Излезе "Орбити на социалистическото всекидневие" от проф. Иван Еленков
Откъсът от научното проучване на проф. Иван Еленков " Орбити на социалистическото ежедневие " е възложен от издателството " Сиела ".Книгата е част от поредицата на Института за проучване на близкото минало – " Минало несвършено ". В нея се наблюдават политиките и последствията на организационния обсег на масите, отнемането на собствеността, образуването на непосредственото обграждане и корупцията в Народна република България.
Ранни институции и нормативни
наставления по какъв начин да наподобява победният строй
Съюзът на художниците в България
Той е средищна конструкция в институционалния порядък за образ на всекидневието в посоченото време. Няма лична история и откъслечните препратки към нея през други сюжети го свързват повече или по-малко с едрия претекст за гражданската и моралната драма на обособения създател, без това да споделя нещо съответно за предишното на организацията и нейното място в политическото устройство на социализма. Първият ѝ правилник от 10 декември 1944 година я дефинира като " всеобща, професионална организация с културни цели " ; нататък постоянно биват одобрявани нови или се внасят промени на съществуващи уставни точки през 1946 и 1947 година, до момента в който се стигне до устава от 28 февруари 1948 година, където към този момент ясно бива посочено по какъв начин основните цели на Съюза са " със средствата на изобразителните изкуства да сътрудничи най-активно на националната власт за реализирането на социализма в нашата страна; да работи за прогресивното развиване на изобразителните изкуства, като съдействува щото българските художници, борейки се с безидейността в изкуството, против упадъчното буржоазно формалистично изкуство в каквато и форма да се намира то (модернизъм, импресионизъм, реализъм и пр.), и укрепвайки своето професионално майсторство, да основат високохудожествени произведения на социалистическия натурализъм ".
Тук е откривана драмата и такава след това непроменяемо е възпроизвеждана от разнообразни страни през последните едно-две десетилетия. Отвъд нея обаче документно засвидетелстваното съюзно битие се демонстрира изпълнено с практичност и кипящо от груповата сила на проведените членове, въвлечени по силата на уставната дисциплинираност в почините на новия живот с всичката им символна еуфория и символен гнет. Силно умалявайки размаха и смисъла на непрекъснато правеното, дискурсивната бистрота на уставните положения стопира изследователския взор до участта на обособения художник и прави незначителни мястото и заслугите на тази креативна организация за построяването на социализма в нашата страна; тежкият корпус на общите художествени изложения пречи да се вижда всекидневната художествена индустрия и същинския размер на нейната планова и свръхпланова продукция, изпълването с нея до краен лимит очите на хората, имали участта да живеят тогава, и провокира подценяване политическата успеваемост на непрекъснатото ѝ влияние. Поведена от логиката на институционалните дейности, една история на Съюза на художниците в България нататък следва да опише в детайли и величината на това произвеждане, значителен дял от тежестта на самата политическа система.
Трето и Пето постановления на Министерския съвет от декември 1948 година задължават всички държавни инстанции, институции, предприятия, всички просветни, културни и публични организации, без изключение, посредством Комитета за просвета, изкуство и просвета да се обръщат
към Съюза на художниците по отношение на външната декорация, вътрешното оформление и цялостната нагледна изисканост на всички акции с видно политико-обществено, стопанско и културно значение. За точното систематизиране на поръчките поради размера и с оглед тяхното художествено естество, за поименното им възлагане съгласно дотогавашните прояви и потвърдените благоприятни условия на дадени създатели, Правилникът за приложение на Третото министерско разпореждане от юни 1949 година предписва да бъде построен в границите на организацията непрекъснат Стопански съвет. Открито дилемите му се показват за " идейно-творчески ", само че той е конструкция на първо място от настоятелен порядък; всичко вършено отвън персоналната отговорност на всеки съюзен член във връзка с Общата годишна художествена галерия предстои на разглеждане и глоба от него. Документният поток от първата половина на 1950-те демонстрира съвещанията му, провеждани през ден, три пъти, когато е нужно и четири пъти седмично, при одобрявани приблизително 10–12 решения на съвещание. По тях се сътворява образът на целия забележим символен и вещен свят през първите години на социализма у нас – от настолни " релйефчета на Димитров и Сталин " през създаването на планове за жакардови одеяла " с фигури от настоящия обичай на народа ", през художественото оформление на опаковката на създавания у нас отпреди 9-ти септември сапун " Фужер " съгласно новото му наименование сапун " Нева ", до тежките грижи на решенията за въздигане на монументи из цялата страна.
Ранни институции и нормативни
наставления по какъв начин да наподобява победният строй
Съюзът на художниците в България
Той е средищна конструкция в институционалния порядък за образ на всекидневието в посоченото време. Няма лична история и откъслечните препратки към нея през други сюжети го свързват повече или по-малко с едрия претекст за гражданската и моралната драма на обособения създател, без това да споделя нещо съответно за предишното на организацията и нейното място в политическото устройство на социализма. Първият ѝ правилник от 10 декември 1944 година я дефинира като " всеобща, професионална организация с културни цели " ; нататък постоянно биват одобрявани нови или се внасят промени на съществуващи уставни точки през 1946 и 1947 година, до момента в който се стигне до устава от 28 февруари 1948 година, където към този момент ясно бива посочено по какъв начин основните цели на Съюза са " със средствата на изобразителните изкуства да сътрудничи най-активно на националната власт за реализирането на социализма в нашата страна; да работи за прогресивното развиване на изобразителните изкуства, като съдействува щото българските художници, борейки се с безидейността в изкуството, против упадъчното буржоазно формалистично изкуство в каквато и форма да се намира то (модернизъм, импресионизъм, реализъм и пр.), и укрепвайки своето професионално майсторство, да основат високохудожествени произведения на социалистическия натурализъм ".
Тук е откривана драмата и такава след това непроменяемо е възпроизвеждана от разнообразни страни през последните едно-две десетилетия. Отвъд нея обаче документно засвидетелстваното съюзно битие се демонстрира изпълнено с практичност и кипящо от груповата сила на проведените членове, въвлечени по силата на уставната дисциплинираност в почините на новия живот с всичката им символна еуфория и символен гнет. Силно умалявайки размаха и смисъла на непрекъснато правеното, дискурсивната бистрота на уставните положения стопира изследователския взор до участта на обособения художник и прави незначителни мястото и заслугите на тази креативна организация за построяването на социализма в нашата страна; тежкият корпус на общите художествени изложения пречи да се вижда всекидневната художествена индустрия и същинския размер на нейната планова и свръхпланова продукция, изпълването с нея до краен лимит очите на хората, имали участта да живеят тогава, и провокира подценяване политическата успеваемост на непрекъснатото ѝ влияние. Поведена от логиката на институционалните дейности, една история на Съюза на художниците в България нататък следва да опише в детайли и величината на това произвеждане, значителен дял от тежестта на самата политическа система.
Трето и Пето постановления на Министерския съвет от декември 1948 година задължават всички държавни инстанции, институции, предприятия, всички просветни, културни и публични организации, без изключение, посредством Комитета за просвета, изкуство и просвета да се обръщат
към Съюза на художниците по отношение на външната декорация, вътрешното оформление и цялостната нагледна изисканост на всички акции с видно политико-обществено, стопанско и културно значение. За точното систематизиране на поръчките поради размера и с оглед тяхното художествено естество, за поименното им възлагане съгласно дотогавашните прояви и потвърдените благоприятни условия на дадени създатели, Правилникът за приложение на Третото министерско разпореждане от юни 1949 година предписва да бъде построен в границите на организацията непрекъснат Стопански съвет. Открито дилемите му се показват за " идейно-творчески ", само че той е конструкция на първо място от настоятелен порядък; всичко вършено отвън персоналната отговорност на всеки съюзен член във връзка с Общата годишна художествена галерия предстои на разглеждане и глоба от него. Документният поток от първата половина на 1950-те демонстрира съвещанията му, провеждани през ден, три пъти, когато е нужно и четири пъти седмично, при одобрявани приблизително 10–12 решения на съвещание. По тях се сътворява образът на целия забележим символен и вещен свят през първите години на социализма у нас – от настолни " релйефчета на Димитров и Сталин " през създаването на планове за жакардови одеяла " с фигури от настоящия обичай на народа ", през художественото оформление на опаковката на създавания у нас отпреди 9-ти септември сапун " Фужер " съгласно новото му наименование сапун " Нева ", до тежките грижи на решенията за въздигане на монументи из цялата страна.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ