Изберете ме за диктатор
Отидох при ръководещата партия и още от вратата им рекох:
- Идват избори. Сложете ме отпред на описите, всички ще гласоподават за мен, ще ме изберат, а вие също ще спечелите. Аз съм вашият човек.
Онези ме изгледаха.
- И какъв искаш – питат ме – да станеш в нашата партия? Ние имаме толкоз доста фрагменти, толкоз хора към този момент са при нас, нямаме едно празно местенце. За какъв искаш да се кандидатираш?
- За деспот!
- Моля?!
- За деспот. И вие сте единствената партия, която има вярната политика да издигнете човек, който почтено желае да бъде деспот.
Те се спогледаха.
- Ти, драги – питат ме, – от луната ли падаш, а? Не си ли чел, че у нас от години се строи народна власт, има независимост, тъждество и приятелство, хората са удовлетворени и щастливи?
- Това – крещя им – го слушам непрекъснато. И по тази причина взех решение да се кандидатирам и да подкрепя ръководещата партия с моята сила и сили.
- Луд ли си? – питат ме непосредствено.
- Нищо сходно – споделям, – даже имам документ, че съм здрав и прав.
- Тогава мнооого си се объркал!
- Нали – запитвам ги – единствено във вашата партия всичко се взема решение от думата на един-единствен човек, вашия ръководител?
- Да – викат, – и това е най-разумното нещо. Председателят може всичко, всичко схваща и най-правилно може да отсъди.
- Така – споделям. – Ако ръководителят персонално не ви подреди, никой от вас нищо не прави, нали!
- Това е най-правилното – викат те. – Председателят ни има най-вече информация от всички нас!
- Става – солидаризирам се. – В тази партия единствено и само ръководителят ви споделя кой да работи, кой да се храни, кой да си върви на село и кой да мълчи или да приказва. Така ли е?
- Това си е в реда на нещата – викат тези, – нали ръководителят персонално ни е турил на тези места!
- Единствено вашият ръководител – не преставам да изброявам – има право да излезе по тв приемника и да приказва по всички въпроси. А след това може да каже тъкмо противоположното и самичък да опровергае думите си. Никой от вас не пояснява политиката на партията, не загатва грешките и няма мнение по никакъв въпрос!
- Председателят ни постоянно има право! – не се предават тези. – Това е цялостната народна власт!
- Е, тъкмо това желая да върша аз – споделям им за следващ път, – аз мога да правя всичко, което вашият ръководител прави с вас. Ще ме турите най-отпред и хората ще гласоподават за мен! Това е истината!
- Разкарай се! – викат ми. – Народът вярва единствено в нашата истината! Ще спечелим всичко и без тебе, по този начин да знаеш! И то в най-честните и демократични избори.
- Всички знаят – споделям, – че това, дето вие му викате народна власт, е пунт, пластика и лакърдии. При вас всеки е длъжен да гласоподава за победилата партия! Това е цялата ви визия за демократичните избори. Но повече гласове ще съберете, в случай че сте почтени, оставите празните приказки и в случай че кажете истината на хората. Тука мога аз да оказа помощ!
- Ниe – отвръщат ме те – в никакъв случай няма да отстъпим от демокрацията, която сме завоювали! Народът не може без нас! Къш!
- Знам – крещя им, – вашите демократи постоянно са били в авангарда на този народ. Надявам се, че в този момент най-сетне ще им забележим гърба!
Те ми се смеят.
- Разбирам – рекох им, – в предходния строй, който по този начин стремително демонтирате, ни беше боязън да кажем на глас нещата. А в този момент, при вашата народна власт, няма на кого!
Техния смях ставаше все по-силен.
- Идват избори. Сложете ме отпред на описите, всички ще гласоподават за мен, ще ме изберат, а вие също ще спечелите. Аз съм вашият човек.
Онези ме изгледаха.
- И какъв искаш – питат ме – да станеш в нашата партия? Ние имаме толкоз доста фрагменти, толкоз хора към този момент са при нас, нямаме едно празно местенце. За какъв искаш да се кандидатираш?
- За деспот!
- Моля?!
- За деспот. И вие сте единствената партия, която има вярната политика да издигнете човек, който почтено желае да бъде деспот.
Те се спогледаха.
- Ти, драги – питат ме, – от луната ли падаш, а? Не си ли чел, че у нас от години се строи народна власт, има независимост, тъждество и приятелство, хората са удовлетворени и щастливи?
- Това – крещя им – го слушам непрекъснато. И по тази причина взех решение да се кандидатирам и да подкрепя ръководещата партия с моята сила и сили.
- Луд ли си? – питат ме непосредствено.
- Нищо сходно – споделям, – даже имам документ, че съм здрав и прав.
- Тогава мнооого си се объркал!
- Нали – запитвам ги – единствено във вашата партия всичко се взема решение от думата на един-единствен човек, вашия ръководител?
- Да – викат, – и това е най-разумното нещо. Председателят може всичко, всичко схваща и най-правилно може да отсъди.
- Така – споделям. – Ако ръководителят персонално не ви подреди, никой от вас нищо не прави, нали!
- Това е най-правилното – викат те. – Председателят ни има най-вече информация от всички нас!
- Става – солидаризирам се. – В тази партия единствено и само ръководителят ви споделя кой да работи, кой да се храни, кой да си върви на село и кой да мълчи или да приказва. Така ли е?
- Това си е в реда на нещата – викат тези, – нали ръководителят персонално ни е турил на тези места!
- Единствено вашият ръководител – не преставам да изброявам – има право да излезе по тв приемника и да приказва по всички въпроси. А след това може да каже тъкмо противоположното и самичък да опровергае думите си. Никой от вас не пояснява политиката на партията, не загатва грешките и няма мнение по никакъв въпрос!
- Председателят ни постоянно има право! – не се предават тези. – Това е цялостната народна власт!
- Е, тъкмо това желая да върша аз – споделям им за следващ път, – аз мога да правя всичко, което вашият ръководител прави с вас. Ще ме турите най-отпред и хората ще гласоподават за мен! Това е истината!
- Разкарай се! – викат ми. – Народът вярва единствено в нашата истината! Ще спечелим всичко и без тебе, по този начин да знаеш! И то в най-честните и демократични избори.
- Всички знаят – споделям, – че това, дето вие му викате народна власт, е пунт, пластика и лакърдии. При вас всеки е длъжен да гласоподава за победилата партия! Това е цялата ви визия за демократичните избори. Но повече гласове ще съберете, в случай че сте почтени, оставите празните приказки и в случай че кажете истината на хората. Тука мога аз да оказа помощ!
- Ниe – отвръщат ме те – в никакъв случай няма да отстъпим от демокрацията, която сме завоювали! Народът не може без нас! Къш!
- Знам – крещя им, – вашите демократи постоянно са били в авангарда на този народ. Надявам се, че в този момент най-сетне ще им забележим гърба!
Те ми се смеят.
- Разбирам – рекох им, – в предходния строй, който по този начин стремително демонтирате, ни беше боязън да кажем на глас нещата. А в този момент, при вашата народна власт, няма на кого!
Техния смях ставаше все по-силен.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ