционна парична политика и овакантяване на закрепеното равнище на курса са безпределно ретроградни. " Това пишат в далечната 2000 година в публикация за " Капитал " специалисти на Българска народна банка, измежду които и сегашният подуправител, отговарящ за борда, Калин Христов. Иначе казано, самата централна банка е наясно, че няма потенциал да организира дейна причина политика. Изграждането му не е свястно, изключително в случай че в близко бъдеще се обрисува приемане на еврото, а рискът от неточности в това време не е за подценяване.