Европа прави завой към Русия
Отиващото си лято на 2019-а даде началото на стопляне в връзките Европа-Русия. Цяла поредност от събития даде учредения да се допусна, че стоплянето ще продължи през идващите годишни сезони, които другояче са студени и даже мразовити - въпреки всичко политическият и климатичният календар не всеки път се покриват.
Стартът на новия вектор бе даден през юни в Бон по време на 18-то съвещание на германско-руския конгрес " Петербургски разговор ". И освен тъй като за пръв път от 5 години в него участваха външните министри Хайко Маас и Сергей Лавров (иначе срещата им в Бон бе четвърта подред за тази година). А най-много тъй като домакините на разнообразни равнища огласиха предпочитание и воля за поврат в политиката към Русия. Така Хайко Маас съобщи, че " разговорът с Русия е нужен ", макар съществуващите различия, тъй като " без Москва не може да отговорим на нетърпящите отсрочване въпроси на международната политика ". Той също акцентира, че без Русия " не може да бъде реализиран нескончаем мир в Европа ".
Още по-прям бе министър председателят на провинция Саксония Михал Кретшмер. Той прикани за унищожаване на антируските наказания, възобновяване на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и довършването на газопровода " Северен поток-2 ". Самото възобновяване на съветското участие в ПАСЕ стана факт в края на същия месец, въпреки асамблеята да знаеше, че Украйна ще я напусне в символ на неодобрение. Бившият украински президент Петро Порошенко несъмнено е обърнал на екс няколко водки, с цел да не се помири с действителността.
Прескачаме месец юли и стигаме до датата 27 август, когато смяната в отношението към Русия бе провъзгласена от другата първа мощ на европейската политика - Франция. На този ден президентът Еманюел Макрон произнесе пред френските посланици тирада, която анализатори единомислещо окачествиха като програмна.
Признавайки края на западната надмощие, небивалата рецесия на международния ред и пазарната стопанска система, а също големите софтуерни и екологични разтърсвания, той прикани за " нужда от нова, далновидна тактика на европейската цивилизация ". В този подтекст той се спря и на връзките с Русия. Оценките му звучат като разбъркване на геополитическата тектоника. Макрон отхвърли като " голяма стратегическа неточност " изтласкването на Русия от Европа. Ние сме в Европа, Русия също и " в случай че не изградим нови връзки с Русия, ще останем с напреженията, замразен спор и последствията от Студената война. Трябва надълбоко да преосмислим нашите връзки и да ги изградим отначало. Партньорството с Русия ни е належащо, с цел да изградим нова архитектура на доверие и сигурност. Възраждането на европейската цивилизация е невероятно да се реализира без дълбокото преосмисляне на връзките с Русия ". Макрон не скри, че не желае Европа да продължи ориста на спектакъл на конфликта САЩ-Русия. И при започване на септември изпрати в Москва външния министър Жан Ив льо Дриан и на защитата госпожа Флоранс Парли да основават архитектурата на доверие.
Конгресът на Съединени американски щати и въобще американската " дълбока страна " несъмнено са позеленели от гняв на Макрон и са го сравнили с тогавашния му предходник Шарл де Гол, който през 60-те години загърби Вашингтон и се обърне с лице към Москва. Впоследствие мнозина оцениха това като начало на второто разведряване сред Запада и Изтока. Занапред може да чакаме контрадействия на " дълбоката страна " против Франция, в това число злословия, имитации и удари под кръста против нейния президент, в това число и за персоналния му живот.
В Германия за анулация на антируските санктции се изричат и десни представители на ръководещата класа. " Санкциите на Москва против Германия ни предизвикват най-големи вреди, а точно в региона на селското стопанство ", призна неотдавна в изявление за в. " Райнише пост " Майк Моринг, началник на ръководещия Християндемократическия съюз (ХДС) в провинция Тюрингия. Преди това в същия дух се изрече и шефът на икономическата комисия в Бундестага Клаус Ърнст, съгласно който глобите не трансформираха политиката на Москва, а единствено вредят на немските компании.
И най-после апел за възстановяване на връзките с Русия пристигна не от кое място да е, а от най-антируската страна в Източна Европа - Полша. В публикация във в. " Жечпосполита " журналистът Лукаш Гадзала установи, че Полша губи повече спрямо Москва от неналичието на контакти сред двете страни. " Ние забравяме, че разговорът и стремежът да се реализира съглашение постоянно е от интерес на неголемите страни като Полша, тъй като борбата с по-силни страни не им носи нищо положително ". Оценявайки високо програмната тирада на Макрон, журналистът твърди, че страната му с отхвърли от разговор с Русия позволява стратегическа неточност, отдалечава се от Запада и неговите " цивилизационни достижения ". Разбира се, Лукаш Гадзала не е общественик и политик, само че мнението му е симптоматично. Той безспорно показва отношението на част от поляците и нищо чудно след време да го последват и политици.
Да напомня, че последните пет години против антируските наказания, а също за съдействие с Москва се обявяваха Италия, Финландия, Кипър, Гърция, Унгария, Словакия, Чехия.
А къде сме ние, копирам известния въпрос от социологическите допитвания в близкото минало. В София се откриха сили, които се опълчиха на новите трендове - нахвърлиха се против съветската галерия за приноса на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на нацистка Германия, скочиха с арести и обвинявания против придвижването " Русофили ". Те се нахвърлиха и против анулация на антируските наказания.
Заради настъпващите промени атлантиците в Европа към този момент се разделят на две групи - проевропейски, като Макрон, и проамерикански. Нашите остават във втората категория, само че те изпадат в ситуацията на кукли, чиито конци са дърпани от " дълбоката страна " оттатък и оттук Атлантика. Нищо чудно тяхната реакция да е нейна контраофанзива против речта на Макрон. " Дълбоката страна " обаче се напъва да запази " геополитическата Арктика " пред стопляне с Русия. Така проамериканските ни атлантици изпадат от новите повеи в геополитиката и остават провинция на Студената война. Това щеше да си е единствено за тяхна сметка, в случай че обаче по този начин не вредяха на страната ни.
Стартът на новия вектор бе даден през юни в Бон по време на 18-то съвещание на германско-руския конгрес " Петербургски разговор ". И освен тъй като за пръв път от 5 години в него участваха външните министри Хайко Маас и Сергей Лавров (иначе срещата им в Бон бе четвърта подред за тази година). А най-много тъй като домакините на разнообразни равнища огласиха предпочитание и воля за поврат в политиката към Русия. Така Хайко Маас съобщи, че " разговорът с Русия е нужен ", макар съществуващите различия, тъй като " без Москва не може да отговорим на нетърпящите отсрочване въпроси на международната политика ". Той също акцентира, че без Русия " не може да бъде реализиран нескончаем мир в Европа ".
Още по-прям бе министър председателят на провинция Саксония Михал Кретшмер. Той прикани за унищожаване на антируските наказания, възобновяване на Русия в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и довършването на газопровода " Северен поток-2 ". Самото възобновяване на съветското участие в ПАСЕ стана факт в края на същия месец, въпреки асамблеята да знаеше, че Украйна ще я напусне в символ на неодобрение. Бившият украински президент Петро Порошенко несъмнено е обърнал на екс няколко водки, с цел да не се помири с действителността.
Прескачаме месец юли и стигаме до датата 27 август, когато смяната в отношението към Русия бе провъзгласена от другата първа мощ на европейската политика - Франция. На този ден президентът Еманюел Макрон произнесе пред френските посланици тирада, която анализатори единомислещо окачествиха като програмна.
Признавайки края на западната надмощие, небивалата рецесия на международния ред и пазарната стопанска система, а също големите софтуерни и екологични разтърсвания, той прикани за " нужда от нова, далновидна тактика на европейската цивилизация ". В този подтекст той се спря и на връзките с Русия. Оценките му звучат като разбъркване на геополитическата тектоника. Макрон отхвърли като " голяма стратегическа неточност " изтласкването на Русия от Европа. Ние сме в Европа, Русия също и " в случай че не изградим нови връзки с Русия, ще останем с напреженията, замразен спор и последствията от Студената война. Трябва надълбоко да преосмислим нашите връзки и да ги изградим отначало. Партньорството с Русия ни е належащо, с цел да изградим нова архитектура на доверие и сигурност. Възраждането на европейската цивилизация е невероятно да се реализира без дълбокото преосмисляне на връзките с Русия ". Макрон не скри, че не желае Европа да продължи ориста на спектакъл на конфликта САЩ-Русия. И при започване на септември изпрати в Москва външния министър Жан Ив льо Дриан и на защитата госпожа Флоранс Парли да основават архитектурата на доверие.
Конгресът на Съединени американски щати и въобще американската " дълбока страна " несъмнено са позеленели от гняв на Макрон и са го сравнили с тогавашния му предходник Шарл де Гол, който през 60-те години загърби Вашингтон и се обърне с лице към Москва. Впоследствие мнозина оцениха това като начало на второто разведряване сред Запада и Изтока. Занапред може да чакаме контрадействия на " дълбоката страна " против Франция, в това число злословия, имитации и удари под кръста против нейния президент, в това число и за персоналния му живот.
В Германия за анулация на антируските санктции се изричат и десни представители на ръководещата класа. " Санкциите на Москва против Германия ни предизвикват най-големи вреди, а точно в региона на селското стопанство ", призна неотдавна в изявление за в. " Райнише пост " Майк Моринг, началник на ръководещия Християндемократическия съюз (ХДС) в провинция Тюрингия. Преди това в същия дух се изрече и шефът на икономическата комисия в Бундестага Клаус Ърнст, съгласно който глобите не трансформираха политиката на Москва, а единствено вредят на немските компании.
И най-после апел за възстановяване на връзките с Русия пристигна не от кое място да е, а от най-антируската страна в Източна Европа - Полша. В публикация във в. " Жечпосполита " журналистът Лукаш Гадзала установи, че Полша губи повече спрямо Москва от неналичието на контакти сред двете страни. " Ние забравяме, че разговорът и стремежът да се реализира съглашение постоянно е от интерес на неголемите страни като Полша, тъй като борбата с по-силни страни не им носи нищо положително ". Оценявайки високо програмната тирада на Макрон, журналистът твърди, че страната му с отхвърли от разговор с Русия позволява стратегическа неточност, отдалечава се от Запада и неговите " цивилизационни достижения ". Разбира се, Лукаш Гадзала не е общественик и политик, само че мнението му е симптоматично. Той безспорно показва отношението на част от поляците и нищо чудно след време да го последват и политици.
Да напомня, че последните пет години против антируските наказания, а също за съдействие с Москва се обявяваха Италия, Финландия, Кипър, Гърция, Унгария, Словакия, Чехия.
А къде сме ние, копирам известния въпрос от социологическите допитвания в близкото минало. В София се откриха сили, които се опълчиха на новите трендове - нахвърлиха се против съветската галерия за приноса на Съюз на съветските социалистически републики в разгрома на нацистка Германия, скочиха с арести и обвинявания против придвижването " Русофили ". Те се нахвърлиха и против анулация на антируските наказания.
Заради настъпващите промени атлантиците в Европа към този момент се разделят на две групи - проевропейски, като Макрон, и проамерикански. Нашите остават във втората категория, само че те изпадат в ситуацията на кукли, чиито конци са дърпани от " дълбоката страна " оттатък и оттук Атлантика. Нищо чудно тяхната реакция да е нейна контраофанзива против речта на Макрон. " Дълбоката страна " обаче се напъва да запази " геополитическата Арктика " пред стопляне с Русия. Така проамериканските ни атлантици изпадат от новите повеи в геополитиката и остават провинция на Студената война. Това щеше да си е единствено за тяхна сметка, в случай че обаче по този начин не вредяха на страната ни.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ