CNN: Кремъл издигна “икономически бастиони”, за да издържи на бъдещи кризи
Откакто Западът вкара първите наказания против Москва, тя сътвори „ валутна и фискална крепост”. Тази „ твърдина на съветския суверенитет”, заложена от кремълските технократи, би трябвало да обкръжи страната от външен напън и да помогне на стопанската система ѝ да издържи бъдещите стихии, били те рухване на цените на петрола или световна рецесия, написа CNN, представен от pogled.info.
Преди дни министърът на външните работи на Франция Жан-Ив Льо Дриан съобщи, че е пристигнало време да се разрешат различията в връзките сред Москва и Европейски Съюз. Неговите думи бяха една от последните прояви на „ задълбочаващите се пукнатини в по-рано единната икономическа акция на Запада против Русия”.
Докато Париж „ опипва почвата”, американските законодатели се върнаха над работата по двата нови законопроекта за антируските наказания. Но политиците и анализаторите се съмняват дали едностранните ограничавания са ефикасен отговор на „ авантюрите” на Владимир Путин, изключително на фона, че тези наказания могат да нарушат връзките на Съединени американски щати с техните търговски сътрудници и съдружници, отбелязва телевизионният канал.
Вашингтон и неговите съдружници внесоха първия пакет стопански наказания през 2014 година. Тези ограничения трябваше да санкционират Русия за „ анексията” на Крим и поддръжката на опълченците в Източна Украйна, припомня CNN.
Оттогава Москва сътвори „ валутна и фискална крепост”, която слага стабилността над икономическия растеж и служи за твърдина на съветския суверенитет. Тя също по този начин оказва помощ на Кремъл да издържи глобите по-добре, в сравнение с чакаха доста аналитици, твърди публикацията.
С помощта на такива „ умели технократи”, като шефа на Централната банка Елвира Набиулина, Путин сътвори основата, която би трябвало да огради Кремъл от външен напън, включително от наказания и да укрепи способността на съветската стопанска система да устоя бъдещи стопански стихии, били те проваляне на цените на петрола или световна рецесия, разсъждава CNN.
„ Всъщност реакцията на Путин за глобите бе такава: ние влагаме, растем и харчим по-малко, само че усилваме своите запаси, с цел да мога да продължа своята нападателна политика”, допуска старшият помощник от Атлантическия съвет Андерс Ослунд. Неговата специализация е съветската икономическа политика.
Въпреки другарската реторика сред Тръмп и Путин, напрежението продължава да пораства, както „ набира обороти новата конкуренция във въоръженията”. Руският президент заяви, че страната му ще създава ракети, попадащи под възбрана в границите на ДРКМО, а по-късно даде обещание да даде „ съразмерен отговор”, откакто Съединени американски щати организираха тествания на по-рано неразрешени ракети, обръща внимание CNN.
Но, съгласно канала, увеличението на военната мощност, а също по този начин „ задграничните случки в Сирия, Венецуела и Украйна не са единствените признаци, че Кремъл „ се готви за съществени изпитания”. В течение на целия живот на Путин Русия претърпява редица стопански рецесии: разпада на Съветския съюз, финансовия провал от 1998 година, международната рецесия от 2008 г и напълно скорошната криза от 2014 година.
„ Когато Путин гледа на икономическите проблеми, мисля, че преди всичко не го интересува растежът, а издържането в условия на криза”, счита Кристофър Милър, доцент от американския университет „ Тафтс”, чиито проучвания са отдадени на съветската стопанска система.
От 2014 година Русия усили валутните си запаси до „ главозамайващите” 500 милиарда $ (четвърто място на света), погаси външния си дълг, откри плаващ курс на рублата, с цел да увеличи конкурентоспособността на износа си. Освен това страната организира дедоларизация на активите си, с цел да „ се изолира” от финансовата система на Съединени американски щати и да балансира държавните разноски и приходи, акцентира CNN.
Но политиката на Кремъл има своята цена и „ удря по портфейла на елементарните руснаци”. От 2014 година Брутният вътрешен продукт пораства доста постепенно, тъй като действителната работна заплата в Русия през последните години не се е изменила, а отговорностите на потребителите през този интервал се е удвоила.
Правителството възнамерява да изразходва трилиони рубли за национални планове, с цел да подтиква стопанската система, само че те „ надали ще повлияят доста на икономическия ръст”, счита телевизионния канал.
И в случай че скоростта на растежа остане ниска, то в бъдеще съкращението на стопанската система ще подкопае качествата на Русия да се конкурира на международната сцена с бързо разрастващите се страни. Милър разказва обстановката по следния метод: „ Вие получавате външната политика в този момент, само че по-късно губите влияние”.
Няколко западни специалисти считат, че митингите в Москва и слабият стопански растеж вътре в страната са признаци на надвисналите над Кремъл неприятности. Но въпреки и може би „ путинският” режим да се тормози от дълготрайните последствия, той не преглежда тези проблеми като рецесия, изискваща наложително решение, разсъждава CNN.
„ Путин се вълнува от макроикономическата непоклатимост, тъй като той обръща изключително внимание на суверенитета и той желае да управлява популацията с други способи. Той не се грижи за темповете на ръст”, споделя Ослунд.
Руският президент търси опция на световната банкова платежна система SWIFT и се стреми да откри по-тесни връзки с Китай. Затова и излиза наяве, че отчуждението от западния световен стопански клуб няма изключително значение за Путин, счита малкия екран.
Политиците в Европа и Америка не престават да разискват най-хубавият метод към решаването на проблемите на „ реваншистка Русия. Но те не могат да пренебрегват „ икономическите бастион”, които са основали Путин и управлението на Кремъл.
„ И в случай че Съединени американски щати одобряват по-нататъшните наказания независимо, без единодушието на своите съдружници и търговски сътрудници, това може да навреди на трансатлантическите връзки, които така и така са разтърсени от непредсказуемото ръководство на Тръмп”, предизвестява CNN.
Автор: В. Сергеев
Преди дни министърът на външните работи на Франция Жан-Ив Льо Дриан съобщи, че е пристигнало време да се разрешат различията в връзките сред Москва и Европейски Съюз. Неговите думи бяха една от последните прояви на „ задълбочаващите се пукнатини в по-рано единната икономическа акция на Запада против Русия”.
Докато Париж „ опипва почвата”, американските законодатели се върнаха над работата по двата нови законопроекта за антируските наказания. Но политиците и анализаторите се съмняват дали едностранните ограничавания са ефикасен отговор на „ авантюрите” на Владимир Путин, изключително на фона, че тези наказания могат да нарушат връзките на Съединени американски щати с техните търговски сътрудници и съдружници, отбелязва телевизионният канал.
Вашингтон и неговите съдружници внесоха първия пакет стопански наказания през 2014 година. Тези ограничения трябваше да санкционират Русия за „ анексията” на Крим и поддръжката на опълченците в Източна Украйна, припомня CNN.
Оттогава Москва сътвори „ валутна и фискална крепост”, която слага стабилността над икономическия растеж и служи за твърдина на съветския суверенитет. Тя също по този начин оказва помощ на Кремъл да издържи глобите по-добре, в сравнение с чакаха доста аналитици, твърди публикацията.
С помощта на такива „ умели технократи”, като шефа на Централната банка Елвира Набиулина, Путин сътвори основата, която би трябвало да огради Кремъл от външен напън, включително от наказания и да укрепи способността на съветската стопанска система да устоя бъдещи стопански стихии, били те проваляне на цените на петрола или световна рецесия, разсъждава CNN.
„ Всъщност реакцията на Путин за глобите бе такава: ние влагаме, растем и харчим по-малко, само че усилваме своите запаси, с цел да мога да продължа своята нападателна политика”, допуска старшият помощник от Атлантическия съвет Андерс Ослунд. Неговата специализация е съветската икономическа политика.
Въпреки другарската реторика сред Тръмп и Путин, напрежението продължава да пораства, както „ набира обороти новата конкуренция във въоръженията”. Руският президент заяви, че страната му ще създава ракети, попадащи под възбрана в границите на ДРКМО, а по-късно даде обещание да даде „ съразмерен отговор”, откакто Съединени американски щати организираха тествания на по-рано неразрешени ракети, обръща внимание CNN.
Но, съгласно канала, увеличението на военната мощност, а също по този начин „ задграничните случки в Сирия, Венецуела и Украйна не са единствените признаци, че Кремъл „ се готви за съществени изпитания”. В течение на целия живот на Путин Русия претърпява редица стопански рецесии: разпада на Съветския съюз, финансовия провал от 1998 година, международната рецесия от 2008 г и напълно скорошната криза от 2014 година.
„ Когато Путин гледа на икономическите проблеми, мисля, че преди всичко не го интересува растежът, а издържането в условия на криза”, счита Кристофър Милър, доцент от американския университет „ Тафтс”, чиито проучвания са отдадени на съветската стопанска система.
От 2014 година Русия усили валутните си запаси до „ главозамайващите” 500 милиарда $ (четвърто място на света), погаси външния си дълг, откри плаващ курс на рублата, с цел да увеличи конкурентоспособността на износа си. Освен това страната организира дедоларизация на активите си, с цел да „ се изолира” от финансовата система на Съединени американски щати и да балансира държавните разноски и приходи, акцентира CNN.
Но политиката на Кремъл има своята цена и „ удря по портфейла на елементарните руснаци”. От 2014 година Брутният вътрешен продукт пораства доста постепенно, тъй като действителната работна заплата в Русия през последните години не се е изменила, а отговорностите на потребителите през този интервал се е удвоила.
Правителството възнамерява да изразходва трилиони рубли за национални планове, с цел да подтиква стопанската система, само че те „ надали ще повлияят доста на икономическия ръст”, счита телевизионния канал.
И в случай че скоростта на растежа остане ниска, то в бъдеще съкращението на стопанската система ще подкопае качествата на Русия да се конкурира на международната сцена с бързо разрастващите се страни. Милър разказва обстановката по следния метод: „ Вие получавате външната политика в този момент, само че по-късно губите влияние”.
Няколко западни специалисти считат, че митингите в Москва и слабият стопански растеж вътре в страната са признаци на надвисналите над Кремъл неприятности. Но въпреки и може би „ путинският” режим да се тормози от дълготрайните последствия, той не преглежда тези проблеми като рецесия, изискваща наложително решение, разсъждава CNN.
„ Путин се вълнува от макроикономическата непоклатимост, тъй като той обръща изключително внимание на суверенитета и той желае да управлява популацията с други способи. Той не се грижи за темповете на ръст”, споделя Ослунд.
Руският президент търси опция на световната банкова платежна система SWIFT и се стреми да откри по-тесни връзки с Китай. Затова и излиза наяве, че отчуждението от западния световен стопански клуб няма изключително значение за Путин, счита малкия екран.
Политиците в Европа и Америка не престават да разискват най-хубавият метод към решаването на проблемите на „ реваншистка Русия. Но те не могат да пренебрегват „ икономическите бастион”, които са основали Путин и управлението на Кремъл.
„ И в случай че Съединени американски щати одобряват по-нататъшните наказания независимо, без единодушието на своите съдружници и търговски сътрудници, това може да навреди на трансатлантическите връзки, които така и така са разтърсени от непредсказуемото ръководство на Тръмп”, предизвестява CNN.
Автор: В. Сергеев
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ