Откъдето и да го погледнем, нужникът е нужен. Ако в

Малка културна история на усамотенето местенце

Откъдето и да го погледнем, нужникът е необходим. Ако в него има и прозорче, можем да забележим света оттатък личната си потребност

Наименованието произлиза от френската дума „ toile “, което значи забрадка (тоалетна е „ дребна забрадка “), тази, която се поставя към раменете на дамите и господата, по време на фризиране. Използването на думата се уголемява до целия развой към грижите за косата и тялото, който се правят към дребната масичка с огледало, четки, гримове, пудри.

Настанете се комфортно!

Около преди 4500 година, общности в Шотландия, Индуската котловина (днешен Пакистан) и Месопотамия, са употребявали тръби за изкарване на човешките боклуци от вътрешността на постройките на открито.

В античен Рим публичните тоалетни били самобитни конгреси. Римляните повдигали тоги, сядали на мраморни плочи и обсъждайки значими държавни каузи или обменяйки последните злословия, без никакво терзание, пред очите на всички, облекчавали телесните си потребности. На цялата територия на града, само че най-много на огромните пазарни площади имало публични тоалетни - от примитивните нужници до първокласните латрини.

Древните римляни употребяват застояла урина, с цел да перат прането си, тъй като сапунът към момента не е бил прочут. Амонякът, както е известно, разтваря мръсотията.

„ Пускането на водата “ се появява за първи път в Кносос, на остров Крит преди към 4000 години. Използвала се е дъждовна вода, която се е събирала в дребни окачени казани, с цел да отмива нечистотиите и да ги вкарва в тръбите.

Защита на крепостните стени

През Средновековието „ стартирането на водата “ в тоалетната излязло от мода. Появили се по този начин наречените “garderobes ” (гардероби) - дребни килери със седалки, надвиснали на рова на замъка. Отпадъците са се изливали по крепостните стени, което не е помогнало доста за отмиването им, само че най-малко е държало враговете надалеч. Френската дума дрешник отбелязва място за краткотрайно предпазване на горни облекла. Вярвало се е, че миризмата на амоняк ще държи бълхите надалеч.

Пази се от водата!

Английската дума „ loo “ идва от френското „ guardez l’eau “, което значи „ пази се от водата “. В средновековна Европа, хората постоянно изхвърляли наличието на гърнетата си през прозорците, на улицата. Но защото въпреки всичко са били съзнателни жители са предупреждавали с крясъци „ Guardez l’eau! “ случайните минувачи. Или най-малко тези, които са им били по-симпатични. В Англия този сигнален зов е звучал „ gardy-loo “, а по-късно напълно се е съкратил до елементарното „ loo “ (клозет). Някои нощни гърнета са имали извънредно хубав дизайн:

Специално за кралицата

Сър Джон Харингтн (1561 - 1612) е изобретил първата английска тоалетна с казанче за стартиране на водата. Нарича приспособлението Аякс (думата се е употребила като жаргонна за тоалетна) и конфигурира една в имението си в Келстън.

Изобретението му има клапан за освобождение на водата от контейнер. Подарява едно на кралица Елизабет I в Ричмънд Палас, само че тя отхвърля да го употребява, защото вдигало доста звук. Изобретението Аякс не става известно в Англия, само че е добре признато във Франция.

Да си пуснеш водата в тоалетната с Викторианска горделивост

Джордж Дженингс (1810 - 1882), британски канализационен инженер, изобретил първите публични тоалетни с опция за стартиране на вода. Той конфигурира " Стаите за уединение " на огромното ревю на 1851 в Лондон. Заради невероятната опция да отмиеш нечистотиите, неговото откритие печели златен орден на Международното здравно ревю в Лондон през 1884 година.

Викторианците измислят „ санитарната просвета “ – система от познания по отношение на публичното здраве, мръсотиите, заразните заболявания и са били захласнати от мисълта за канализации, хигиенизиране и непорочност. И това е било мощно неотложно, тъй като по това време Лондон е бил пословично замърсен – конете са покривали улиците с тор, на всички места е имало „ помийни ями “ с човешки нечистотии, гробищата са били цялостни с незаровени разлагащите се трупове, въздухът е станал съвсем неспособен за дишане, заради смрадта от газовите изпарения.

Тоалетни биха могли да бъдат рискови места