Трагедията на една язидска майка: Войници щели да отрежат ръцете на децата й заради желанието й да не забравят имената си
Oткакто се е върнала в Ирак тя носи единствено черни облекла. Защото времето не лекува всички рани. Не и когато човек е минал през пъкъла. След освобождението си Кохер живее дружно със брачна половинка си и петтe им деца в планината Синджар в Северен Ирак. Те са бежанци в личната си страна. В фамилията никой не приказва за това, което се е случило, написа Deutsche Welle.
Откраднатото минало
" За мен към този момент е късно ", споделя 40-годишната Кохер без да довърши изречението. Мислите ѝ непрестанно са свързани с трите ѝ по-големи деца. От двамата ѝ сина Саадон и Фираз, както и от щерка ѝ Авеен няма никаква диря. Кохер таи смътна вяра един ден да ги види още веднъж. В многото безсънни нощи тя непрекъснато си задава въпроса за какво тя е оживяла.
" Ако не са децата, от дълго време да съм се самоубила ", споделя тя.
Кошмарът стартира на 3 август 2014 година. Тогава терористичните милиции на ИД атакуват района на Синджар, където живее религиозното етническо малцинство на язидите. Самопровъзгласилите се за бойци на Аллах считат язидите за неверници. Ислямистите правят чудовищни жестокости и всеобщи изтезания, които Организация на обединените нации дефинира като геноцид. Около 50 000 язиди под паника заобикалят в планината Синджар и се укриват в труднодостъпно плато на 1000 метра височина. Кохер и децата ѝ - също. Съпругът ѝ Махмуд трябвало да вземе родителите си и да се причисли към групата по-късно. Но на половината път до въпросното плато терористите от ИД пленяват групата на Кохер.
Поробването
Джихадистите отделят мъжете от дамите и вземат Кохер и осемте ѝ деца.
" Те плениха и по-възрастни от мен дами и ги принудиха да се омъжат за пет или шест мъже ", споделя Кохер, без обаче да загатва думата обезчестяване.
" Те разменяха дамите за една цигара. И си подаряваха един другиму дами ", споделя Кохер.
Жената губи връзката с двамата си сина и с щерка си Авеен, която е наложително омъжена за ислямистки войник в Мосул.
" Само един път я доведоха още веднъж. Беше напълно забулена в черно. След това я гримираха, както се прави с една избраница. Това беше още едно оскърбление, тъй като обичайно майката би трябвало да гримира щерка си за сватбата ", споделя Кохер.
Тогава за последно тя вижда щерка си. Ислямистите препродават Кохер и петте ѝ дъщери няколко пъти - първо в Ирак, а по-късно и в Сирия. Последните два месеца Кохер прекарва в едно мазе в Рака, където са настанени още 50 други дами. През лятото на 2016 година групата е освободена, или пък е била изплатена от локалното кюрдско държавно управление. Кохер не знае детайлностите. Спомня си единствено, че е пътувала с рейс до Ирак. Джихадистите от ИД са държали в плен 7000 язидски дами и деца.
След две години Кохер още веднъж среща мъжа си Махмуд в кюрдските региони на Северен Ирак. Междувременно той се е включил към кюрдските милиции, воюващи против ИД. Трите му дребни дъщери не разпознават татко си.
" Понякога рева безутешно, само че в никакъв случай пред децата. Вече не съм естествен човек. Лекарите настояват, че никакви медикаменти не могат да ми оказват помощ, тъй като се изтезавам вътрешно ", споделя Кохер. Тя обаче не желае да приказва за тъгите и страданията, които е претърпяла.
Забравената планина
След като се събират още веднъж, Кохер и цялото ѝ семейство живеят в свещената за язидите планина Синджар. Там на палатки към момента живеят 2000 язидски фамилии, тъй като нямата къде другаде да отидат. Става дума общо за към 10 хиляди язиди. През август 2014 година американският президент Обама подреди нанасянето на въздушни удари против ИД в Ирак. Днес обаче, след военната победа над ИД, светът като че ли е не запомнил за тези хора.
Над 200 000 иракски язиди са избягали в огромния бежански лагер край Дохук в самостоятелния кюрдски район, или са отпътували за Европа. Досега в района Синджар са открити към 70 всеобщи гробове. Кохер и Махмуд са получили от една филантропична организация 20 овце, от които претърпяват. Семейството не гладува. В палатковия лагер даже има дизелов генератор и тв приемник. Миналото обаче непрекъснато ги спохожда в мислите им. Кохер демонстрира на ръката на 10-годишната си щерка Зиян няколко жестоко изписани букви.
" Опитах се с игла и пепел да татуирам имената на децата, с цел да не не помнят кои са. По време на пленничеството ислямистите трансформираха и имената им. Надзирателят обаче ми сподели, че ще им отреже ръцете, в случай че не преставам да ги татуирам ", споделя Кохер.
Без изгледи за помиряване
Южно от планината Синджар още има разпръснати кафези на ИД. Затова съвсем на всички места в района има пропускателни пунктове. Махмуд и Кохер рядко пътуват до родното си село.
" Не разрушенията са най-лошото нещо, а това, което сториха с нашите дами и девойки. Как можеш да продаваш седем или десетгодишни девойки на десетина мъже. Или когато едно 10-годишно момиче забременее ", споделя Кохер.
Тя твърди, че измежду причинителите има и съседи-мюсюлмани. Затова и помиряването в селото е невероятно.
В палатковия лагер в планината Махмуд държи зареден автомат Калашников. Язидите се опасяват от набези - макар построените пропускателни пунктове. В региона има доста оръжия.
Язидите не знаят на кого да се доверят. Иракската централна власт и кюрдското районно държавно управление си оспорват района Синджар. Миналата година избухнаха и боеве сред враждуващите кюрдски групировки. В граничния район със Сирия работят разнообразни групировки - милициите Пешмерга и кюрдските бойци от ПКК, които водят война против Турция. Новата мощна формация в Синджар е шиитската милиция Хашд ал-Шааби, поддържана от Иран. Малкото язидско малцинство е заложник в една огромна национална и районна битка за власт.
Преди време Кохер, Махмуд и децата им са подали молба за позволение да емигрират в Австралия. Те към момента седят в Синджар, тъй като таят вяра да видят още веднъж изчезналите си деца. Все още има завръщащи се от плен на ИД язиди. Някои от тях са се откупили против 10 хиляди $ - благодарение на каналджии. Кохер и Махмуд също са се свързали с каналджии, само че без триумф.
" Ако с божията помощ децата ми се завърнат назад, незабавно ще напуснем Ирак. Ние към този момент нямаме нищо общо с тази страна ", споделя Кохер.
Откраднатото минало
" За мен към този момент е късно ", споделя 40-годишната Кохер без да довърши изречението. Мислите ѝ непрестанно са свързани с трите ѝ по-големи деца. От двамата ѝ сина Саадон и Фираз, както и от щерка ѝ Авеен няма никаква диря. Кохер таи смътна вяра един ден да ги види още веднъж. В многото безсънни нощи тя непрекъснато си задава въпроса за какво тя е оживяла.
" Ако не са децата, от дълго време да съм се самоубила ", споделя тя.
Кошмарът стартира на 3 август 2014 година. Тогава терористичните милиции на ИД атакуват района на Синджар, където живее религиозното етническо малцинство на язидите. Самопровъзгласилите се за бойци на Аллах считат язидите за неверници. Ислямистите правят чудовищни жестокости и всеобщи изтезания, които Организация на обединените нации дефинира като геноцид. Около 50 000 язиди под паника заобикалят в планината Синджар и се укриват в труднодостъпно плато на 1000 метра височина. Кохер и децата ѝ - също. Съпругът ѝ Махмуд трябвало да вземе родителите си и да се причисли към групата по-късно. Но на половината път до въпросното плато терористите от ИД пленяват групата на Кохер.
Поробването
Джихадистите отделят мъжете от дамите и вземат Кохер и осемте ѝ деца.
" Те плениха и по-възрастни от мен дами и ги принудиха да се омъжат за пет или шест мъже ", споделя Кохер, без обаче да загатва думата обезчестяване.
" Те разменяха дамите за една цигара. И си подаряваха един другиму дами ", споделя Кохер.
Жената губи връзката с двамата си сина и с щерка си Авеен, която е наложително омъжена за ислямистки войник в Мосул.
" Само един път я доведоха още веднъж. Беше напълно забулена в черно. След това я гримираха, както се прави с една избраница. Това беше още едно оскърбление, тъй като обичайно майката би трябвало да гримира щерка си за сватбата ", споделя Кохер.
Тогава за последно тя вижда щерка си. Ислямистите препродават Кохер и петте ѝ дъщери няколко пъти - първо в Ирак, а по-късно и в Сирия. Последните два месеца Кохер прекарва в едно мазе в Рака, където са настанени още 50 други дами. През лятото на 2016 година групата е освободена, или пък е била изплатена от локалното кюрдско държавно управление. Кохер не знае детайлностите. Спомня си единствено, че е пътувала с рейс до Ирак. Джихадистите от ИД са държали в плен 7000 язидски дами и деца.
След две години Кохер още веднъж среща мъжа си Махмуд в кюрдските региони на Северен Ирак. Междувременно той се е включил към кюрдските милиции, воюващи против ИД. Трите му дребни дъщери не разпознават татко си.
" Понякога рева безутешно, само че в никакъв случай пред децата. Вече не съм естествен човек. Лекарите настояват, че никакви медикаменти не могат да ми оказват помощ, тъй като се изтезавам вътрешно ", споделя Кохер. Тя обаче не желае да приказва за тъгите и страданията, които е претърпяла.
Забравената планина
След като се събират още веднъж, Кохер и цялото ѝ семейство живеят в свещената за язидите планина Синджар. Там на палатки към момента живеят 2000 язидски фамилии, тъй като нямата къде другаде да отидат. Става дума общо за към 10 хиляди язиди. През август 2014 година американският президент Обама подреди нанасянето на въздушни удари против ИД в Ирак. Днес обаче, след военната победа над ИД, светът като че ли е не запомнил за тези хора.
Над 200 000 иракски язиди са избягали в огромния бежански лагер край Дохук в самостоятелния кюрдски район, или са отпътували за Европа. Досега в района Синджар са открити към 70 всеобщи гробове. Кохер и Махмуд са получили от една филантропична организация 20 овце, от които претърпяват. Семейството не гладува. В палатковия лагер даже има дизелов генератор и тв приемник. Миналото обаче непрекъснато ги спохожда в мислите им. Кохер демонстрира на ръката на 10-годишната си щерка Зиян няколко жестоко изписани букви.
" Опитах се с игла и пепел да татуирам имената на децата, с цел да не не помнят кои са. По време на пленничеството ислямистите трансформираха и имената им. Надзирателят обаче ми сподели, че ще им отреже ръцете, в случай че не преставам да ги татуирам ", споделя Кохер.
Без изгледи за помиряване
Южно от планината Синджар още има разпръснати кафези на ИД. Затова съвсем на всички места в района има пропускателни пунктове. Махмуд и Кохер рядко пътуват до родното си село.
" Не разрушенията са най-лошото нещо, а това, което сториха с нашите дами и девойки. Как можеш да продаваш седем или десетгодишни девойки на десетина мъже. Или когато едно 10-годишно момиче забременее ", споделя Кохер.
Тя твърди, че измежду причинителите има и съседи-мюсюлмани. Затова и помиряването в селото е невероятно.
В палатковия лагер в планината Махмуд държи зареден автомат Калашников. Язидите се опасяват от набези - макар построените пропускателни пунктове. В региона има доста оръжия.
Язидите не знаят на кого да се доверят. Иракската централна власт и кюрдското районно държавно управление си оспорват района Синджар. Миналата година избухнаха и боеве сред враждуващите кюрдски групировки. В граничния район със Сирия работят разнообразни групировки - милициите Пешмерга и кюрдските бойци от ПКК, които водят война против Турция. Новата мощна формация в Синджар е шиитската милиция Хашд ал-Шааби, поддържана от Иран. Малкото язидско малцинство е заложник в една огромна национална и районна битка за власт.
Преди време Кохер, Махмуд и децата им са подали молба за позволение да емигрират в Австралия. Те към момента седят в Синджар, тъй като таят вяра да видят още веднъж изчезналите си деца. Все още има завръщащи се от плен на ИД язиди. Някои от тях са се откупили против 10 хиляди $ - благодарение на каналджии. Кохер и Махмуд също са се свързали с каналджии, само че без триумф.
" Ако с божията помощ децата ми се завърнат назад, незабавно ще напуснем Ирак. Ние към този момент нямаме нищо общо с тази страна ", споделя Кохер.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ