Еврото пасува в близост до 1.12 щ. долара
Откъслечните признаци за възобновяване на интензивността на бизнеса в еврозоната не помогнаха на еврото да се изтръгне от диапазона си на търговия към зелените пари от 1.11 до 1.14 щ. $, където е затворено от февруари. Единната европейска валута не съумя даже да се задържи наоколо до 1.14 щ. $ и през последната седмица се колебаеше към 1.12 $. А след оповестените на 2 май данни за следващото стесняване на индустриалния бранш на еврорегиона, еврото слезе под 1.12 $ и на следобедната европейска валутна търговия на 3 май се разменяше против 1.1150 $. Допълнителен напън върху него оказват заканите на Вашингтон да обложат с мита износа на коли от еврозоната и неизвестността към резултатите от изборите за Европейски парламент. Както и лекият спад от 0.2% на продажбите на дребно в Германия през март по отношение на февруари. На годишна база обаче понижението е с 2.1% при прогнози за 2.5% растеж.
Щатският $ пък се катери решително нагоре откакто шефът на Федералния запас Джеръм Пауъл омаловажи следения в последно време лек спад на инфлацията в страната, отдавайки го на "временни фактори " и разгласи, че не вижда аргументи за понижение на лихвените проценти. Това се случи по време на конференцията на Пауъл след формалното заседание на банковия паричен комитет на 1 май. На него щатските централни банкери взеха решение единомислещо да оставят без смяна базовата рента на страната - в диапазона от 2.25 до 2.5 %. И разочароваха мощно стопанина на Белия дом, който при започване на седмицата настоя тя да бъде намалена с един %.
Техническа смяна бе направена в олихвяването на "наднормените " запаси, които кредитните институции държат в централната банка. Те към този момент ще получават с 0.05% по-малко или 2.35 %. В момента банките имат общо 1.56 трлн. щ. $ във Федералния запас, като 1.41 трлн. $ се считат за остатък.
За известно облекчение на паричната политика на щатската централна банка се счита решението от 2 май да бъде понижен тавана на количеството активи, които ще бъдат изтеглени от банковия баланс. Досега позволената сума бе 30 милиарда $ и тя е редуцирана на 15 милиарда $. Сега салдото на Федералния запас е напълно малко под 3.9 трлн. $, като по-голямата част са щатски ДЦК и обезпечени с ипотеки скъпи бумаги.
Всъщност, претекстовете на щатските централни банкери да не намаляват лихвите се крият в мощното икономическо развиване на страната през първото тримесечие. Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 3.2%, а продуктивността на труда - с 3.6%, най-вече от 2014-а насам. Разходите за работна мощ пък са намалели с 0.9% при прогноза за 1.5% растеж. Финансовите пазари също се показват добре, като борсовият показател DJIA е с към 14% по-скъп от началото на 2019-а. Единствено инфлацията разочарова с подема от 1.6% през март за базовата й съставна част, от която са изключени мощно колебаещите се цени на храните и на силата.
По оценка на анализатори са налице всички фактори за по-нататъшно повишаване на зелените пари. Доларовият показател се изкачи до 97.884 пункта към кошницата от съществени валути. А основният валутен пълководец на "Голдмън Сакс " - Зак Рандъл, се отхвърли в края на предходната седмица от предвижданията си за поевтиняване на щатската валута в кратковременен проект и към този момент чака 1.10 $ за едно евро. Но пък резервира едногодишната си прогноза от 1.20 $ за едно евро с претекст, че по-широкообхватният напредък на международния напредък ще ограничи растежа на американските пари.
Въпреки промяната на курса на Федералния запас през януари от прогресивен лихвен цикъл към лихвено самоограничение, което по предписание въздейства върху валутните курсове и обичайно възпира растежа на "потърпевшата " валута, щатският $ остава солидно подсилен от пазарните играчи. Което, с изключение на на постоянния растеж на щатската стопанска система, се дължи и на към момента високите щатски лихви спрямо лихвените нива в останалите развити международни стопански системи. Или, както обобщава Брад Бечтъл - началник на звеното за валутна търговия на интернационалната самостоятелна капиталова банка "Джефрис ", "доларът е най-хубавата къща в неприятен квартал ".
Най-важното решение отвън границите на Щатите бе на Европейската централна банка, която загатна през март, че ще задържи лихвените проценти на еврозоната на досегашните им нива даже растежът на блока да даде сигнали за напредък. В момента лихвите по депозитите в ЕЦБ са негативни (минус 0.4%) спрямо 2.35% на Федералния запас. Другото мощно международно стопанство - на Япония, също работи с негативни лихвени проценти.
Пазарите за финансови деривативи също регистрират това събитие. Инвеститорските залози за едва евро сега са най-вече от декември 2015-а, сочат последните публични данни на Комисията за търговия на фючърсни договори. Докато съотношението на заложилите на растеж по отношение на спад на зелените пари е най-високо от края на 2016-а насам.
Разбира се, не липсват и анализатори, които се съмняват в бликащия оптимизъм към американския $. Главният валутен пълководец на "Моргън Стенли " да вземем за пример се придържа към прогнозата си, че до края на 2019-а за едно евро ще се получават 1.20 щ. $ против жестоко 1.1150 на 3 май.
Щатският $ пък се катери решително нагоре откакто шефът на Федералния запас Джеръм Пауъл омаловажи следения в последно време лек спад на инфлацията в страната, отдавайки го на "временни фактори " и разгласи, че не вижда аргументи за понижение на лихвените проценти. Това се случи по време на конференцията на Пауъл след формалното заседание на банковия паричен комитет на 1 май. На него щатските централни банкери взеха решение единомислещо да оставят без смяна базовата рента на страната - в диапазона от 2.25 до 2.5 %. И разочароваха мощно стопанина на Белия дом, който при започване на седмицата настоя тя да бъде намалена с един %.
Техническа смяна бе направена в олихвяването на "наднормените " запаси, които кредитните институции държат в централната банка. Те към този момент ще получават с 0.05% по-малко или 2.35 %. В момента банките имат общо 1.56 трлн. щ. $ във Федералния запас, като 1.41 трлн. $ се считат за остатък.
За известно облекчение на паричната политика на щатската централна банка се счита решението от 2 май да бъде понижен тавана на количеството активи, които ще бъдат изтеглени от банковия баланс. Досега позволената сума бе 30 милиарда $ и тя е редуцирана на 15 милиарда $. Сега салдото на Федералния запас е напълно малко под 3.9 трлн. $, като по-голямата част са щатски ДЦК и обезпечени с ипотеки скъпи бумаги.
Всъщност, претекстовете на щатските централни банкери да не намаляват лихвите се крият в мощното икономическо развиване на страната през първото тримесечие. Брутният вътрешен продукт се е нараснал с 3.2%, а продуктивността на труда - с 3.6%, най-вече от 2014-а насам. Разходите за работна мощ пък са намалели с 0.9% при прогноза за 1.5% растеж. Финансовите пазари също се показват добре, като борсовият показател DJIA е с към 14% по-скъп от началото на 2019-а. Единствено инфлацията разочарова с подема от 1.6% през март за базовата й съставна част, от която са изключени мощно колебаещите се цени на храните и на силата.
По оценка на анализатори са налице всички фактори за по-нататъшно повишаване на зелените пари. Доларовият показател се изкачи до 97.884 пункта към кошницата от съществени валути. А основният валутен пълководец на "Голдмън Сакс " - Зак Рандъл, се отхвърли в края на предходната седмица от предвижданията си за поевтиняване на щатската валута в кратковременен проект и към този момент чака 1.10 $ за едно евро. Но пък резервира едногодишната си прогноза от 1.20 $ за едно евро с претекст, че по-широкообхватният напредък на международния напредък ще ограничи растежа на американските пари.
Въпреки промяната на курса на Федералния запас през януари от прогресивен лихвен цикъл към лихвено самоограничение, което по предписание въздейства върху валутните курсове и обичайно възпира растежа на "потърпевшата " валута, щатският $ остава солидно подсилен от пазарните играчи. Което, с изключение на на постоянния растеж на щатската стопанска система, се дължи и на към момента високите щатски лихви спрямо лихвените нива в останалите развити международни стопански системи. Или, както обобщава Брад Бечтъл - началник на звеното за валутна търговия на интернационалната самостоятелна капиталова банка "Джефрис ", "доларът е най-хубавата къща в неприятен квартал ".
Най-важното решение отвън границите на Щатите бе на Европейската централна банка, която загатна през март, че ще задържи лихвените проценти на еврозоната на досегашните им нива даже растежът на блока да даде сигнали за напредък. В момента лихвите по депозитите в ЕЦБ са негативни (минус 0.4%) спрямо 2.35% на Федералния запас. Другото мощно международно стопанство - на Япония, също работи с негативни лихвени проценти.
Пазарите за финансови деривативи също регистрират това събитие. Инвеститорските залози за едва евро сега са най-вече от декември 2015-а, сочат последните публични данни на Комисията за търговия на фючърсни договори. Докато съотношението на заложилите на растеж по отношение на спад на зелените пари е най-високо от края на 2016-а насам.
Разбира се, не липсват и анализатори, които се съмняват в бликащия оптимизъм към американския $. Главният валутен пълководец на "Моргън Стенли " да вземем за пример се придържа към прогнозата си, че до края на 2019-а за едно евро ще се получават 1.20 щ. $ против жестоко 1.1150 на 3 май.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ