Отиде си изтъкнатият български фолклорист Христофор Тзавелла
Отиде си изтъкнатият български фолклорист Христофор Тзавелла
На 84-годишна възраст умря Христофор Тзавелла, прочут български фолклорист, стихотворец и историк, съобщи кореспондент на БГНЕС. Опелото ще се състои в неделя, 11 ноември 2018 година, в 15.00 ч. в църквата на Централните софийски гробища.
Тзавелла е създател на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „ Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в рамките на Битолския вилает “, 2007, „ Дневник на костурския челник Лазар Киселинчев “, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - „ Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски “, 2003. Автор е на книгите „ Глаголици “ и „ Кирилици “, написани на британски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „ Образът на Русия в българските национални песни от Мизия, Тракия и Македония “, 2009 и други
През 80-те години на предишния век е създател и водещ на телевизионната поредност „ Потомците описват “ по Българска национална телевизия.
Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който жанр е един от основателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали гневна опозиция против битката за разширение самостоятелната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 година е изведен като дете от комунистическите елементи отвън Гърция като дете емигрант и отпътува за град Ружнава, Словакия. Израства като младеж в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година благодарение на Червения кръст отпътува за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „ Ново време “, „ Български глас “ и „ Народна воля “. В Канада е учредител на радипрограмата „ Македонски радиочас “, която води по радиостанция CKFH-1400, и основен редактор на вестник „ Македонски живот “. Следва Английски език и литература в Блурския лицей (1955-1959), а през 1960-1961 година - постановка в Ню Йорк. В съдружничество държи ресторант в Торонто.
През 1964 година се открива в България и приключва история в Софийския университет „ Климент Охридски “. Става първият притежател на републиканската аспирантска стипендия „ Кирил и Методий “. От 1980 година завежда „ Направление за фундаментално документиране на духовния светоглед на българския народ “ в Института по просвета към Комитета за просвета и Българска академия на науките. Събрал, изследвал и систематизирал национално творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 обети, 10 000 гатанки, 12 000 хули, 223 маниери, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни недоволства, 1000 еротикони и 1800 митове и предания. /БГНЕС
На 84-годишна възраст умря Христофор Тзавелла, прочут български фолклорист, стихотворец и историк, съобщи кореспондент на БГНЕС. Опелото ще се състои в неделя, 11 ноември 2018 година, в 15.00 ч. в църквата на Централните софийски гробища.
Тзавелла е създател на няколко стихосбирки. Под негова редакция са издадени Спомените на „ Анастас Лозанчев, член на Главния щаб на Илинденското въстание в рамките на Битолския вилает “, 2007, „ Дневник на костурския челник Лазар Киселинчев “, както и биографична книга за живота на свещеноиконом Търпо Поповски - „ Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски “, 2003. Автор е на книгите „ Глаголици “ и „ Кирилици “, написани на британски език и преведени от Владимир Свинтила, както и на тома „ Образът на Русия в българските национални песни от Мизия, Тракия и Македония “, 2009 и други
През 80-те години на предишния век е създател и водещ на телевизионната поредност „ Потомците описват “ по Българска национална телевизия.
Тзавелла е роден в костурското село Руля, Гърция, през 1934 година. Баща му е от видния сулиотски клан Тзавеллас, който жанр е един от основателите и военните стратези на Сулиотската федерация в Епир, Гърция, оказали гневна опозиция против битката за разширение самостоятелната власт на Али паша Янински. Към рода принадлежат национални гръцки герои като Ламброс Тзавеллас, Фотос Тзавеллас и Кицос Тзавеллас. Майка му е от рода на войводата Илия Дигала. По време на Гражданската война в Гърция в 1948 година е изведен като дете от комунистическите елементи отвън Гърция като дете емигрант и отпътува за град Ружнава, Словакия. Израства като младеж в Чехословакия (1948 - 1954). Учи във Висшия строителен институт в Бърно, а в 1954 година благодарение на Червения кръст отпътува за Торонто, Канада, където сътрудничи на вестниците „ Ново време “, „ Български глас “ и „ Народна воля “. В Канада е учредител на радипрограмата „ Македонски радиочас “, която води по радиостанция CKFH-1400, и основен редактор на вестник „ Македонски живот “. Следва Английски език и литература в Блурския лицей (1955-1959), а през 1960-1961 година - постановка в Ню Йорк. В съдружничество държи ресторант в Торонто.
През 1964 година се открива в България и приключва история в Софийския университет „ Климент Охридски “. Става първият притежател на републиканската аспирантска стипендия „ Кирил и Методий “. От 1980 година завежда „ Направление за фундаментално документиране на духовния светоглед на българския народ “ в Института по просвета към Комитета за просвета и Българска академия на науките. Събрал, изследвал и систематизирал национално творчество от Македония: 26 000 песни, 12 000 приказки, 334 000 поговорки, 60 000 обети, 10 000 гатанки, 12 000 хули, 223 маниери, 1200 благословии, 600 прокоби, 400 надгробни недоволства, 1000 еротикони и 1800 митове и предания. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ