Джордж Фридман: Геополитическата логика на търговската война между САЩ и Китай
Откакто Доналд Тръмп встъпи в служба през 2017 година, Съединени американски щати вкараха редица ограничения, с цел да се опитат да понижат комерсиалния си дисбаланс с Китай.
Но решението на Тръмп да наложи мита на Китай беше предшествано от десетилетие несполучливи договаряния, ориентирани към определяне на по-справедливи търговски връзки сред двете страни. Администрацията на Обама имаше голям брой срещи на високо ниво с китайски чиновници във връзка китайските бариери пред американския импорт и манипулирането на юана от Китай. Независимо дали е заслужено или непочтено, схващането на голям брой американски администрации е, че Китай се радва на безвъзмезден достъп до пазарите в Съединени американски щати, без да дава отговор реципрочно.
Китайците направиха жестове към настаняването, само че не можаха да удовлетворят настояванията на Съединени американски щати за по-голям достъп до китайския пазар. Китайската стопанска система от дълго време беше мощно подвластна от износа на външни пазари, защото личният й вътрешен пазар не можеше да поеме голямото количество артикули, които китайската индустрия произвеждаше. Но с настъпването на финансовата рецесия през 2008 година вътрешният пазар закупи напълно ново значение.
Японският образец
Има няколко сходства сред комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Китай през днешния ден и комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Япония през 80-те години. През 70-те и 80-те години японското промишлено произвеждане доста надвишава вътрешните потребности и Япония е затворила огромна част от личния си пазар за импорт от Съединени американски щати. В средата до края на 80-те години беше време на мощно напрежение сред двете страни. Съединени американски щати отправяха съществени закани за възмездие, само че нито едно такова не се случи по две аргументи. Първо, Япония беше стратегически съдружник на Съединени американски щати. Необходимостта от уединяване на Владивосток – което изискваше японското съдействие – в последна сметка беше по-важно от комерсиалния дисбаланс на Съединени американски щати с Япония. Второ, в края на 80-те години японската стопанска система стартира да рухва. Конкуренцията от други индустриални центрове принуди Япония да понижи цената на износа си, което понижи маржовете на облага и отслаби банковата система, която бе в основата на японската експортна промишленост. Банките се разпадаха и се сриваха, което значи, че японските производители към този момент не могат да изнасят на същото равнище, както в миналото.
Но преди банките да се срутен, в Съединени американски щати имаше изключителна оскърбление и антияпонски настроения поради загубата на работни места поради японски производители. Днес виждаме сходни отговори на китайците. Китай също в този момент е изправен пред мощна конкуренция и също по този начин намалява цените, до момента в който се пробва да навлезе на други мощно конкурентни пазари на технологии.
Това демонстрира, че има съществена разлика сред Япония и Китай. Япония беше стратегически актив за Съединените щати – което до известна степен спомогна за ограничение на икономическите търкания. Китай освен не е стратегически актив за Съединени американски щати, само че в действителност от ден на ден се преглежда като стратегическа опасност. Така или другояче китайците акцентират възходящата си военна мощ, което значи, че гръмоотводите, присъстващи в връзките сред Съединени американски щати и Япония, отсъстват от връзките сред Съединени американски щати и Китай. Пекин, като военна и икономическа опасност, ще провокира разнообразни отговори от Вашингтон.
Китай обаче следваше тактиката на Япония за справяне със Съединени американски щати. Той организира голям брой срещи, които приключиха без резолюция. Тъй като наподобява нямаше лост, който да принуди китайците да изместят политиката си, голям брой американски администрации просто продължиха да водят договаряния, които в последна сметка като че ли не стигаха до средата. В тези договаряния китайците бяха подкрепени от огромните вложения в Китай, направени от американски компании, които тласнаха Вашингтон да поддържа постоянни връзки с Пекин. Но до момента в който тези компании печелеха от връзката с Китай, постоянно беше подозрително дали същото прави и стопанската система на Съединени американски щати. Те бяха в Китай, с цел да се възползват от евтината китайска работна ръка, само че по този метод затвориха американските заводи и се отърваха от американските си служащи. Това оказа помощ на тях, само че благосъстоянието, което беше основано, остана в Китай.
Промяна
При предходни администрации възлагането на външни реализатори на произвеждане за американски предприятия затрудняваше предприемането на дейности против китайците. Но след финансовата рецесия през 2008 година, всеобщото разселване на тогавашната мощна индустриална работническа класа сътвори огромен и ядосан сегмент от популацията, който стана толкоз политически мощен, колкото американските бизнеси, които оперираха в Китай. Възможността просто да продължат неубедителните диалози, които не оказват въздействие върху китайската политика, постепенно се изпаряваше.
И по този начин администрацията на Тръмп употребява мита, с цел да се опита да принуди китайците да отворят пазарите си за конкуренция от Съединени американски щати. Проблемът е, че китайската стопанска система не е в положение да одобри сходна конкуренция. Финансовата рецесия засегна съществено китайската експортна промишленост, защото световната криза понижи апетита за китайски артикули. Това мощно нарани китайската стопанска система, като я изхвърли от равновесие при рецесия, която и до през днешния ден се разраства в Китай. Основното решение на Китай за този проблем е да усили вътрешното ползване – задача, която се оказа сложна заради разпределението на благосъстоянието в Китай, неспособността на финансовите пазари всеобщо да усилят потребителския заем и позиционирането на китайската промишленост да се насочи към задграничните, а не към личните си, консуматори. Продаването на iPad на китайски селяни не е елементарно.
Разрешаването на достъп на Съединени американски щати до китайския пазар би било мъчително, в случай че не и пагубно. Китайският вътрешен пазар беше единствената полоса за кацане, която Китай имаше, и настояванията на Съединени американски щати за по-голям достъп до него бяха невъзможни. Китайците отвърнаха против американските мита, само че това беше едва. Китай извлича 4 % от брутния си вътрешен артикул от експорт за Съединени американски щати, Съединени американски щати извличат едвам 0,5 % от износа за Китай. Китай може да аргументи доста по-малко щета на Съединените щати, в сравнение с Съединени американски щати може да аргументи щета на Китай. Критиците на потреблението на митата от администрацията на Тръмп ще покажат, че другите стопанства или заводи са били наранени от митата и тези рецензии са годни, само че не показват цялостната картина.
Китайците дадоха отговор, като намалиха цената на юана, като по този метод направиха износа си по-евтин. Тази тактика работи в кратковременен проект, само че защото усилва цената на артикули като петрола, тя не е решение в дълготраен проект. Той също по този начин ускори случаите на тези, които настояват, че Китай манипулира своята валута, с цел да затвърди позицията си на експортьор. Важно е да запомни, че това не е ново случай; администрацията на Обама беше нападателна по този въпрос, само че се отхвърли от възмездие. Администрацията на Тръмп също повтори настояването и по-рано този месец публично маркира Китай като валутен манипулатор.
Наскоро обаче Тръмп заплаши, че ще предприеме по-сериозни дейности: принуждаване на американските компании в Китай да изоставен и да се върнат в Съединените щати. По този въпрос има някакъв юридически казус, само че в случай че Съединени американски щати продължат, той ще бъде оспорван в съдилищата дълго време. Подобен ход би бил огромна опасност за американския бизнес, евентуално повече, в сравнение с за самия Китай. Политически този ход ускорява позицията на Тръмп измежду американците, които упрекват американските стопански боричкания за преместването на работни места в Китай. И с идните избори политическата тактика на опасността на Тръмп е ясна. Но също по този начин стои и въпросът с натиска, който Съединени американски щати оказват на Китай. Чуждестранните високотехнологични компании, опериращи в Китай, са главен канал за достъп на китайците до нови технологии.
Геополитиката се състои от политика, стопанска система и военни въпроси. Сравнявайки Китай и Япония, можем да забележим и трите в ход. В случая на Япония военните съображения имат преимущество пред другите две и лимитират дейностите на Съединени американски щати. В случая с Китай и политиката, и стопанската система упорстват Съединени американски щати да подхващат дейности, до момента в който няма военни съображения, които да попречват Съединени американски щати. Ако китайците решат да противодействат военно, по-добре е да го вършат в този момент, когато останат слаби, в сравнение с по-късно, когато са по-силни. Логиката на геополитиката ни докара до този миг. А Съединени американски щати е малко евентуално да правят отстъпка без отстъпки, които Китай не може да направи. /БГНЕС
……………
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Но решението на Тръмп да наложи мита на Китай беше предшествано от десетилетие несполучливи договаряния, ориентирани към определяне на по-справедливи търговски връзки сред двете страни. Администрацията на Обама имаше голям брой срещи на високо ниво с китайски чиновници във връзка китайските бариери пред американския импорт и манипулирането на юана от Китай. Независимо дали е заслужено или непочтено, схващането на голям брой американски администрации е, че Китай се радва на безвъзмезден достъп до пазарите в Съединени американски щати, без да дава отговор реципрочно.
Китайците направиха жестове към настаняването, само че не можаха да удовлетворят настояванията на Съединени американски щати за по-голям достъп до китайския пазар. Китайската стопанска система от дълго време беше мощно подвластна от износа на външни пазари, защото личният й вътрешен пазар не можеше да поеме голямото количество артикули, които китайската индустрия произвеждаше. Но с настъпването на финансовата рецесия през 2008 година вътрешният пазар закупи напълно ново значение.
Японският образец
Има няколко сходства сред комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Китай през днешния ден и комерсиалните връзки сред Съединени американски щати и Япония през 80-те години. През 70-те и 80-те години японското промишлено произвеждане доста надвишава вътрешните потребности и Япония е затворила огромна част от личния си пазар за импорт от Съединени американски щати. В средата до края на 80-те години беше време на мощно напрежение сред двете страни. Съединени американски щати отправяха съществени закани за възмездие, само че нито едно такова не се случи по две аргументи. Първо, Япония беше стратегически съдружник на Съединени американски щати. Необходимостта от уединяване на Владивосток – което изискваше японското съдействие – в последна сметка беше по-важно от комерсиалния дисбаланс на Съединени американски щати с Япония. Второ, в края на 80-те години японската стопанска система стартира да рухва. Конкуренцията от други индустриални центрове принуди Япония да понижи цената на износа си, което понижи маржовете на облага и отслаби банковата система, която бе в основата на японската експортна промишленост. Банките се разпадаха и се сриваха, което значи, че японските производители към този момент не могат да изнасят на същото равнище, както в миналото.
Но преди банките да се срутен, в Съединени американски щати имаше изключителна оскърбление и антияпонски настроения поради загубата на работни места поради японски производители. Днес виждаме сходни отговори на китайците. Китай също в този момент е изправен пред мощна конкуренция и също по този начин намалява цените, до момента в който се пробва да навлезе на други мощно конкурентни пазари на технологии.
Това демонстрира, че има съществена разлика сред Япония и Китай. Япония беше стратегически актив за Съединените щати – което до известна степен спомогна за ограничение на икономическите търкания. Китай освен не е стратегически актив за Съединени американски щати, само че в действителност от ден на ден се преглежда като стратегическа опасност. Така или другояче китайците акцентират възходящата си военна мощ, което значи, че гръмоотводите, присъстващи в връзките сред Съединени американски щати и Япония, отсъстват от връзките сред Съединени американски щати и Китай. Пекин, като военна и икономическа опасност, ще провокира разнообразни отговори от Вашингтон.
Китай обаче следваше тактиката на Япония за справяне със Съединени американски щати. Той организира голям брой срещи, които приключиха без резолюция. Тъй като наподобява нямаше лост, който да принуди китайците да изместят политиката си, голям брой американски администрации просто продължиха да водят договаряния, които в последна сметка като че ли не стигаха до средата. В тези договаряния китайците бяха подкрепени от огромните вложения в Китай, направени от американски компании, които тласнаха Вашингтон да поддържа постоянни връзки с Пекин. Но до момента в който тези компании печелеха от връзката с Китай, постоянно беше подозрително дали същото прави и стопанската система на Съединени американски щати. Те бяха в Китай, с цел да се възползват от евтината китайска работна ръка, само че по този метод затвориха американските заводи и се отърваха от американските си служащи. Това оказа помощ на тях, само че благосъстоянието, което беше основано, остана в Китай.
Промяна
При предходни администрации възлагането на външни реализатори на произвеждане за американски предприятия затрудняваше предприемането на дейности против китайците. Но след финансовата рецесия през 2008 година, всеобщото разселване на тогавашната мощна индустриална работническа класа сътвори огромен и ядосан сегмент от популацията, който стана толкоз политически мощен, колкото американските бизнеси, които оперираха в Китай. Възможността просто да продължат неубедителните диалози, които не оказват въздействие върху китайската политика, постепенно се изпаряваше.
И по този начин администрацията на Тръмп употребява мита, с цел да се опита да принуди китайците да отворят пазарите си за конкуренция от Съединени американски щати. Проблемът е, че китайската стопанска система не е в положение да одобри сходна конкуренция. Финансовата рецесия засегна съществено китайската експортна промишленост, защото световната криза понижи апетита за китайски артикули. Това мощно нарани китайската стопанска система, като я изхвърли от равновесие при рецесия, която и до през днешния ден се разраства в Китай. Основното решение на Китай за този проблем е да усили вътрешното ползване – задача, която се оказа сложна заради разпределението на благосъстоянието в Китай, неспособността на финансовите пазари всеобщо да усилят потребителския заем и позиционирането на китайската промишленост да се насочи към задграничните, а не към личните си, консуматори. Продаването на iPad на китайски селяни не е елементарно.
Разрешаването на достъп на Съединени американски щати до китайския пазар би било мъчително, в случай че не и пагубно. Китайският вътрешен пазар беше единствената полоса за кацане, която Китай имаше, и настояванията на Съединени американски щати за по-голям достъп до него бяха невъзможни. Китайците отвърнаха против американските мита, само че това беше едва. Китай извлича 4 % от брутния си вътрешен артикул от експорт за Съединени американски щати, Съединени американски щати извличат едвам 0,5 % от износа за Китай. Китай може да аргументи доста по-малко щета на Съединените щати, в сравнение с Съединени американски щати може да аргументи щета на Китай. Критиците на потреблението на митата от администрацията на Тръмп ще покажат, че другите стопанства или заводи са били наранени от митата и тези рецензии са годни, само че не показват цялостната картина.
Китайците дадоха отговор, като намалиха цената на юана, като по този метод направиха износа си по-евтин. Тази тактика работи в кратковременен проект, само че защото усилва цената на артикули като петрола, тя не е решение в дълготраен проект. Той също по този начин ускори случаите на тези, които настояват, че Китай манипулира своята валута, с цел да затвърди позицията си на експортьор. Важно е да запомни, че това не е ново случай; администрацията на Обама беше нападателна по този въпрос, само че се отхвърли от възмездие. Администрацията на Тръмп също повтори настояването и по-рано този месец публично маркира Китай като валутен манипулатор.
Наскоро обаче Тръмп заплаши, че ще предприеме по-сериозни дейности: принуждаване на американските компании в Китай да изоставен и да се върнат в Съединените щати. По този въпрос има някакъв юридически казус, само че в случай че Съединени американски щати продължат, той ще бъде оспорван в съдилищата дълго време. Подобен ход би бил огромна опасност за американския бизнес, евентуално повече, в сравнение с за самия Китай. Политически този ход ускорява позицията на Тръмп измежду американците, които упрекват американските стопански боричкания за преместването на работни места в Китай. И с идните избори политическата тактика на опасността на Тръмп е ясна. Но също по този начин стои и въпросът с натиска, който Съединени американски щати оказват на Китай. Чуждестранните високотехнологични компании, опериращи в Китай, са главен канал за достъп на китайците до нови технологии.
Геополитиката се състои от политика, стопанска система и военни въпроси. Сравнявайки Китай и Япония, можем да забележим и трите в ход. В случая на Япония военните съображения имат преимущество пред другите две и лимитират дейностите на Съединени американски щати. В случая с Китай и политиката, и стопанската система упорстват Съединени американски щати да подхващат дейности, до момента в който няма военни съображения, които да попречват Съединени американски щати. Ако китайците решат да противодействат военно, по-добре е да го вършат в този момент, когато останат слаби, в сравнение с по-късно, когато са по-силни. Логиката на геополитиката ни докара до този миг. А Съединени американски щати е малко евентуално да правят отстъпка без отстъпки, които Китай не може да направи. /БГНЕС
……………
Джордж Фридман, „ Геополитикал фючърс “
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ