Откакто стигнаха до нас думите на руския президент Владимир Путин,

Откакто стигнаха до нас думите на съветския президент Владимир Путин, че славянската книжовност е пристигнала от македонските земи, обществото ни изпадна в несъизмерим боязън, че някой желае да ни открадне писмеността. И мнително хвърлихме взор към нормалните обвинени - съседите край Вардар. Възмущението незабелязано прерасна в паника, а след гостуването на някогашния международен първенец по шах Анатолий Карпов положението закупи епидемиологичен темперамент. Легендарният противник на поборника против Путин Гари Каспаров съобщи, че в Русия се знаело, че писмеността е пристигнала от Византия. Но е обвързвана с България, която по това време била по-голяма страна.

Това бе задоволително будната гражданска съвест да се възмути до лимита на познатото отвращение, а министър председателят Борисов да откаже среща с Карпов. Слава Богу, депутатът от "Единна Русия " не бе пристигнал по негова покана, а като посетител на партия "Атака ". Това бе малко припрян и недомислен ход от страна на премиера, само че да приемем, че е имал по-важна работа или процедури, свързани с оперирания менискус. Бойко трябваше да одобри Карпов и просто да го ограмоти, като същински просветник. Така, както родната книжовност е стигнала до прародината на шахматиста - Киевска Рус. Последователно и за.

Вероятно мнозина си мислят, че в главата на клетия шахматист е миш-маш от Сицилианска отбрана, отбрана Нимцович, дамски гамбит, рокади и изобщо - цялостен цугцванг по въпроса. Откъде да знае истината за писмеността. С партийния си водач са от едно потомство и по тематиката знаят това, което са учили при социализма. Как си представяте, че по времето на Съюз на съветските социалистически републики, опрял граници от Скандинавия до Япония и от Чукотка до Черно море, децата ще учат, че дребна, пък въпреки и социалистическа България, е дала на вси славяни книга да четат. Вероятно, в случай че бяхме станали 16-а руска република, завесата над историческата истина щеше да се повдигне малко повече.

Какво желаеме в действителност?! Да получим самопризнание от която и да било велика мощ? Това е допустимо единствено и само от политкоректна учтивост и то при изискване, че сме го заслужили. Според тях. Империите не благодарят. Нито са признателни. Малките нации им издигат признателни монументи, не противоположното. Не ни ли е задоволително, че и съветската просвета, и съветската черква от дълго време са се произнесли по проблема и той е в наша изгода. Доказали са и признават, че писмеността на руснаците иде от България. Защо би трябвало маниакално да проучваме всяко поемане и издишване по тематиката на всяко публично лице на Москва, което прекоси границата ни.

Ами да стартираме да издаваме визи на руснаци единствено след верен отговор на въпроса, от кое място иде славянската книжовност. И в случай че не познаят, да не могат да стигнат до парцела си на Черно море. Изразяваните отзиви от страна на политиците, даже по исторически и научни тематики, значително са подвластни от конюнктурата. А тя в този момент е такава, че политически България е в противниковия на Русия лагер. Факт. Без значение дали и какъв брой са приятелски народите ни.

Трябва да гледаме с подигравка на отзиви, целящи да ни уязвят там, където сме бронирани с истината. И да не си внушаваме чути-недочути и преведени-непреведени "скандални " изказвания. Да се държим на състояние. Сигурно щяхме да сме още по-горди и уверени в правотата си, в случай че Кирил и Методий бяха расови българи от Копривщица или Калофер, а не Солунски братя византийци. Де да я имаше тогава Великата българска ограда на Валери Симеонов, та да знаем кой град от коя страна на границата е бил. Че по това време границите са били много плаващо разбиране.

Но сигурно знаем, че учениците им Климент Охридски и Наум Преславски, които дават приключен тип на делото им, са си нашенци - от Мизия. Където и да е бил Солун, дано по-често ни припомня за братята книжовници, а не за изконната фантазия на българина да държи Солунската митница. Ако има някаква изгода от сходни измислени кавги, тя е в интереса към историята, който може да възбудят у подрастващите. Нищо друго...