Отиде си жената, изработила носиите за филма "Време разделно"
Отиде си дамата, изработила носиите за кино лентата "Време разделно"
Малко след 95-ия си рожден ден, през днешния ден си отиде Стойна Кръстанова – доайенът на майсторите на художествени занаяти в Пловдив, позната като Кака Стойна. Така са я нарекли, още когато е била младо момиче, само че вълшебните ѝ ръце към този момент са творили тъкани, неповторими и истински.
За Стойна Кръстанова споделя кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.
Родена в последния ден на 1923-та в родопското село Гълъбово, покрай Пловдив, Стойна е първото момиче от селото, което продължава образованието си в града. Била е толкоз непоклатима в това си предпочитание, че се качила на една канара и не слязла оттова, до момента в който родителите ѝ не разрешили да я пратят в Пловдив да учи. Но в Стопанското учебно заведение, с цел да вземе поминък. Още там тя демонстрира освен умелост и бърза възприемчивост, само че и дързостта да промени модел и то по този начин, че нейният вид да е по-добър от оригинала.
Започнала със шевиците, тя се ориентира и към тъканите и от далечната 1968 е член на Задругата на майсторите на национални художествени занаяти. Българското културно завещание постоянно е било извор на вдъхновението ѝ, а на 93-ия си рожден ден тя направи галерия, в която сподели възобновени мостри на коптска и византийска шевица.
Стойна Кръстанова създава носиите за фотосите на кино лентата "Време разделно". Сложността на задачата се е състояла в това освен да пресъздаде родопски носии от 19 век, само че и да ги направи да наподобяват по този начин, като че ли са носени. Справя се и с тази задача.
През целия си живот Стойна Кръстанова предава изкуството си на възпитаници – броят им е над 50. Една от тях е щерка ѝ доцент доктор Красимира Кръстанова, етнолог, декан на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет. Тя основава фондация на името на майка си и продължава делото – преди месеци в план на фондацията бяха възобновени мостри на шевици на всички етнически групи, обитавали града под тепетата в предишните два века. Деца и младежи освен ги изследваха, само че сътвориха нови произведения на тяхна основа. Точно това значи преместването на традицията.
До преклонната възраст от 93 години Стойна Кръстанова продължаваше да тъче на своя стан ленени и копринени тъкани, което значи оптималната трудност и пъргавост на пръстите. Нейни произведения са показвани в седем независими изложения у нас и в чужбина. През годините е получавала редица награди и звания, а и в този момент, откакто си отиде, остават изследванията и, предадени и на учениците за обичайните техники и технологии за тъкане, везане и орнаментиране, за стиловите особености и местни художествени специфики, за опитите с материали.
Поклон пред паметта ѝ. /БГНЕС
Малко след 95-ия си рожден ден, през днешния ден си отиде Стойна Кръстанова – доайенът на майсторите на художествени занаяти в Пловдив, позната като Кака Стойна. Така са я нарекли, още когато е била младо момиче, само че вълшебните ѝ ръце към този момент са творили тъкани, неповторими и истински.
За Стойна Кръстанова споделя кореспондентът на БГНЕС от града под тепетата.
Родена в последния ден на 1923-та в родопското село Гълъбово, покрай Пловдив, Стойна е първото момиче от селото, което продължава образованието си в града. Била е толкоз непоклатима в това си предпочитание, че се качила на една канара и не слязла оттова, до момента в който родителите ѝ не разрешили да я пратят в Пловдив да учи. Но в Стопанското учебно заведение, с цел да вземе поминък. Още там тя демонстрира освен умелост и бърза възприемчивост, само че и дързостта да промени модел и то по този начин, че нейният вид да е по-добър от оригинала.
Започнала със шевиците, тя се ориентира и към тъканите и от далечната 1968 е член на Задругата на майсторите на национални художествени занаяти. Българското културно завещание постоянно е било извор на вдъхновението ѝ, а на 93-ия си рожден ден тя направи галерия, в която сподели възобновени мостри на коптска и византийска шевица.
Стойна Кръстанова създава носиите за фотосите на кино лентата "Време разделно". Сложността на задачата се е състояла в това освен да пресъздаде родопски носии от 19 век, само че и да ги направи да наподобяват по този начин, като че ли са носени. Справя се и с тази задача.
През целия си живот Стойна Кръстанова предава изкуството си на възпитаници – броят им е над 50. Една от тях е щерка ѝ доцент доктор Красимира Кръстанова, етнолог, декан на Философско-историческия факултет на Пловдивски университет. Тя основава фондация на името на майка си и продължава делото – преди месеци в план на фондацията бяха възобновени мостри на шевици на всички етнически групи, обитавали града под тепетата в предишните два века. Деца и младежи освен ги изследваха, само че сътвориха нови произведения на тяхна основа. Точно това значи преместването на традицията.
До преклонната възраст от 93 години Стойна Кръстанова продължаваше да тъче на своя стан ленени и копринени тъкани, което значи оптималната трудност и пъргавост на пръстите. Нейни произведения са показвани в седем независими изложения у нас и в чужбина. През годините е получавала редица награди и звания, а и в този момент, откакто си отиде, остават изследванията и, предадени и на учениците за обичайните техники и технологии за тъкане, везане и орнаментиране, за стиловите особености и местни художествени специфики, за опитите с материали.
Поклон пред паметта ѝ. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ