ДАНС не изпълнява дори съдебни решения за достъп до СРС-данни
Отказът на ДАНС активността ѝ по потребление на специфични разследващи средства (СРС) да предстои на институционален и цивилен надзор дистигна нови висоти.
Ръководството на секретната организация към този момент отхвърля даже да извършва влезнали в действие правосъдни решения, задължаващи я да даде статистически данни за размера от СРС, поискани и позволени от съда за една година, както и броя на лицата, по отношение на които са били осъществени.
Става въпрос за решение на Върховния административен съд (ВАС) от края на 2015 година по дело, заведено и извоювано от Българския хелзинкски комитет (БХК) по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Тъй като ръководителят на ДАНС Димитър Георгиев явно отхвърля да се съобрази с волята на магистратите, правният екип на правозащитната организация завежда против наново дело, което още веднъж завършва с финален правосъден акт против организацията, оповестяват в четвъртък от БХК.
Абсурдният случай се развива на фона на неотдавнашните констатации на ръководителя на Националното бюро за надзор на СРС-тата Бойко Рашков, че в нарушаване на закона службата изрично отхвърля достъп на проверяващите от бюрото до материали, свързани с тази активност.
" През 2017 година в структури на ДАНС бяха осуетени три инспекции, а още по-тревожно е, че това към този момент е публична позиция на управлението на Агенцията. Тя е обективирана в писмо, в което се сочи, че представителите на НБКСРС нямат достъп до материалите, на които се основава настояването за потребление на СРС ", уточни Рашков в годишния отчет на институцията за м.г.
Сигнал за притеснителната процедура в организацията е подаден до основния прокурор Сотир Цацаров, само че към този момент реакция от държавното обвиняване не проличава. Предвид персоналната позиция на самия Цацаров във връзка с обсега на деяние на бюрото на Рашков, която съответствува напълно с тази на Димитър Георгиев, последици за шефа на ДАНС надали ще има.
В случая с делото, заведено от БХК, Върховен административен съд задължава за повторно организацията да се съобрази със закона. Поисканата от комитета информация е за броя претенции за потребление на СРС-та, направени от службата през 2013 година, броя правосъдни позволения, както и за броя на лицата, сложени под сходен вид надзор през същата година.
Тогавашният ръководител на ДАНС отхвърля да даде поисканите статистически данни, макар че нищо в тях не съставлява класифицирана информация по смисъла на закона. Аргументът за отхвърли обаче е, че в тази ситуация ставало въпрос за подредба като служебна загадка: " Информацията при реализиране на съгласуваност и взаимоотношение с представители на правосъдната власт по отношение на осъществяваната оперативно-издирвателна активност. "
Становището на Административния съд София-град (АССГ), както и на Върховен административен съд обаче, е противоположно и магистратите изрично отсъждат,ч е организацията няма законови учредения да отхвърля достъп до сходна информация. Същото е окончателното решение и по повторното дело, откакто сегашния началник на службата на собствен ред отхвърля да се съобрази с волята на съда.
" Тревожно е, че една организация, подчинена на Министерски съвет, основана за да пази националната сигурност, систематично не съблюдава освен законови разпореждания, само че и правосъдни решения. С тези си дейности организацията застава против ползите на българските жители, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва съществено да промени политиката си и да възвърне върховенството на правото ", разяснява по този мотив ръководителят на правната стратегия на БХК адв. Адела Качаунова.
От БХК припомнят, че Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) към този момент се е произнасял, че българското право не съдържа задоволително гаранции против риск от корист, който е характерен на всяка система на скрито наблюдаване. Точно в тази връзка през 2013 година още веднъж бе основано Националното бюро за надзор на СРС-тата. През последните години обаче се появиха недвусмислени сигнали, че работата му поредно е възпрепятствана, както от ДАНС, по този начин и от основния прокурор.
Потвърждение на впчечатлението, че останалите институции неглижират контрола на СРС-тата и ролята на бюрото в него, бе целият проблем към, меко казано, невижданото уволняване на неговия зам.-председтел Георги Гатев, както и обстоятелството, че Народното събрание по този начин и не се зае с попълването на неговото място.
Ръководството на секретната организация към този момент отхвърля даже да извършва влезнали в действие правосъдни решения, задължаващи я да даде статистически данни за размера от СРС, поискани и позволени от съда за една година, както и броя на лицата, по отношение на които са били осъществени.
Става въпрос за решение на Върховния административен съд (ВАС) от края на 2015 година по дело, заведено и извоювано от Българския хелзинкски комитет (БХК) по Закона за достъп до социална информация (ЗДОИ).
Тъй като ръководителят на ДАНС Димитър Георгиев явно отхвърля да се съобрази с волята на магистратите, правният екип на правозащитната организация завежда против наново дело, което още веднъж завършва с финален правосъден акт против организацията, оповестяват в четвъртък от БХК.
Абсурдният случай се развива на фона на неотдавнашните констатации на ръководителя на Националното бюро за надзор на СРС-тата Бойко Рашков, че в нарушаване на закона службата изрично отхвърля достъп на проверяващите от бюрото до материали, свързани с тази активност.
" През 2017 година в структури на ДАНС бяха осуетени три инспекции, а още по-тревожно е, че това към този момент е публична позиция на управлението на Агенцията. Тя е обективирана в писмо, в което се сочи, че представителите на НБКСРС нямат достъп до материалите, на които се основава настояването за потребление на СРС ", уточни Рашков в годишния отчет на институцията за м.г.
Сигнал за притеснителната процедура в организацията е подаден до основния прокурор Сотир Цацаров, само че към този момент реакция от държавното обвиняване не проличава. Предвид персоналната позиция на самия Цацаров във връзка с обсега на деяние на бюрото на Рашков, която съответствува напълно с тази на Димитър Георгиев, последици за шефа на ДАНС надали ще има.
В случая с делото, заведено от БХК, Върховен административен съд задължава за повторно организацията да се съобрази със закона. Поисканата от комитета информация е за броя претенции за потребление на СРС-та, направени от службата през 2013 година, броя правосъдни позволения, както и за броя на лицата, сложени под сходен вид надзор през същата година.
Тогавашният ръководител на ДАНС отхвърля да даде поисканите статистически данни, макар че нищо в тях не съставлява класифицирана информация по смисъла на закона. Аргументът за отхвърли обаче е, че в тази ситуация ставало въпрос за подредба като служебна загадка: " Информацията при реализиране на съгласуваност и взаимоотношение с представители на правосъдната власт по отношение на осъществяваната оперативно-издирвателна активност. "
Становището на Административния съд София-град (АССГ), както и на Върховен административен съд обаче, е противоположно и магистратите изрично отсъждат,ч е организацията няма законови учредения да отхвърля достъп до сходна информация. Същото е окончателното решение и по повторното дело, откакто сегашния началник на службата на собствен ред отхвърля да се съобрази с волята на съда.
" Тревожно е, че една организация, подчинена на Министерски съвет, основана за да пази националната сигурност, систематично не съблюдава освен законови разпореждания, само че и правосъдни решения. С тези си дейности организацията застава против ползите на българските жители, които са лишени от правна сигурност. Държава, в която съществува орган на власт, поставящ се над закона, следва съществено да промени политиката си и да възвърне върховенството на правото ", разяснява по този мотив ръководителят на правната стратегия на БХК адв. Адела Качаунова.
От БХК припомнят, че Европейският съд по правата на индивида (ЕСПЧ) към този момент се е произнасял, че българското право не съдържа задоволително гаранции против риск от корист, който е характерен на всяка система на скрито наблюдаване. Точно в тази връзка през 2013 година още веднъж бе основано Националното бюро за надзор на СРС-тата. През последните години обаче се появиха недвусмислени сигнали, че работата му поредно е възпрепятствана, както от ДАНС, по този начин и от основния прокурор.
Потвърждение на впчечатлението, че останалите институции неглижират контрола на СРС-тата и ролята на бюрото в него, бе целият проблем към, меко казано, невижданото уволняване на неговия зам.-председтел Георги Гатев, както и обстоятелството, че Народното събрание по този начин и не се зае с попълването на неговото място.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ