Държавата буксува, докато Борисов върти търговийка с национален суверенитет
Откакто ГЕРБ се върна на власт институциите циклят, страната е в цялостен застой, пораства единствено експанзията в обществото. А през това време министър председателят Бойко Борисов снове по огромната шахматна дъска като самозабравила се пешка, привиждаща себе си като цар, и върти амбулантна търговия с националния ни суверенитет против съмнителни облаги.
Вече втори месец, откогато проработи, новият парламент върти на празни обороти. Оборищенският дух, за който прикани при откриването му журналистът Тома Томов, се изпари с първия председателски звънец. Оттекоха се в канализацията и гръмките заявления на ръководещите от ГЕРБ за действителни резултати в малко време.
„ В Народното събрание ще работим със съзнанието, че за малко време българите чакат от нас действителни резултати и то в областите, които ги засягат най-вече ", изстъпи се патетично зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в първия работен ден на новото Народно заседание и след това млъкна.
Времето от дълго време не е малко, а действителните резултати досега са напълно скромни. За 65 дни ръководещите съумяха да одобряват на първо четене извънредно противоречивия закон за концесиите, върнат от президента като антиобществен, да задействат процедурата за от дълго време обещаното нарастване на ниските пенсии и да провеждат сценичен неуспех на гласуването за референдума на Слави. Най-спешни, по традиция, им се видяха н-тите подред промени в Закона за придвижване по пътищата, признати напряко стремително, тъй като материята е най-близка до милиционерския им нрав. Пък и кяр има - току-виж примрял някой лев от публични поръчки за още камери. Извън тази скромна законодателна активност, всичко останало са кавги, кавги, кухи заявления и обидни квалификации, разхвърляни съвсем ежедневно от парламентарната естрада. Стигна се до такава степен, че от безсмислие и липса на законодателни хрумвания, ръководещите започнаха през ден да канят своите министри в Народното събрание, с цел да им вършат реклама.
От два месеца Народното събрание на процедура не работи, а единствено симулира активност. Законодателната машина на ГЕРБ цикли. Лобистите, наподобява, още не са сколасали да им напишат " верните " закони. А през това време политически шарлатани като Антон Тодоров и Спас Гърневски, подвизаващи се като депутати от ГЕРБ, обезпечават зрелища на народа с болните си теории и посредствени стихоплетства.
Откакто ГЕРБ се върна на власт, страната е в застой, пораства единствено експанзията в обществото. Правителството е фокусирано най-вече върху разпределението на обществени средства сред „ свои " и глезене на външните господари.
А през това време министър председателят Бойко Борисов върти амбулантна търговийка с народен суверенитет. Влезе още веднъж в ролята на пощенски гълъб сред Турция и Европейски Съюз - роля, която явно мъчно му се удава поради недотам високите му качества като посланик. При визитата си в Анкара преди седмица Борисов недвусмислено зае страната на Турция в разногласието й с Европейски Съюз. Въобще не сложи въпроса за намесата на Анкара във вътрешните ни работи, лъснала по време на последните парламентарни избори. И за похлупак бе взет за пленник от Ердоган, който го принуди да чества рождения си ден в неговата компания. Ниският метан, който министър председателят ни направи пред Високата врата, стана обект на всеобщ подбив. Турският президент явно държи крепко юздите на нашия башбакан и се разпорежда с него, както му е угодно. Вероятно разделят общ интерес, само че това все по-често е в ущърб на националния. Да не забравяме, че решението на Борисов за прекъсване на плана „ Южен поток " облагодетелства напълно южната ни съседка. В идващите години България ще бъде принудена да купува газ от Турция със съответната надценка и ще се трансформира в пленник на прищевките на турския президент. Нима не е национално изменничество?! Към това се прибавя и тоталната ни взаимозависимост от благоволението на султана по въпроса с бежанците. Пусне ли бента, цунамито ще ни отнесе за броени дни. Срещу това „ въздържане " обаче, постоянно граничещо с шантаж, Европа, и България в частност, са подготвени на срамни взаимни отстъпки с демократични правила.
Точно същото унизително ласкателство показва Борисов и по отношение на Македония. При визитата на премиера Зоран Заев в София той триумфално разгласи, че поставя завършек на разногласието сред двете страни и, надали не, още на следващия ден подписва контракт за двустранно съдействие с Македония. Би било отлично, в случай че западната ни съседка бе дала безапелационни гаранции, че ще се съобрази с българските условия. Нищо такова, обаче, нямаше. Не стана ясно дали Македония ще се откаже да приказва за „ македонско малцинство " у нас, дали ще одобри българската позиция във връзка с езика и историята, дали ще поеме ангажимент за запазване на българското историческо завещание по нейните земи. Да, Борисов и Заев се прегръщаха повече от нужното, дружно се поклониха на паметника на цар Самуил в София, с цел да показват помиряване. Но от евтиния популизъм до разрешаването на дългогодишните междудържавни разногласия има още дълъг път да се извърви. Ако България подпише урбулешката съглашението за двустранно съдействие, това ще е следващата амбулантна търговия със суверенитет под натиска на външни сили. Да не забравяме, че политическите процеси в прилежаща Македония, както и у нас, се ръководят ръчно от Вашингтон. Общ ни е кормчията, по този начин да се каже.
Серията от несъответстващи дипломатически ходове продължи и с визитата на Борисов в Брюксел за присъединяване в Съвета на Европейски Съюз. Българският министър председател още веднъж бе употребен от европейските си надзорници за лансирането на непопулярни тези, които мнозина в Европейски Съюз споделят, само че не смеят да изрекат на глас, защото са в плен на подправената си политкоректност. Премиерът се разгласи за компактно затваряне на границите на Европейски Съюз за бежанци - да минавали единствено през граничните КПП-та. Това изявление бе предопределено напълно за българска приложимост. Чист пиар. То не носи нито смисъл, нито е плод на кой знае каква храброст. Ами че то и в този момент е по този начин. Бежанците имат право да минават единствено през формалните гранични пунктове, другото се води нарушаване на законите. Освен това не е ясно какво преградно оборудване предлага Борисов за дългата брегова граница на Гърция и Италия, да вземем за пример. Ограда в морето? Празни приказки на един изцяло несъответстващ политик, който търси да се хареса. Нищо повече.
Виж, приказките му за групово участие на Европейски Съюз в НАТО заслужават малко повече внимание. Това, на процедура, значи цялостен отвод от суверенитет. Влизаме групово и там, огромните, да вземат решение какви кораби и оръжия ни трябват на нас, българите. Буквално това му бяха думите на нашия доморасъл евроатлантик. Идеята не е нова, само че е толкоз противоречива, че няма късмет. Явно обаче е подсказана на Борисов като мотив против закупуването на неамерикански изтребители за българските Военновъздушни сили. Откакто се върна на власт, Борисов търси под паника да угоди на отвъдокеанските си опекуни по въпроса за разноските за защита. Обещал е парите да отидат към американски компании, а българските военни му мътят водата с техните рекомендации за шведски „ Грипен " -и. Затова се хваща за всяка концепция, която може да го избави от неловкото състояние. В случая - за груповото участие на Европейски Съюз в НАТО. Или както го изясни простонародно той: „ Тогава като групово участие, с парите, с които разполагат всички страни, да преценим на кой му трябват повече самолети, кораби. В взаимозависимост от това, както ние сме на Черно море, ни трябват повече кораби или сухопътни войски. Така мисля, че пъти пъти ще излезе по-евтино, в сравнение с това милитаризиране сега, в което единствено милиарди би трябвало да се изсипят единствено от България, камо ли за целия Европейски Съюз ". Тоест - дайте да оставим на натовските лобисти в Европейски Съюз да ни оборудват армията! Трябва ли да прецизираме по какъв начин се назовава сходно разгащване?
Както я е подкарал, Борисов скоро ще продаде под масата цялата страна против някой контрабанден канал за цигари или петролен танкер. Което, прочее, е на път да стане...
Източник: Атанас Добрев, glasove.com
Вече втори месец, откогато проработи, новият парламент върти на празни обороти. Оборищенският дух, за който прикани при откриването му журналистът Тома Томов, се изпари с първия председателски звънец. Оттекоха се в канализацията и гръмките заявления на ръководещите от ГЕРБ за действителни резултати в малко време.
„ В Народното събрание ще работим със съзнанието, че за малко време българите чакат от нас действителни резултати и то в областите, които ги засягат най-вече ", изстъпи се патетично зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов в първия работен ден на новото Народно заседание и след това млъкна.
Времето от дълго време не е малко, а действителните резултати досега са напълно скромни. За 65 дни ръководещите съумяха да одобряват на първо четене извънредно противоречивия закон за концесиите, върнат от президента като антиобществен, да задействат процедурата за от дълго време обещаното нарастване на ниските пенсии и да провеждат сценичен неуспех на гласуването за референдума на Слави. Най-спешни, по традиция, им се видяха н-тите подред промени в Закона за придвижване по пътищата, признати напряко стремително, тъй като материята е най-близка до милиционерския им нрав. Пък и кяр има - току-виж примрял някой лев от публични поръчки за още камери. Извън тази скромна законодателна активност, всичко останало са кавги, кавги, кухи заявления и обидни квалификации, разхвърляни съвсем ежедневно от парламентарната естрада. Стигна се до такава степен, че от безсмислие и липса на законодателни хрумвания, ръководещите започнаха през ден да канят своите министри в Народното събрание, с цел да им вършат реклама.
От два месеца Народното събрание на процедура не работи, а единствено симулира активност. Законодателната машина на ГЕРБ цикли. Лобистите, наподобява, още не са сколасали да им напишат " верните " закони. А през това време политически шарлатани като Антон Тодоров и Спас Гърневски, подвизаващи се като депутати от ГЕРБ, обезпечават зрелища на народа с болните си теории и посредствени стихоплетства.
Откакто ГЕРБ се върна на власт, страната е в застой, пораства единствено експанзията в обществото. Правителството е фокусирано най-вече върху разпределението на обществени средства сред „ свои " и глезене на външните господари.
А през това време министър председателят Бойко Борисов върти амбулантна търговийка с народен суверенитет. Влезе още веднъж в ролята на пощенски гълъб сред Турция и Европейски Съюз - роля, която явно мъчно му се удава поради недотам високите му качества като посланик. При визитата си в Анкара преди седмица Борисов недвусмислено зае страната на Турция в разногласието й с Европейски Съюз. Въобще не сложи въпроса за намесата на Анкара във вътрешните ни работи, лъснала по време на последните парламентарни избори. И за похлупак бе взет за пленник от Ердоган, който го принуди да чества рождения си ден в неговата компания. Ниският метан, който министър председателят ни направи пред Високата врата, стана обект на всеобщ подбив. Турският президент явно държи крепко юздите на нашия башбакан и се разпорежда с него, както му е угодно. Вероятно разделят общ интерес, само че това все по-често е в ущърб на националния. Да не забравяме, че решението на Борисов за прекъсване на плана „ Южен поток " облагодетелства напълно южната ни съседка. В идващите години България ще бъде принудена да купува газ от Турция със съответната надценка и ще се трансформира в пленник на прищевките на турския президент. Нима не е национално изменничество?! Към това се прибавя и тоталната ни взаимозависимост от благоволението на султана по въпроса с бежанците. Пусне ли бента, цунамито ще ни отнесе за броени дни. Срещу това „ въздържане " обаче, постоянно граничещо с шантаж, Европа, и България в частност, са подготвени на срамни взаимни отстъпки с демократични правила.
Точно същото унизително ласкателство показва Борисов и по отношение на Македония. При визитата на премиера Зоран Заев в София той триумфално разгласи, че поставя завършек на разногласието сред двете страни и, надали не, още на следващия ден подписва контракт за двустранно съдействие с Македония. Би било отлично, в случай че западната ни съседка бе дала безапелационни гаранции, че ще се съобрази с българските условия. Нищо такова, обаче, нямаше. Не стана ясно дали Македония ще се откаже да приказва за „ македонско малцинство " у нас, дали ще одобри българската позиция във връзка с езика и историята, дали ще поеме ангажимент за запазване на българското историческо завещание по нейните земи. Да, Борисов и Заев се прегръщаха повече от нужното, дружно се поклониха на паметника на цар Самуил в София, с цел да показват помиряване. Но от евтиния популизъм до разрешаването на дългогодишните междудържавни разногласия има още дълъг път да се извърви. Ако България подпише урбулешката съглашението за двустранно съдействие, това ще е следващата амбулантна търговия със суверенитет под натиска на външни сили. Да не забравяме, че политическите процеси в прилежаща Македония, както и у нас, се ръководят ръчно от Вашингтон. Общ ни е кормчията, по този начин да се каже.
Серията от несъответстващи дипломатически ходове продължи и с визитата на Борисов в Брюксел за присъединяване в Съвета на Европейски Съюз. Българският министър председател още веднъж бе употребен от европейските си надзорници за лансирането на непопулярни тези, които мнозина в Европейски Съюз споделят, само че не смеят да изрекат на глас, защото са в плен на подправената си политкоректност. Премиерът се разгласи за компактно затваряне на границите на Европейски Съюз за бежанци - да минавали единствено през граничните КПП-та. Това изявление бе предопределено напълно за българска приложимост. Чист пиар. То не носи нито смисъл, нито е плод на кой знае каква храброст. Ами че то и в този момент е по този начин. Бежанците имат право да минават единствено през формалните гранични пунктове, другото се води нарушаване на законите. Освен това не е ясно какво преградно оборудване предлага Борисов за дългата брегова граница на Гърция и Италия, да вземем за пример. Ограда в морето? Празни приказки на един изцяло несъответстващ политик, който търси да се хареса. Нищо повече.
Виж, приказките му за групово участие на Европейски Съюз в НАТО заслужават малко повече внимание. Това, на процедура, значи цялостен отвод от суверенитет. Влизаме групово и там, огромните, да вземат решение какви кораби и оръжия ни трябват на нас, българите. Буквално това му бяха думите на нашия доморасъл евроатлантик. Идеята не е нова, само че е толкоз противоречива, че няма късмет. Явно обаче е подсказана на Борисов като мотив против закупуването на неамерикански изтребители за българските Военновъздушни сили. Откакто се върна на власт, Борисов търси под паника да угоди на отвъдокеанските си опекуни по въпроса за разноските за защита. Обещал е парите да отидат към американски компании, а българските военни му мътят водата с техните рекомендации за шведски „ Грипен " -и. Затова се хваща за всяка концепция, която може да го избави от неловкото състояние. В случая - за груповото участие на Европейски Съюз в НАТО. Или както го изясни простонародно той: „ Тогава като групово участие, с парите, с които разполагат всички страни, да преценим на кой му трябват повече самолети, кораби. В взаимозависимост от това, както ние сме на Черно море, ни трябват повече кораби или сухопътни войски. Така мисля, че пъти пъти ще излезе по-евтино, в сравнение с това милитаризиране сега, в което единствено милиарди би трябвало да се изсипят единствено от България, камо ли за целия Европейски Съюз ". Тоест - дайте да оставим на натовските лобисти в Европейски Съюз да ни оборудват армията! Трябва ли да прецизираме по какъв начин се назовава сходно разгащване?
Както я е подкарал, Борисов скоро ще продаде под масата цялата страна против някой контрабанден канал за цигари или петролен танкер. Което, прочее, е на път да стане...
Източник: Атанас Добрев, glasove.com
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ