Косово - бомбата със закъснител на Балканите
Откакто албанското етническо управление на Косово разгласи самостоятелност от Сърбия през 2008 година, територията остава противоречива и отчасти суверенна.
В сегашния миг тя е приета от 110 най-различни по мощ и въздействие страни по света от Съединените щати и Германия до Малави и Вануату. Въпреки това суверенитетът на Косово остава de facto; тя към момента не е член на Организацията на обединените народи, има далечни вероятности за влизане в Европейския съюз и към момента значително зависи от дипломатическото спонсорство на страните настойници, които приказват в нейна отбрана.
В момента на косовския суверенитет се опълчва Сърбия, която се употребява с поддръжката на членовете на Съвета за сигурност Русия и Китай; пет страни в Европейски Съюз, в това число Испания и Кипър, които сами имат сепаратистки проблеми; и редица други страни по света като Индия, Бразилия и Индонезия. По този метод Косово се намира в замразен спор, сходен на тези в други оспорвани територии като Северен Кипър, Нагорни Карабах, Приднестровието и Абхазия.
От 2011 година Европейският съюз интензивно работи за организирането на " нормализиране на връзките " сред Сърбия и нейната непокорна провинция. Редица оферти плануват и двете страни да преминат към някакъв метод modus vivendi, който може да включва признание, само че сигурно се приканва за устойчиво, демократично, интегрирано и мултиетническо Косово с оправомощено сръбско малцинство, което резервира мощни институционални връзки със своята страна-родител. Проблемът е, че не е реализирано съглашение, което значи, че участието в Организация на обединените нации или в Европейски Съюз остава безкрайно блокирано.
Един от разновидностите, които постоянно се появяват, е разделянето на Косово по река Ибър. Това значи да се приобщи към Сърбия северният завършек на територията на Косово, която е преобладаващо обитаема от етнически сърби и на чието консолидиране в етнически албанското държавно управление в Прищина, столицата на Косово, има дейно опълчване. В подмяна Сърбия ще отпише останалата територия като самостоятелна страна. На подялбата публично се опълчват от всички страни, в това число Европейски Съюз, Организация на обединените нации и Съединените щати, само че постоянно е била предлагана от редица политици и анализатори като тип последно решение за преустановяване на несъстоятелна невъзможност. Наскоро чиновници в администрацията на Тръмп, в това число съветникът по националната сигурност Джон Болтън, обявиха, че към този момент не се опълчват на сходна концепция, в случай че Белград и Прищина се съгласят с нея.
Сега се приказва за делене на Косово, дружно с по-голяма замяна на територии, при която на Сърбия се отстъпва северно Косово, а Косово придобива от Сърбия обитаемата най-вече с албанция Прешевска котловина. Освен това Косово би трябвало да получи участие в Организация на обединените нации, до момента в който Сърбия ще получи пословичната " зелена светлина " за участие в Европейски Съюз. Източникът на тези клюки е сръбският президент Александър Вучич, чиято грандиозна политическа превзетост е склонна да го показа като единствения човек, който стои сред Сърбия, и дипломатическа злополука за ориста на Косово. Макар че той нито удостовери, нито отхвърли, че такива полемики се организират с неговия косовски сътрудник Хашим Тачи, подобен диалог възобнови напрежението сред двете общности.
Доводите в интерес на разделянето на Косово съществуват от 1999 година насам и имат наклонност да се въртят към следните точки:
Първо , Северно Косово в никакъв случай не е попадало под контрола на Прищина нито в преходния интервал след намесата на НАТО през 1999 година, нито след оповестяването на самостоятелност на Косово през 2008 година Поради което Прищина няма пълномощие и легитимност измежду популацията, което преобладаващо се разпознава като жители на Сърбия, тъй като с всички цели и планове, Сърбия в никакъв случай не е престанала да действа там. Личните документи са издадени от Белград, артикули се закупуват със сръбски динари, плакати за сръбските избори покриват стени, а политици от Белград постоянно посещават района. Сръбските радио и телевизионни станции запълват ефира, сръбските електроенергийни и телекомуникационни компании обезпечават непрестанно обслужване, а учебните заведения не престават да работят по сръбска просветителна образователна стратегия.
Второ , макар формалните изказвания на косовските албански водачи за териториалната целокупност и неприкосновеността на границите, множеството от тях знаят, че следеният от Сърбия север в никакъв случай няма да бъдат изцяло интегриран. Властта на Прищина в най-хубавия случай е образно алегорична. Реалната власт се крие в мътна комбинация от престижи от Белград, локални политически босове и комплицирана проведена незаконна мрежа, която ръководи трите общини и градския център на Митровица на север от Ибър като отделил се район в границите на сепаратистка единица.
В продължение на години косовското албанско управление упреква севера за използването на редица " паралелни " политически, стопански и обществени системи с финансова поддръжка от Белград - иронично изказване, което би трябвало да се направи, откакто корените на албанския фракционизъм в района започнаха с " паралелни " институции и дейни протести към тогавашната югославска страна. Неотдавна тези сръбски паралелни институции се трансфораха в конституционно приети политически партии и организации в границите на Косово, само че те към момента одобряват заповедите си от Белград, а не от Прищина.
Третият мотив в интерес на разделянето допуска, че би трябвало да има най-малко някаква " концесия " за Сърбия, в случай че Косово би трябвало да получи де юре самостоятелност. Северът в никакъв случай няма да се интегрира, тъй че аргументът е в действие, само че това е единствената част от Косово, която Сърбия може да отбрани с помощта на своята географска непосредственост.
Автор: Михаел Роси, Foreign Policy; Превод: БГНЕС
В сегашния миг тя е приета от 110 най-различни по мощ и въздействие страни по света от Съединените щати и Германия до Малави и Вануату. Въпреки това суверенитетът на Косово остава de facto; тя към момента не е член на Организацията на обединените народи, има далечни вероятности за влизане в Европейския съюз и към момента значително зависи от дипломатическото спонсорство на страните настойници, които приказват в нейна отбрана.
В момента на косовския суверенитет се опълчва Сърбия, която се употребява с поддръжката на членовете на Съвета за сигурност Русия и Китай; пет страни в Европейски Съюз, в това число Испания и Кипър, които сами имат сепаратистки проблеми; и редица други страни по света като Индия, Бразилия и Индонезия. По този метод Косово се намира в замразен спор, сходен на тези в други оспорвани територии като Северен Кипър, Нагорни Карабах, Приднестровието и Абхазия.
От 2011 година Европейският съюз интензивно работи за организирането на " нормализиране на връзките " сред Сърбия и нейната непокорна провинция. Редица оферти плануват и двете страни да преминат към някакъв метод modus vivendi, който може да включва признание, само че сигурно се приканва за устойчиво, демократично, интегрирано и мултиетническо Косово с оправомощено сръбско малцинство, което резервира мощни институционални връзки със своята страна-родител. Проблемът е, че не е реализирано съглашение, което значи, че участието в Организация на обединените нации или в Европейски Съюз остава безкрайно блокирано.
Един от разновидностите, които постоянно се появяват, е разделянето на Косово по река Ибър. Това значи да се приобщи към Сърбия северният завършек на територията на Косово, която е преобладаващо обитаема от етнически сърби и на чието консолидиране в етнически албанското държавно управление в Прищина, столицата на Косово, има дейно опълчване. В подмяна Сърбия ще отпише останалата територия като самостоятелна страна. На подялбата публично се опълчват от всички страни, в това число Европейски Съюз, Организация на обединените нации и Съединените щати, само че постоянно е била предлагана от редица политици и анализатори като тип последно решение за преустановяване на несъстоятелна невъзможност. Наскоро чиновници в администрацията на Тръмп, в това число съветникът по националната сигурност Джон Болтън, обявиха, че към този момент не се опълчват на сходна концепция, в случай че Белград и Прищина се съгласят с нея.
Сега се приказва за делене на Косово, дружно с по-голяма замяна на територии, при която на Сърбия се отстъпва северно Косово, а Косово придобива от Сърбия обитаемата най-вече с албанция Прешевска котловина. Освен това Косово би трябвало да получи участие в Организация на обединените нации, до момента в който Сърбия ще получи пословичната " зелена светлина " за участие в Европейски Съюз. Източникът на тези клюки е сръбският президент Александър Вучич, чиято грандиозна политическа превзетост е склонна да го показа като единствения човек, който стои сред Сърбия, и дипломатическа злополука за ориста на Косово. Макар че той нито удостовери, нито отхвърли, че такива полемики се организират с неговия косовски сътрудник Хашим Тачи, подобен диалог възобнови напрежението сред двете общности.
Доводите в интерес на разделянето на Косово съществуват от 1999 година насам и имат наклонност да се въртят към следните точки:
Първо , Северно Косово в никакъв случай не е попадало под контрола на Прищина нито в преходния интервал след намесата на НАТО през 1999 година, нито след оповестяването на самостоятелност на Косово през 2008 година Поради което Прищина няма пълномощие и легитимност измежду популацията, което преобладаващо се разпознава като жители на Сърбия, тъй като с всички цели и планове, Сърбия в никакъв случай не е престанала да действа там. Личните документи са издадени от Белград, артикули се закупуват със сръбски динари, плакати за сръбските избори покриват стени, а политици от Белград постоянно посещават района. Сръбските радио и телевизионни станции запълват ефира, сръбските електроенергийни и телекомуникационни компании обезпечават непрестанно обслужване, а учебните заведения не престават да работят по сръбска просветителна образователна стратегия.
Второ , макар формалните изказвания на косовските албански водачи за териториалната целокупност и неприкосновеността на границите, множеството от тях знаят, че следеният от Сърбия север в никакъв случай няма да бъдат изцяло интегриран. Властта на Прищина в най-хубавия случай е образно алегорична. Реалната власт се крие в мътна комбинация от престижи от Белград, локални политически босове и комплицирана проведена незаконна мрежа, която ръководи трите общини и градския център на Митровица на север от Ибър като отделил се район в границите на сепаратистка единица.
В продължение на години косовското албанско управление упреква севера за използването на редица " паралелни " политически, стопански и обществени системи с финансова поддръжка от Белград - иронично изказване, което би трябвало да се направи, откакто корените на албанския фракционизъм в района започнаха с " паралелни " институции и дейни протести към тогавашната югославска страна. Неотдавна тези сръбски паралелни институции се трансфораха в конституционно приети политически партии и организации в границите на Косово, само че те към момента одобряват заповедите си от Белград, а не от Прищина.
Третият мотив в интерес на разделянето допуска, че би трябвало да има най-малко някаква " концесия " за Сърбия, в случай че Косово би трябвало да получи де юре самостоятелност. Северът в никакъв случай няма да се интегрира, тъй че аргументът е в действие, само че това е единствената част от Косово, която Сърбия може да отбрани с помощта на своята географска непосредственост.
Автор: Михаел Роси, Foreign Policy; Превод: БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ