Илиян Василев: Комплексът Камчия - поредната стъпка в хибридната война на Русия
Отговорът провокира околорождественска тектоника у нас. Както постоянно се случва новинарите препускат през новините, не дават без подтекст и разбор и българската общност не се ориентира в обстановката и в необятния диапазон сред ”ужас ” и ”нищо изключително ”. У нас множеството политически вести свързани с Русия за жалост не се осмислят, а свършват и стартират с пиар измеренията и прочувствените крайности. Лавров знае това и го употребява.
Да стартираме с това, че сенатор Иконников, който е представител на Комунистическата партия на РФ, напълно не импровизира, когато задава този въпрос освен тъй като дава отговор в Съвета на Федерацията за връзките с България, само че и тъй като и въпросът и отговорът са инициирани от българските им сътрудници, преди този момент са съгласувани като връзка сред Федералното заседание, Министерство на външните работи и Съвета за сигурност и чак тогава са получили публичност.
При всички случаи, външният министър предумишлено прави силови внушения, които целят по-скоро да провокират стихия и да слагат нащрек и България, в сравнение с да реализират действителен резултат. Той за следващ път приказва на НАТО и Европейски Съюз, колкото необятни и неограничени са опциите им в Бългрия.
Повече от същата доктринална матрица на дипломат Чижов за България като " троянски " кон и страна с управляем суверинитет.
От време на време Москва показва своето превъзходство над българските политици, с цел да им подсети за опциите си и зависимостите им. Както стана с преразказа на Малинов на диалога му с Путин. Тогава съветския президент през основния русофил на републиката, предизвести българските управляващи да не се занимават с Малинов, тъй като той е техен човек. Нито президент, нито министър председател, нито външен министър, нито основен прокурр се осмелиха да прибягнат даже до безвредната реакция от вида " България и нейното правораздаване не могат да бъдат повлияни от политически изявления ". Млъкнаха и мълчат и до през днешния ден - унизени, потиснати, комплексирани.
Сега Лавров съзнателно натъртва на опцията комплекса в Камчия да се трансформира в център на съветската " мека " мощ в Европейски Съюз и да развива тъй наречените филантропично направление в съветската хибридна политика.
Веднъж като приказва за " филантропичен " център, с което имплицира, че България е филантропичен случай. Втори път, като я трансформира в центъра за европейска политика на Русия.
Същността на " хумаността " на съветската външна политика се показва най-ярко тези дни в Сирия с безразборните бомбардировки над цивилно население и новата имигрантска вълна. Лавров доста добре осъзнава и тази страна.
Примерите за филантропични центрове от Сърбия и Босна и Херцеговина са задоволително доказателство за несъответствието сред алтруистична помощ за нуждаещи се, от една страна и пробутване на съветските стратегически ползи, от друга.
Внушението за тревога се усилва внезапно в подтекста на изнесеното този въпрос да се разиска в границите на Съвета за сигурност на Русия, което измества тематиката от търговско-икономическото и културно поле към стратегическото, даже военнстратегическото измерение.
Да стартираме с предисторията.
Идеята за сходен комплекс бе стартирана от български социалисти, част от партийната номеклатура, която съумя да " продаде " концепцията за туристичеси комплекс на кмета Лужков. Привидно нещата изглеждаха привлекателни - тогава Русия нямаше достъп до Крим, а и трябваха детски туристически комплекси и този в Камчия можеше да се трансформира в база за отдих на деца от московските учебни заведения в границите на обществените стратегии на московския кмет и бюджета на съветската столица.
Тъй като българските " сътрудници " в плана нямаха опциите, нито настройките да го трансфорат това в бизнес план, пък и държаха навръх съветските туристи, то и устрема с съветски пари да се построи и експлоатира комплекс у нас стана лайтмотив на срещите сред поредност от български и съветски публични лица по тематиката.
Винаги може да се разсъждава и на тематика съпътстващи стратегически закани, само че в подтекста на сложните връзки сред кметството в Москва и Кремъл след 2004 година, този проект остана на назад във времето.
Във времето е имало най-различни версии защо тъкмо ще се употребява туристическия комплекс в Камчия. Още с подписването на контракта, с който се определяше неговия статут през септември 2008 година от тогавашния обществен министър в държавното управление на " тройната коалиция " Емилия Масларова, в границите на ентусиазма от двустранни планове и енергийни шлемове, стана ясно, че като политически план, той ще има потребност от непрекъснати и увеличаващи се субсидии от бюджета на Москва. И тогава имаше признаци за напрежение сред Кремъл и кметството в Москва, тъй като Путин искаше да управлява всичко, а Лужков му пречеше.
Ако забелязвате и сривът в активността на комплекса " Камчия " настава след 2010 година, когато Лужков е отхвърлен " поради загуба на доверието " от президента Медведев, а най-острата фаза в рецесията към него настава след 2015 година, след анексия на Крим, след неуспеха на Южен поток и откакто бюджетите на федерално и на районно ниво с финансиране анексията и развиването на туризма, включително и детския от Москва, на кримския полуостров. Близо 6 милиарда $ на година бяха дотациите за Крим, в които московския бюджет има забележителен дял.
Да не забравяме, че единствено година откакто бе отхвърлен от кметския пост Юрий Лужков се опита да потърси леговище в друга страна и съобщи, че е политически репресиран. Избраният нов кмет през 2013 година претендент на Владимир Путин Сергей Собянин затвори забележителна част от плановете на Лужков, а комплекс " Камчия " остана изоставен. Без финансиране нямаше по какъв начин финансовото му положение да не се утежни внезапно.
Опитът да се откри нова задача за инвестцията и трансформира от туристически комплекс в филантропичен център, с цел да се оправдае наливането на федерални средства, е следващия опит да се избави банкрутиралия комплекс.
Това, че външния министър Лавров разкри някакви проекти за Съвета за сигурност да трансформира туристическия комплекс Камчия в някаква самобитна база на съветско въздействие в Европейски Съюз, си е негова работа. Ние нямаме надзор върху приказките му, само че сме господари на личните си дейности.
Проблемът с възходящото съветско въздействие у нас не се изчерпва единствено с този център. Правителството и страната ни де факто са свалили гарда и разрешават на съветски сътрудници на въздействие и на разнообразни специфични служби свободно да си работят у нас. Така че не възможен нов център на съветско въздействие у нас би трябвало да бъде водещата вест, а събитието че ние не вършим нищо с цел да не попаднем в клопките, които ни слага Москва и да не изпаднем в още по-тежки форми на зависимости.
Да напомня на тези, които не познават кухнята на съветската външна политика по отношение на България. За нея ние сме гранична страната, с стеснен суверенитет сред Запада и Русия, с концепцията че в случай че не сме в нейната орбита, по-добре е да сме несъстояла се страна.
Не е загадка, че в Русия реагираха много мъчително на новината от срещата на Тръмп с Борисов за координационния център на НАТО във Варна. Преди към петнадесет дни, явно под давление от Русия, министър председателят Борисов даде крачка обратно, като от " несъмнено " това събитие стана " евентуално ". Нали си представяте министър председателят по какъв начин показва разрешението за използването комплекса " Камчия " като европейски форпост на въздействие, като нов израз на неговата " уравновесена " политика - дадохме и на американците, и на руснаците.
Да, но не, както споделяше, починалия Бочаров. Новината за вероятен филантропичен център " комплекс Камчия " би трябвало да се преглежда в подтекста на стряскащата действителност, че в интервала май-септември у нас обитават повече рускоезични по формата на непрекъснато или краткотрайно пребиваващи и туристи, в сравнение с е броя на турското и ромското малцинство.
И тук нещата опират до предисторията на анексирането на Крим. Свидетел съм на това, по какъв начин редовно и целеустремено, Русия засилваше икономическото си въздействие, съветски олигарси и жители от междинната класа, безусловно изкупиха Крим. За да се стигне до 2014 година, когато цялата тази мрежа от опорни пункове на съветско въздействие беше мобилизирана и Киев на процедура не можеше да окаже никаква опозиция.
А в този момент наложете върху кримската картина и българските данни - по сведения на българския дипломат в Москва, над 300 хиляди съветски жители имат парцели и над 500 хиляди посещеват годишно страната ни. Руският дипломат Макаров добавя картината с изказванието, че съветските вложения в парцели у нас са над 3 милиарда $!?, главно по Черноморието.
У нас обстановката има стряскащи аналогии с Крим, Грузия, Украйна, Молдова. Освен съветската агентурна мрежа, у нас гладко работят и паравоенни групировки, които се образоват от някогашни съветски военни, само че следени от ГРУ. Все по-голям сегмент от туристическия бизнес, в това число апартамент хотели и хотели, са благосъстоятелност на съветски олигарси или предприемачи, които ги употребяват за настаняване на съветски туристи. Всички те се употребяват от съветските спецслужби и дипломатическите представители. Контролът се осъществя през съветския общоприет консул във Варна и почетния в Бургас.
Руските компании и банки, директно и непряко, управляват над 30 % от Брутният вътрешен продукт на България, като делът на разположения в Бургас " Лукойл Нефтохим " е над 15 %.
Тук опираме до приказките и действителното противопоставяне от страна на българското държавно управление. Защото каквото и да приказва Лавров, съветската страна, изключително когато е в режим на наказания от страна на Европейски Съюз, нито може независимо да реши, още по-малко да наложи решение на свое Съвет за сигурност върху България.
Всеки проект на Кремъл за превръщането на комплексът " Камчия " в филантропична база от вида на Ниш, минава през единодушие на Правителството и на Народното събрание. В Сърбия въпросът се уреди през междуправителствен контракт, утвърден от Скупщината.
Проблемът е, че и без глоба на Народното събрание, този комплекс и до в този момент се ползваше с неофициален статут на екстериториалност, с какъвто се употребява и рафинерията в Бургас. В този смисъл, Кремъл може да разчита и на приемане на сходен статут и за " Камчия " с цел да се избегне ненужна публичност.
Русия се стреми да разшири описът от дипломатически парцели по цялата територия на България, като от нейно име частни или бизнес субекти закупуват обекти, а по-късно ги трансферират на съветската страна. След това се започва процедура за приемане на дипломатически статут на съответния парцел, с което пораства мрежата от евентуални агентурни бази.
България има доста какво да направи с цел да не разреши превръщането на комплексът Камчия в стратегическа база на съветската " мека " мощ в Европейски Съюз. От ликвидация на парцела за неплатени налози, до закупуването му с следваща приватизация. Много е евентуално да употребяват като проксита олигарси, които имат съществени задължения към Москва, които да закупят парцела от свое име и в последици го трансферират против опрощаване на задължения. Вариантите за противопоставяния са доста и всички са вероятни.
Не се опасявам толкоз от изказванията от Москва, колкото от неналичието на методичност, на воля и стратегически взор върху цялостната картина от закани, опасности и предизвикателсва, които Кремъл ни насочва, огромната част от които са несъвместими с участието ни в Европейски Съюз и НАТО.
Колкото и да балансира " Борисов ", колкото и да се снишава и да употребява живковските номера, зоната за лавиране се свива и рано или късно ще би трябвало да вземе решение, както персонално, по този начин и от името на своите властови сътрудници - Доган, Първанов и Пеевски.
Членовете н симпатизантите на ГЕРБ могат да се окажат сюрпризирани.
Илиян Василев
Блог
Да стартираме с това, че сенатор Иконников, който е представител на Комунистическата партия на РФ, напълно не импровизира, когато задава този въпрос освен тъй като дава отговор в Съвета на Федерацията за връзките с България, само че и тъй като и въпросът и отговорът са инициирани от българските им сътрудници, преди този момент са съгласувани като връзка сред Федералното заседание, Министерство на външните работи и Съвета за сигурност и чак тогава са получили публичност.
При всички случаи, външният министър предумишлено прави силови внушения, които целят по-скоро да провокират стихия и да слагат нащрек и България, в сравнение с да реализират действителен резултат. Той за следващ път приказва на НАТО и Европейски Съюз, колкото необятни и неограничени са опциите им в Бългрия.
Повече от същата доктринална матрица на дипломат Чижов за България като " троянски " кон и страна с управляем суверинитет.
От време на време Москва показва своето превъзходство над българските политици, с цел да им подсети за опциите си и зависимостите им. Както стана с преразказа на Малинов на диалога му с Путин. Тогава съветския президент през основния русофил на републиката, предизвести българските управляващи да не се занимават с Малинов, тъй като той е техен човек. Нито президент, нито министър председател, нито външен министър, нито основен прокурр се осмелиха да прибягнат даже до безвредната реакция от вида " България и нейното правораздаване не могат да бъдат повлияни от политически изявления ". Млъкнаха и мълчат и до през днешния ден - унизени, потиснати, комплексирани.
Сега Лавров съзнателно натъртва на опцията комплекса в Камчия да се трансформира в център на съветската " мека " мощ в Европейски Съюз и да развива тъй наречените филантропично направление в съветската хибридна политика.
Веднъж като приказва за " филантропичен " център, с което имплицира, че България е филантропичен случай. Втори път, като я трансформира в центъра за европейска политика на Русия.
Същността на " хумаността " на съветската външна политика се показва най-ярко тези дни в Сирия с безразборните бомбардировки над цивилно население и новата имигрантска вълна. Лавров доста добре осъзнава и тази страна.
Примерите за филантропични центрове от Сърбия и Босна и Херцеговина са задоволително доказателство за несъответствието сред алтруистична помощ за нуждаещи се, от една страна и пробутване на съветските стратегически ползи, от друга.
Внушението за тревога се усилва внезапно в подтекста на изнесеното този въпрос да се разиска в границите на Съвета за сигурност на Русия, което измества тематиката от търговско-икономическото и културно поле към стратегическото, даже военнстратегическото измерение.
Да стартираме с предисторията.
Идеята за сходен комплекс бе стартирана от български социалисти, част от партийната номеклатура, която съумя да " продаде " концепцията за туристичеси комплекс на кмета Лужков. Привидно нещата изглеждаха привлекателни - тогава Русия нямаше достъп до Крим, а и трябваха детски туристически комплекси и този в Камчия можеше да се трансформира в база за отдих на деца от московските учебни заведения в границите на обществените стратегии на московския кмет и бюджета на съветската столица.
Тъй като българските " сътрудници " в плана нямаха опциите, нито настройките да го трансфорат това в бизнес план, пък и държаха навръх съветските туристи, то и устрема с съветски пари да се построи и експлоатира комплекс у нас стана лайтмотив на срещите сред поредност от български и съветски публични лица по тематиката.
Винаги може да се разсъждава и на тематика съпътстващи стратегически закани, само че в подтекста на сложните връзки сред кметството в Москва и Кремъл след 2004 година, този проект остана на назад във времето.
Във времето е имало най-различни версии защо тъкмо ще се употребява туристическия комплекс в Камчия. Още с подписването на контракта, с който се определяше неговия статут през септември 2008 година от тогавашния обществен министър в държавното управление на " тройната коалиция " Емилия Масларова, в границите на ентусиазма от двустранни планове и енергийни шлемове, стана ясно, че като политически план, той ще има потребност от непрекъснати и увеличаващи се субсидии от бюджета на Москва. И тогава имаше признаци за напрежение сред Кремъл и кметството в Москва, тъй като Путин искаше да управлява всичко, а Лужков му пречеше.
Ако забелязвате и сривът в активността на комплекса " Камчия " настава след 2010 година, когато Лужков е отхвърлен " поради загуба на доверието " от президента Медведев, а най-острата фаза в рецесията към него настава след 2015 година, след анексия на Крим, след неуспеха на Южен поток и откакто бюджетите на федерално и на районно ниво с финансиране анексията и развиването на туризма, включително и детския от Москва, на кримския полуостров. Близо 6 милиарда $ на година бяха дотациите за Крим, в които московския бюджет има забележителен дял.
Да не забравяме, че единствено година откакто бе отхвърлен от кметския пост Юрий Лужков се опита да потърси леговище в друга страна и съобщи, че е политически репресиран. Избраният нов кмет през 2013 година претендент на Владимир Путин Сергей Собянин затвори забележителна част от плановете на Лужков, а комплекс " Камчия " остана изоставен. Без финансиране нямаше по какъв начин финансовото му положение да не се утежни внезапно.
Опитът да се откри нова задача за инвестцията и трансформира от туристически комплекс в филантропичен център, с цел да се оправдае наливането на федерални средства, е следващия опит да се избави банкрутиралия комплекс.
Това, че външния министър Лавров разкри някакви проекти за Съвета за сигурност да трансформира туристическия комплекс Камчия в някаква самобитна база на съветско въздействие в Европейски Съюз, си е негова работа. Ние нямаме надзор върху приказките му, само че сме господари на личните си дейности.
Проблемът с възходящото съветско въздействие у нас не се изчерпва единствено с този център. Правителството и страната ни де факто са свалили гарда и разрешават на съветски сътрудници на въздействие и на разнообразни специфични служби свободно да си работят у нас. Така че не възможен нов център на съветско въздействие у нас би трябвало да бъде водещата вест, а събитието че ние не вършим нищо с цел да не попаднем в клопките, които ни слага Москва и да не изпаднем в още по-тежки форми на зависимости.
Да напомня на тези, които не познават кухнята на съветската външна политика по отношение на България. За нея ние сме гранична страната, с стеснен суверенитет сред Запада и Русия, с концепцията че в случай че не сме в нейната орбита, по-добре е да сме несъстояла се страна.
Не е загадка, че в Русия реагираха много мъчително на новината от срещата на Тръмп с Борисов за координационния център на НАТО във Варна. Преди към петнадесет дни, явно под давление от Русия, министър председателят Борисов даде крачка обратно, като от " несъмнено " това събитие стана " евентуално ". Нали си представяте министър председателят по какъв начин показва разрешението за използването комплекса " Камчия " като европейски форпост на въздействие, като нов израз на неговата " уравновесена " политика - дадохме и на американците, и на руснаците.
Да, но не, както споделяше, починалия Бочаров. Новината за вероятен филантропичен център " комплекс Камчия " би трябвало да се преглежда в подтекста на стряскащата действителност, че в интервала май-септември у нас обитават повече рускоезични по формата на непрекъснато или краткотрайно пребиваващи и туристи, в сравнение с е броя на турското и ромското малцинство.
И тук нещата опират до предисторията на анексирането на Крим. Свидетел съм на това, по какъв начин редовно и целеустремено, Русия засилваше икономическото си въздействие, съветски олигарси и жители от междинната класа, безусловно изкупиха Крим. За да се стигне до 2014 година, когато цялата тази мрежа от опорни пункове на съветско въздействие беше мобилизирана и Киев на процедура не можеше да окаже никаква опозиция.
А в този момент наложете върху кримската картина и българските данни - по сведения на българския дипломат в Москва, над 300 хиляди съветски жители имат парцели и над 500 хиляди посещеват годишно страната ни. Руският дипломат Макаров добавя картината с изказванието, че съветските вложения в парцели у нас са над 3 милиарда $!?, главно по Черноморието.
У нас обстановката има стряскащи аналогии с Крим, Грузия, Украйна, Молдова. Освен съветската агентурна мрежа, у нас гладко работят и паравоенни групировки, които се образоват от някогашни съветски военни, само че следени от ГРУ. Все по-голям сегмент от туристическия бизнес, в това число апартамент хотели и хотели, са благосъстоятелност на съветски олигарси или предприемачи, които ги употребяват за настаняване на съветски туристи. Всички те се употребяват от съветските спецслужби и дипломатическите представители. Контролът се осъществя през съветския общоприет консул във Варна и почетния в Бургас.
Руските компании и банки, директно и непряко, управляват над 30 % от Брутният вътрешен продукт на България, като делът на разположения в Бургас " Лукойл Нефтохим " е над 15 %.
Тук опираме до приказките и действителното противопоставяне от страна на българското държавно управление. Защото каквото и да приказва Лавров, съветската страна, изключително когато е в режим на наказания от страна на Европейски Съюз, нито може независимо да реши, още по-малко да наложи решение на свое Съвет за сигурност върху България.
Всеки проект на Кремъл за превръщането на комплексът " Камчия " в филантропична база от вида на Ниш, минава през единодушие на Правителството и на Народното събрание. В Сърбия въпросът се уреди през междуправителствен контракт, утвърден от Скупщината.
Проблемът е, че и без глоба на Народното събрание, този комплекс и до в този момент се ползваше с неофициален статут на екстериториалност, с какъвто се употребява и рафинерията в Бургас. В този смисъл, Кремъл може да разчита и на приемане на сходен статут и за " Камчия " с цел да се избегне ненужна публичност.
Русия се стреми да разшири описът от дипломатически парцели по цялата територия на България, като от нейно име частни или бизнес субекти закупуват обекти, а по-късно ги трансферират на съветската страна. След това се започва процедура за приемане на дипломатически статут на съответния парцел, с което пораства мрежата от евентуални агентурни бази.
България има доста какво да направи с цел да не разреши превръщането на комплексът Камчия в стратегическа база на съветската " мека " мощ в Европейски Съюз. От ликвидация на парцела за неплатени налози, до закупуването му с следваща приватизация. Много е евентуално да употребяват като проксита олигарси, които имат съществени задължения към Москва, които да закупят парцела от свое име и в последици го трансферират против опрощаване на задължения. Вариантите за противопоставяния са доста и всички са вероятни.
Не се опасявам толкоз от изказванията от Москва, колкото от неналичието на методичност, на воля и стратегически взор върху цялостната картина от закани, опасности и предизвикателсва, които Кремъл ни насочва, огромната част от които са несъвместими с участието ни в Европейски Съюз и НАТО.
Колкото и да балансира " Борисов ", колкото и да се снишава и да употребява живковските номера, зоната за лавиране се свива и рано или късно ще би трябвало да вземе решение, както персонално, по този начин и от името на своите властови сътрудници - Доган, Първанов и Пеевски.
Членовете н симпатизантите на ГЕРБ могат да се окажат сюрпризирани.
Илиян Василев
Блог
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ