Отрицателните лихви пълзят към вложителите
Откакто негативните лихвени проценти станаха част от паричната политика на централните банки, кредиторите се опасяват да ги трансферират на дребните спестители. Това обаче е напът да се промени.
В Скандинавия, където отрицателните лихви битуват по-дълго от множеството други места по света, финансовият бранш мина през няколко фрапантни корекции, с цел да оцелее. Банките разчитат повече на ръководството на активи и на други генериращи комисионни услуги и доста по-малко на обичайния бизнес за разпределяне на заеми и приемане на депозити. Краят на негативната лихвена политика обаче освен че не се вижда, само че евентуално ще бъде отсрочен за следващ път, което значи, че измененията може да се окажат незадоволителни.
Директорът на Датската банкова асоциация - Улрик Нодгаард, разяснява, че защитаването на дребните инвеститори от отрицателните лихвени проценти значи, че "банките продават продуктите си под себестойността им ". И това несъмнено е "предизвикателство ". Шефът на Датската организация за финансов контрол в Копенхаген - Йеспер Берг, подозира, че кредиторите не са трансферирали негативните лихвени проценти върху потребителите по "политически аргументи ". Но в случай че те най-сетне го създадат, "ще е забавно дали клиентите ще одобряват този факт или ще изтеглят спестяванията си ".
Всъщност, банките към този момент обмислят концепцията. Първият заемодател, който "накаже " потребителите, рискува да ги загуби. От друга страна, възможното съглашение за координирано въвеждане на мярката може да провокира обвинявания в картелно съглашение. В тази връзка представител на "Данске банк " разгласи, че институцията "не възнамерява негативни лихви за частните клиенти, в това число и за богаташите ".
Ключови вложители обаче може и да не се съгласяват още дълго с сходен метод. Финландската холдингова компания Sampo, която има към 20% дял в "Нордеа банк ", счита, че е извънредно време да се трансформират настройките по въпроса. Главният изпълнителен шеф на Sampo - Кари Садиг - показва, че Европейската централна банка, която управлява "Нордеа " и други кредитори от еврозоната, би трябвало да спрат да неглижират казуса. Стадиг не счита, че негативните лихви ще разрушат дребните банкови услуги. Просто хората ще би трябвало да заплащат за спестяванията си, което даже може да стабилизира банковия бранш. Според Стадиг единствено когато финансовият бранш осъзнае това, напъните на ЕЦБ за напомпване на тласъци в стопанството ще проработят на процедура. Той твърди, че теорията за паричните тласъци работи единствено когато се приложи навсякъде - негативни лихвени проценти и по депозитите, които да накарат хората да употребяват и да влагат, също и в частния бранш. Междувременно, последният набор от инфлационни данни в Дания демонстрира изстудяване на растежа на потребителските цени през юли даже след съвсем седемте години на негативни лихви.
Някои европейски банки към този момент са "натиснали спусъка ". В Швейцария двете водещи банкови групи - "Ю Би Ес " и "Креди Сюис " - трансферират част от негативното лихвено задължение на заможните си клиенти. В Дания пък някои по-дребни кредитори са подготвени да стартират да вкарват тези ограничения за някои консуматори. Например, Ringkjobing Landobank и Sparekassen Sjaelland-Fyn, обмислят да "таксуват " богатите, по данни на FinansWatch.
Датската банкова асоциация търси поддръжка за финансовия бранш за справяне с дълготрайните негативни лихвени проценти. Група лобисти желаят от централната банка на страната да разшири ограниченията, предопределени за облекчение на бремето на кредиторите. Дания работи с двустепенна система, при която част от средствата overnight стоят в централната банка без рента, а "наднормените " се изпращат в едноседмични депозити, олихвявани с минус 0.65 %.
Датската организация за финансови услуги пък предизвестява, че ниските лихви усилват тласъците за банките да поучават клиентите си да трансферират пари от депозитни сметки в капиталови артикули, което е обвързвано с високи такси. Финансовият надзирател дава ясно да се разбере, че няма да толерира несъразмерни комисионни, изключително откакто "Данске " бе хваната да "надписва " потребителски сметки.
В Скандинавия, където отрицателните лихви битуват по-дълго от множеството други места по света, финансовият бранш мина през няколко фрапантни корекции, с цел да оцелее. Банките разчитат повече на ръководството на активи и на други генериращи комисионни услуги и доста по-малко на обичайния бизнес за разпределяне на заеми и приемане на депозити. Краят на негативната лихвена политика обаче освен че не се вижда, само че евентуално ще бъде отсрочен за следващ път, което значи, че измененията може да се окажат незадоволителни.
Директорът на Датската банкова асоциация - Улрик Нодгаард, разяснява, че защитаването на дребните инвеститори от отрицателните лихвени проценти значи, че "банките продават продуктите си под себестойността им ". И това несъмнено е "предизвикателство ". Шефът на Датската организация за финансов контрол в Копенхаген - Йеспер Берг, подозира, че кредиторите не са трансферирали негативните лихвени проценти върху потребителите по "политически аргументи ". Но в случай че те най-сетне го създадат, "ще е забавно дали клиентите ще одобряват този факт или ще изтеглят спестяванията си ".
Всъщност, банките към този момент обмислят концепцията. Първият заемодател, който "накаже " потребителите, рискува да ги загуби. От друга страна, възможното съглашение за координирано въвеждане на мярката може да провокира обвинявания в картелно съглашение. В тази връзка представител на "Данске банк " разгласи, че институцията "не възнамерява негативни лихви за частните клиенти, в това число и за богаташите ".
Ключови вложители обаче може и да не се съгласяват още дълго с сходен метод. Финландската холдингова компания Sampo, която има към 20% дял в "Нордеа банк ", счита, че е извънредно време да се трансформират настройките по въпроса. Главният изпълнителен шеф на Sampo - Кари Садиг - показва, че Европейската централна банка, която управлява "Нордеа " и други кредитори от еврозоната, би трябвало да спрат да неглижират казуса. Стадиг не счита, че негативните лихви ще разрушат дребните банкови услуги. Просто хората ще би трябвало да заплащат за спестяванията си, което даже може да стабилизира банковия бранш. Според Стадиг единствено когато финансовият бранш осъзнае това, напъните на ЕЦБ за напомпване на тласъци в стопанството ще проработят на процедура. Той твърди, че теорията за паричните тласъци работи единствено когато се приложи навсякъде - негативни лихвени проценти и по депозитите, които да накарат хората да употребяват и да влагат, също и в частния бранш. Междувременно, последният набор от инфлационни данни в Дания демонстрира изстудяване на растежа на потребителските цени през юли даже след съвсем седемте години на негативни лихви.
Някои европейски банки към този момент са "натиснали спусъка ". В Швейцария двете водещи банкови групи - "Ю Би Ес " и "Креди Сюис " - трансферират част от негативното лихвено задължение на заможните си клиенти. В Дания пък някои по-дребни кредитори са подготвени да стартират да вкарват тези ограничения за някои консуматори. Например, Ringkjobing Landobank и Sparekassen Sjaelland-Fyn, обмислят да "таксуват " богатите, по данни на FinansWatch.
Датската банкова асоциация търси поддръжка за финансовия бранш за справяне с дълготрайните негативни лихвени проценти. Група лобисти желаят от централната банка на страната да разшири ограниченията, предопределени за облекчение на бремето на кредиторите. Дания работи с двустепенна система, при която част от средствата overnight стоят в централната банка без рента, а "наднормените " се изпращат в едноседмични депозити, олихвявани с минус 0.65 %.
Датската организация за финансови услуги пък предизвестява, че ниските лихви усилват тласъците за банките да поучават клиентите си да трансферират пари от депозитни сметки в капиталови артикули, което е обвързвано с високи такси. Финансовият надзирател дава ясно да се разбере, че няма да толерира несъразмерни комисионни, изключително откакто "Данске " бе хваната да "надписва " потребителски сметки.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ