Св. Григорий Богослов
Отечеството на свети Григорий Богослов бил град Назианз, във Втора или Южна Кападокия, по името на който той се назовава Назианзин. Родителите му били благородни и честни люде. Баща му също се казвал Григорий, а майка му - Нона. Но татко му по-рано бил безверен, защото произхождал от невярващи родители: от татко богохулник и майка иудейка. Във вярата си той следвал и двамата, придържайки се както към езическата илюзия, по този начин и към иудейското обезверение. В това и се състои по този начин нареченото ипсистарийско лъжеучение. А майката на свети Григорий - блажената Нона, произхождала от християнски родители и сама била благочестива християнка. От ранно детство тя била възпитана в благочестие и по най-съвършен метод била научена на боязън Божий, който е начало на всяка премъдрост. А по Божие определение тя била съединена с сватбен съюз с безверен мъж, с цел да докара и него в светата религия: " тъй като неповярвал мъж ", по словото на апостола, " бива осветлен посредством вярващата жена " (1Кор.7:14). Така се и случило. Нона, като убеждавала непрекъснато мъжа си с богомъдри слова и като се молела за него на Бога с цялото си старание, с Божия помощ го довела в християнската религия. [...]
След приемането на свето Кръщение той почнал правоверен и богоугоден живот, отговарящ на същински и идеален християнин.
Живеейки в почтено съпружество с подобен мъж, блажената Нона желаела да стане майка на младенец от мъжки пол.
Когато по-късно родила младенец от мъжки пол, тя го нарекла на името на татко му Григорий, както й било предвъзвестено в сънното привидение. Тя възнесла огромна признателност на Бога и поверила роденото дете на Неговия промисъл. С цялостно старание принесла в подарък на Бога това, което получила от Него по молитвите си. Но не кръстили детето незабавно.
Детето било възпитавано според християнските традиции. Когато достигнало учебна възраст, незабавно почнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разсъдък. В сходство с името си той бил разсъдлив, жизнен духом, старателен в учението и превъзхождал по разум връстниците си. Даже детските години не били затруднение за него да схваща това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разсъдък. Още в детството той проявявал държание, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните занимания и зрелищата от всевъзможен тип, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в обучение, а не в суетност. Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини директиви. Тя му разкрила, че той е плод на нейните молебствия, че тя с усърдни молебствия го е изпросила от Бога и още преди зачеването му го е обрекла на служение Богу. Добрият младеж слагал в сърцето си думите на майка си и се просвещавал с душата си във религия, вяра и обич към Христа, истинния Бог. Повече от всичко той възлюбил целомъдрието на душата и чистотата на тялото и си сложил като закон деликатно да съхранява девството си до самата си кончина.
След раждането на свети Григорий блажената Нона родила и различен наследник, на име Кесарий, и щерка Горгония. Тя ги възпитала в благочестие и в книжно обучение. Междувременно блаженият Григорий, желаейки да се усъвършенства в ораторско сладкодумство, в школска мъдрост и във всяка световна елинска просвета, се отправил изначало към Кесария Палестинска, която по това време се славела с учебни заведения и с ерудиция. Там той имал за преподавател ритора Теспесий. След това отишъл в Александрия като събирал съкровища на мъдростта при доста мъже и обогатявал мозъка си. След това поискал да се насочи към Атина.
Свети Григорий направил наред по-нататъшното странствуване по море и дошъл в Атина. Там, изучавайки светските науки, той бил предмет на учудване за всички, заради необикновената заостреност на мозъка си и целомъдрения си живот. След известно време в Атина дошъл и свети Василий, с цел да се усъвършенства в светската мъдрост. Те двамата станали откровени другари и съжители. Един бил у тях домът, една - храната, един - духът, една - мъдростта, един - нравът - също като при едноутробни братя. И двамата станали бележити и уважавани в Атина, тъй като за малко време те надминали учителите си; сами бидейки възпитаници, те станали учители за учителите си.
Григорий и Василий прекарали в Атина доста години, изучили всички науки и дотолкоз се усъвършенствали в тях, че се извисили над цялата атинска мъдрост. Тогава Василий се отправил към Египет, с цел да се научи на духовна мъдрост от боговдъхновените мъже, както се повествува за това в житието му, а Григорий бил уверен посредством молби от атиняните да одобри учителско звание. Като изкарал там немного време след заминаването на Василий, чул, че татко му е подложен за свещеник на Назианз. Той неотложно се завърнал в родината си и имайки към този момент тридесет години от раждането си, приел свето Кръщение от ръцете на татко си. Искал в същия час да се отхвърли от света и да отиде в пустинята, само че бидейки арестуван от татко си, останал при него у дома. Поставил си за предписание - в никакъв случай да не използва клетва и да не приканва името Божие на вятъра, и спазил това предписание до края на живота си. Постоянно се занимавал с четене на Божествените книги и прекарвал дните и нощите в богомислие. Нееднократно съзерцавал във видения и Христа. Баща му го сложил срещу волята му за презвитер, а по-късно желал да го посвети и за свещеник, само че свети Григорий, като се отклонил от този ранг и от почестите, а също и като се стремял към монашеско мълчание, скрито избягал от вкъщи си и отишъл в Понт, при своя другар свети Василий. Последният също бил към този момент презвитер и устроил в Понт манастир, в който се събрали голям брой монаси. Той писал на Григорий от Понт, като упорито го канел при себе си. По подобен метод те още веднъж, както и по-рано в Атина, почнали да живеят дружно, като всеки имал другия за пример на добродетелта и като си подражавали един другиму. Написали дружно и устави за постнически живот за монасите. Така свети Григорий живял със свети Василий задоволително дълго време.
Между това починал братът на Григорий - Кесарий. Родителите доста плакали за него. Бащата написал писмо до Григорий, в което със сълзи го убеждавал да се завърне вкъщи и да му помогне в старостта. Така той се завърнал от Понт в Назианз.
По-късно по молба на своя правилен другар Василий Григорий заел епископската катедра в град Сасима. Когато Тианският митрополит Антим, който причислявал Сасима към рамките на своята епархия, разбрал за това, той довел тук армия за да не допусне Григорий да заеме катедрата и го причаквал на пътя. Свети Григорий, като разбрал по време на пътуването за козните на Антим и за доведената от него армия, отишъл в един манастир и там се грижел за болните, а по-късно се поселил в пустинята, търсейки по този начин мечтаното от него мълчание.
След немного време, по молба на родителите си, той още веднъж се върнал в Назианз. Родителите му към този момент доста остарели и се нуждаели, заради преклонните си години, от помощта му, още повече, че нямали други деца с изключение на него. Другият им наследник умрял, както към този момент бе казано, а и щерка им Горгония към този момент била отишла във вечността.
Като погребал благочестивите си родители, свети Григорий се освободил от грижи за тях. Но той желаел да се освободи и от славата, още повече, че жителите на родния му град го принуждавали да заеме епископския трон след татко си. Тайно се отправил към Селевкия и останал там при църквата " Света първомъченица Текла ". Оттам той бил извикан от дружеските молби на Василий Велики и като се завърнал, поел грижата за приютите и лечебните заведения. Свети Василий, с цел да даде покрив на тези, които нямали къде глава да подслонят, построил обширни сгради и като събрал тук небогати и заболели, вдовици, сирачета и странници, им осигурявал ежедневната храна, а грижата за тях поверил на възлюбения си другар. По подобен метод свети Григорий бил кърмител на бедните, чиновник на болните, успокоител на странниците.
В това време от арианската разкол, която към този момент доста години смущавала Божията Църква, произлязла, сходно на нова глава на някаква хидра, нова разкол и съблазнявала мнозина. Това била ереста на Македоний, който хулел Светия Дух. Арианите изповядвали, че Отец е Бог несъздаден и предвечен, а Синът е сътворен, освен това не е единосъщен и не е съ-вечносъществуващ с Отца. А македонианите признавали Сина за еднакъв на Отца, само че хулели Светия Дух, при което едни казвали, че Той е гад, а не Бог, а други не го признавали нито за Бог, нито за гад. Свети Григорий ги нарекъл полуариани, защото те почитали Сина, само че унижавали Светия Дух. Тази разкол се популяризирала изключително мощно във Византион.
Когато достигнал до царствения град Византион, той бил посрещнат с наслада от благочестивите християни. Заварил Църквата Христова намаляла до прекаленост. Било елементарно да се сметне броят на вярващите, защото по-голямата част от града тръгнала след ересите. Всички Божии храмове, величествени и богато украсени, били в ръцете на еретиците. Само един незначителен и остарял храм - " Света Анастасия ", отритнат от еретиците, бил оставен на православните. И както в миналото свети Давид се въоръжил с прашка срещу филистимците, по този начин и в този момент свети Григорий незабавно се въоръжил със словото Божие срещу еретиците, побеждавал ги в разногласията и унищожавал като паяжина догматическите заблуди. С богомъдрите си и боговдъхновени слова всекидневно обръщал мнозина от илюзия към православие и за малко време по този начин нараснал броя на вярващите членове на Църквата Христова, че било невероятно и да се преброят; а броят на еретиците от ден дневно намалявал, и се сбъднало това, което е казано в Свещеното Писание за дома Давидов и дома Саулов: " Давид от ден на ден се усилваше, а Сауловият дом от ден на ден отслабваше " (2Цар.3:1).
Като просиял с такива подвизи и упорита битка с еретиците, свети Григорий станал прочут на всички; мъдростта му била прославяна на всички места и поради нея той получил ново име от цялата свята православна Църква, името богослов, сходно на първия богослов, светия девственик Йоан, възлюбеният възпитаник Христов. Макар че името богослов е свойствено и на всички велики учители и светители, защото всички те са богословствали, прославяйки почтено Света Троица, при все че то е усвоено на свети Григорий по необикновен метод и е станало негово в допълнение име. То било обещано на Григорий от Църквата в символ на неговото празненство и успеха му над доста и огромни еретици. От това време всички почнали да го назовават богослов. Той бил надълбоко обичан от православните. Цял сонм благочестиви хора желаели да го види на патриаршеския трон.
При това и Александрийският патриарх Петър, който приел престола след Атанасий Велики, написал обръщение до свети Григорий, поверявайки му константинополския патриаршески трон като най-достоен и понесъл доста писания за изгода на Църквата.
Междувременно свети Григорий бил толкоз отпаднал от телесни заболявания в Константинопол, че бил заставен да се откаже от грижите по ръководство на константинополската черква и желал да се завърне в Назианз.
Свети Григорий Богослов се отдръпнал в Кападокийска област и се поселил в родината си, в село Арианз. Там той почивал, бидейки доста слаб. Но светецът не оставил трудовете за популярност Божия: заварил родния си град Назианз инфектиран с аполинариевата разкол и се стараел да го очисти и с персонални увещания, и със свои послания. Когато жителите го помолили да одобри бащиния трон, той се отказал и им сложил за свещеник един презвитер, на име Евлалий, мъж ревнив във вярата и благоверен. Самият той останал в цялостно усамотение в селището Арианз.
Като живял там известно време и като оставил след себе си доста назидателни съчинения, в дълбока напреднала възраст, на 25 януари той отишъл при неостаряващия живот. Бил заровен с респект в град Назианз.
След доста години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата " Свети Апостоли " - за помощ и отбрана на града и за популярност на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Със съкращения от:
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
След приемането на свето Кръщение той почнал правоверен и богоугоден живот, отговарящ на същински и идеален християнин.
Живеейки в почтено съпружество с подобен мъж, блажената Нона желаела да стане майка на младенец от мъжки пол.
Когато по-късно родила младенец от мъжки пол, тя го нарекла на името на татко му Григорий, както й било предвъзвестено в сънното привидение. Тя възнесла огромна признателност на Бога и поверила роденото дете на Неговия промисъл. С цялостно старание принесла в подарък на Бога това, което получила от Него по молитвите си. Но не кръстили детето незабавно.
Детето било възпитавано според християнските традиции. Когато достигнало учебна възраст, незабавно почнали да го учат на книгите. Възраствайки на години, Григорий възраствал и по разсъдък. В сходство с името си той бил разсъдлив, жизнен духом, старателен в учението и превъзхождал по разум връстниците си. Даже детските години не били затруднение за него да схваща това, на което се поучават достигналите съвършена възраст и разсъдък. Още в детството той проявявал държание, каквото е свойствено за старците. Не обичал детските игри, празните занимания и зрелищата от всевъзможен тип, а се упражнявал в по-добри неща и прекарвал времето си в обучение, а не в суетност. Когато достигнал юношеска възраст, благочестивата му майка го учела на благочестие с многото си майчини директиви. Тя му разкрила, че той е плод на нейните молебствия, че тя с усърдни молебствия го е изпросила от Бога и още преди зачеването му го е обрекла на служение Богу. Добрият младеж слагал в сърцето си думите на майка си и се просвещавал с душата си във религия, вяра и обич към Христа, истинния Бог. Повече от всичко той възлюбил целомъдрието на душата и чистотата на тялото и си сложил като закон деликатно да съхранява девството си до самата си кончина.
След раждането на свети Григорий блажената Нона родила и различен наследник, на име Кесарий, и щерка Горгония. Тя ги възпитала в благочестие и в книжно обучение. Междувременно блаженият Григорий, желаейки да се усъвършенства в ораторско сладкодумство, в школска мъдрост и във всяка световна елинска просвета, се отправил изначало към Кесария Палестинска, която по това време се славела с учебни заведения и с ерудиция. Там той имал за преподавател ритора Теспесий. След това отишъл в Александрия като събирал съкровища на мъдростта при доста мъже и обогатявал мозъка си. След това поискал да се насочи към Атина.
Свети Григорий направил наред по-нататъшното странствуване по море и дошъл в Атина. Там, изучавайки светските науки, той бил предмет на учудване за всички, заради необикновената заостреност на мозъка си и целомъдрения си живот. След известно време в Атина дошъл и свети Василий, с цел да се усъвършенства в светската мъдрост. Те двамата станали откровени другари и съжители. Един бил у тях домът, една - храната, един - духът, една - мъдростта, един - нравът - също като при едноутробни братя. И двамата станали бележити и уважавани в Атина, тъй като за малко време те надминали учителите си; сами бидейки възпитаници, те станали учители за учителите си.
Григорий и Василий прекарали в Атина доста години, изучили всички науки и дотолкоз се усъвършенствали в тях, че се извисили над цялата атинска мъдрост. Тогава Василий се отправил към Египет, с цел да се научи на духовна мъдрост от боговдъхновените мъже, както се повествува за това в житието му, а Григорий бил уверен посредством молби от атиняните да одобри учителско звание. Като изкарал там немного време след заминаването на Василий, чул, че татко му е подложен за свещеник на Назианз. Той неотложно се завърнал в родината си и имайки към този момент тридесет години от раждането си, приел свето Кръщение от ръцете на татко си. Искал в същия час да се отхвърли от света и да отиде в пустинята, само че бидейки арестуван от татко си, останал при него у дома. Поставил си за предписание - в никакъв случай да не използва клетва и да не приканва името Божие на вятъра, и спазил това предписание до края на живота си. Постоянно се занимавал с четене на Божествените книги и прекарвал дните и нощите в богомислие. Нееднократно съзерцавал във видения и Христа. Баща му го сложил срещу волята му за презвитер, а по-късно желал да го посвети и за свещеник, само че свети Григорий, като се отклонил от този ранг и от почестите, а също и като се стремял към монашеско мълчание, скрито избягал от вкъщи си и отишъл в Понт, при своя другар свети Василий. Последният също бил към този момент презвитер и устроил в Понт манастир, в който се събрали голям брой монаси. Той писал на Григорий от Понт, като упорито го канел при себе си. По подобен метод те още веднъж, както и по-рано в Атина, почнали да живеят дружно, като всеки имал другия за пример на добродетелта и като си подражавали един другиму. Написали дружно и устави за постнически живот за монасите. Така свети Григорий живял със свети Василий задоволително дълго време.
Между това починал братът на Григорий - Кесарий. Родителите доста плакали за него. Бащата написал писмо до Григорий, в което със сълзи го убеждавал да се завърне вкъщи и да му помогне в старостта. Така той се завърнал от Понт в Назианз.
По-късно по молба на своя правилен другар Василий Григорий заел епископската катедра в град Сасима. Когато Тианският митрополит Антим, който причислявал Сасима към рамките на своята епархия, разбрал за това, той довел тук армия за да не допусне Григорий да заеме катедрата и го причаквал на пътя. Свети Григорий, като разбрал по време на пътуването за козните на Антим и за доведената от него армия, отишъл в един манастир и там се грижел за болните, а по-късно се поселил в пустинята, търсейки по този начин мечтаното от него мълчание.
След немного време, по молба на родителите си, той още веднъж се върнал в Назианз. Родителите му към този момент доста остарели и се нуждаели, заради преклонните си години, от помощта му, още повече, че нямали други деца с изключение на него. Другият им наследник умрял, както към този момент бе казано, а и щерка им Горгония към този момент била отишла във вечността.
Като погребал благочестивите си родители, свети Григорий се освободил от грижи за тях. Но той желаел да се освободи и от славата, още повече, че жителите на родния му град го принуждавали да заеме епископския трон след татко си. Тайно се отправил към Селевкия и останал там при църквата " Света първомъченица Текла ". Оттам той бил извикан от дружеските молби на Василий Велики и като се завърнал, поел грижата за приютите и лечебните заведения. Свети Василий, с цел да даде покрив на тези, които нямали къде глава да подслонят, построил обширни сгради и като събрал тук небогати и заболели, вдовици, сирачета и странници, им осигурявал ежедневната храна, а грижата за тях поверил на възлюбения си другар. По подобен метод свети Григорий бил кърмител на бедните, чиновник на болните, успокоител на странниците.
В това време от арианската разкол, която към този момент доста години смущавала Божията Църква, произлязла, сходно на нова глава на някаква хидра, нова разкол и съблазнявала мнозина. Това била ереста на Македоний, който хулел Светия Дух. Арианите изповядвали, че Отец е Бог несъздаден и предвечен, а Синът е сътворен, освен това не е единосъщен и не е съ-вечносъществуващ с Отца. А македонианите признавали Сина за еднакъв на Отца, само че хулели Светия Дух, при което едни казвали, че Той е гад, а не Бог, а други не го признавали нито за Бог, нито за гад. Свети Григорий ги нарекъл полуариани, защото те почитали Сина, само че унижавали Светия Дух. Тази разкол се популяризирала изключително мощно във Византион.
Когато достигнал до царствения град Византион, той бил посрещнат с наслада от благочестивите християни. Заварил Църквата Христова намаляла до прекаленост. Било елементарно да се сметне броят на вярващите, защото по-голямата част от града тръгнала след ересите. Всички Божии храмове, величествени и богато украсени, били в ръцете на еретиците. Само един незначителен и остарял храм - " Света Анастасия ", отритнат от еретиците, бил оставен на православните. И както в миналото свети Давид се въоръжил с прашка срещу филистимците, по този начин и в този момент свети Григорий незабавно се въоръжил със словото Божие срещу еретиците, побеждавал ги в разногласията и унищожавал като паяжина догматическите заблуди. С богомъдрите си и боговдъхновени слова всекидневно обръщал мнозина от илюзия към православие и за малко време по този начин нараснал броя на вярващите членове на Църквата Христова, че било невероятно и да се преброят; а броят на еретиците от ден дневно намалявал, и се сбъднало това, което е казано в Свещеното Писание за дома Давидов и дома Саулов: " Давид от ден на ден се усилваше, а Сауловият дом от ден на ден отслабваше " (2Цар.3:1).
Като просиял с такива подвизи и упорита битка с еретиците, свети Григорий станал прочут на всички; мъдростта му била прославяна на всички места и поради нея той получил ново име от цялата свята православна Църква, името богослов, сходно на първия богослов, светия девственик Йоан, възлюбеният възпитаник Христов. Макар че името богослов е свойствено и на всички велики учители и светители, защото всички те са богословствали, прославяйки почтено Света Троица, при все че то е усвоено на свети Григорий по необикновен метод и е станало негово в допълнение име. То било обещано на Григорий от Църквата в символ на неговото празненство и успеха му над доста и огромни еретици. От това време всички почнали да го назовават богослов. Той бил надълбоко обичан от православните. Цял сонм благочестиви хора желаели да го види на патриаршеския трон.
При това и Александрийският патриарх Петър, който приел престола след Атанасий Велики, написал обръщение до свети Григорий, поверявайки му константинополския патриаршески трон като най-достоен и понесъл доста писания за изгода на Църквата.
Междувременно свети Григорий бил толкоз отпаднал от телесни заболявания в Константинопол, че бил заставен да се откаже от грижите по ръководство на константинополската черква и желал да се завърне в Назианз.
Свети Григорий Богослов се отдръпнал в Кападокийска област и се поселил в родината си, в село Арианз. Там той почивал, бидейки доста слаб. Но светецът не оставил трудовете за популярност Божия: заварил родния си град Назианз инфектиран с аполинариевата разкол и се стараел да го очисти и с персонални увещания, и със свои послания. Когато жителите го помолили да одобри бащиния трон, той се отказал и им сложил за свещеник един презвитер, на име Евлалий, мъж ревнив във вярата и благоверен. Самият той останал в цялостно усамотение в селището Арианз.
Като живял там известно време и като оставил след себе си доста назидателни съчинения, в дълбока напреднала възраст, на 25 януари той отишъл при неостаряващия живот. Бил заровен с респект в град Назианз.
След доста години благочестивият цар Константин Багрянородни пренесъл честните му мощи от Назианз в Константинопол и ги положил в църквата " Свети Апостоли " - за помощ и отбрана на града и за популярност на Христа Бога, прославян с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Със съкращения от:
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ