Ревю на „Лиза Франкенщайн“: Когато мама разбере, ти си толкова мъртъв
Откакто Мери Шели написа „ Франкенщайн “ на 19 години, той действа като удивително многостранен Роршах тест, оракулски по способи, по които неговият създател надали е очаквал. Обикновено се пояснява като история за пренебрежителност, за това, че човек си играе на Бог и жъне следствията. Но можете също толкоз елементарно да го прочетете като ясно пояснение на концепциите на Русо за човешката природа или като хлъзгав роман, разказан от не напълно благонадежден повествовател, който се пробва да се измъкне с ликвидиране.
От друга страна, Гийермо дел Торо, един от нашите най-велики модерни режисьори на ужаси, разказа „ Франкенщайн “ като „ типичната тийнейджърска книга “, цялостна с паника и любознание да станеш възрастен. И макар че не говореше съответно за „ Лиза Франкенщайн “, можеше и да е по този начин. Романът на Шели се поддава добре на комедия на ужасите за младежи и сценаристката Диабло Коди, която написа „ Juno “ и „ Jennifer's Body “, както и книгата з...
Прочетете целия текст »
