Топенето на вечния лед в Арктика ще ни струва към 70 трлн. долара
Отделянето на метан и въглероден диоксид от размразяването на безконечната заледеност ще форсира световното стопляне и ще добави до 70 трлн. $ към сметката, която човечеството ще заплати поради климатичните промени. Това демонстрира най-меродавното изследване до момента за икономическите последствия от топенето на ледовете в Арктика.
Ако страните не съумеят да засилят уговорките си по Парижкото съглашение за климата, този механизъм за противоположна връзка, комбиниран със загуба на отразяващ топлината бял лед, ще докара до близо 5 % нарастване на световното стопляне и обвързваните с него разноски , се предизвестява в отчета, оповестен в сп. Nature Communications и представен от английския в. " Гардиън ".
Авторите настояват, че изследването им е първото, което пресмята икономическото влияние на топенето на безконечната заледеност и пониженото албедо, което е мярка за това какъв брой светлина, която стига до повърхността, се отразява, без да се всмуква, въз основа на най-съвременните компютърни модели за това, което е евентуално да се случи в Арктика при повишаване на температурите. То демонстрира по какъв начин дестабилизираните естествени системи ще влошат казуса, породен от създадените от индивида парникови излъчвания , което ще затрудни и оскъпи разрешаването му.
Учените са оценили запасите от CO2 и метан, уловени във безконечната заледеност, като са употребявали проби, взети на дълбочина от три метра в голям брой точки в Арктика. Те са минали през оценката най-модерния в света програмен продукт за климатична симулация в Съединени американски щати и Англия, с цел да предвиждат какъв брой газ ще се отдели при разнообразни нива на стопляне. Дори и със суперкомпютри, обработката на данните е лишила седмици, тъй като голямата география и комплицираните климатични взаимоотношения в Арктика основават голям брой променливи. Изследователите по-късно са приложили предходни модели за икономическо влияние, с цел да оценят евентуалните разноски.
Размразяването на безконечната заледеност е основната паника . Газове с парников резултат, които са били замръзнали под почвата в продължение на епохи, към този момент започнаха да се освобождават при настоящето ниво от 1 градус по Целзий стопляне на планетата. Засега въздействието към момента е малко. Десет гигатона CO2 са се отделили от леда, само че този източник на парникови излъчвания ще нараства бързо , откакто междинната световна температура се увеличи с повече от 1,5 градуса.
При сегашната траектория от минимум 3 градуса стопляне до края на века, се чака разтопяването на безконечната заледеност да изхвърли 280 гигатона въглероден диоксид и 3 гигатона метан , чийто резултат върху климата е с 10 до 20 пъти по-голям от този на CO2.
Това би нараснало международните разноски за опустошение, пригаждане и понижаване на излъчванията до 70 трлн. $ в интервала от в този момент до 2300 година Това е 10 пъти по-високо от предстоящите изгоди от разтопяването на ледената завивка в Арктика, като по-лесно придвижване на корабите и достъп до потребни изкопаеми, се предизвестява в отчета.
Това също по този начин би нараснало световното неравноправие, защото по-голямата част от икономическата тежест - еквивалентна на съвсем целия сегашен годишен Брутният вътрешен продукт на целия свят - е евентуално да се поеме от страните в по-топлите по-бедни райони като Индия и Африка, които са най-уязвими на повишение на температурите.
" Обезсърчаващо е, че имаме това пред нас ", разяснява Дмитрий Юмашев от Университета в Ланкастър, допълвайки: " Дори при 1,5 до 2 градуса нарастване на международните температури има въздействия и разноски. Но те са по-ниски, тъй че можем да ограничим това. Ние разполагаме с технологиите и методите, само че не се движим задоволително бързо. "
Ако страните не съумеят да засилят уговорките си по Парижкото съглашение за климата, този механизъм за противоположна връзка, комбиниран със загуба на отразяващ топлината бял лед, ще докара до близо 5 % нарастване на световното стопляне и обвързваните с него разноски , се предизвестява в отчета, оповестен в сп. Nature Communications и представен от английския в. " Гардиън ".
Авторите настояват, че изследването им е първото, което пресмята икономическото влияние на топенето на безконечната заледеност и пониженото албедо, което е мярка за това какъв брой светлина, която стига до повърхността, се отразява, без да се всмуква, въз основа на най-съвременните компютърни модели за това, което е евентуално да се случи в Арктика при повишаване на температурите. То демонстрира по какъв начин дестабилизираните естествени системи ще влошат казуса, породен от създадените от индивида парникови излъчвания , което ще затрудни и оскъпи разрешаването му.
Учените са оценили запасите от CO2 и метан, уловени във безконечната заледеност, като са употребявали проби, взети на дълбочина от три метра в голям брой точки в Арктика. Те са минали през оценката най-модерния в света програмен продукт за климатична симулация в Съединени американски щати и Англия, с цел да предвиждат какъв брой газ ще се отдели при разнообразни нива на стопляне. Дори и със суперкомпютри, обработката на данните е лишила седмици, тъй като голямата география и комплицираните климатични взаимоотношения в Арктика основават голям брой променливи. Изследователите по-късно са приложили предходни модели за икономическо влияние, с цел да оценят евентуалните разноски.
Размразяването на безконечната заледеност е основната паника . Газове с парников резултат, които са били замръзнали под почвата в продължение на епохи, към този момент започнаха да се освобождават при настоящето ниво от 1 градус по Целзий стопляне на планетата. Засега въздействието към момента е малко. Десет гигатона CO2 са се отделили от леда, само че този източник на парникови излъчвания ще нараства бързо , откакто междинната световна температура се увеличи с повече от 1,5 градуса.
При сегашната траектория от минимум 3 градуса стопляне до края на века, се чака разтопяването на безконечната заледеност да изхвърли 280 гигатона въглероден диоксид и 3 гигатона метан , чийто резултат върху климата е с 10 до 20 пъти по-голям от този на CO2.
Това би нараснало международните разноски за опустошение, пригаждане и понижаване на излъчванията до 70 трлн. $ в интервала от в този момент до 2300 година Това е 10 пъти по-високо от предстоящите изгоди от разтопяването на ледената завивка в Арктика, като по-лесно придвижване на корабите и достъп до потребни изкопаеми, се предизвестява в отчета.
Това също по този начин би нараснало световното неравноправие, защото по-голямата част от икономическата тежест - еквивалентна на съвсем целия сегашен годишен Брутният вътрешен продукт на целия свят - е евентуално да се поеме от страните в по-топлите по-бедни райони като Индия и Африка, които са най-уязвими на повишение на температурите.
" Обезсърчаващо е, че имаме това пред нас ", разяснява Дмитрий Юмашев от Университета в Ланкастър, допълвайки: " Дори при 1,5 до 2 градуса нарастване на международните температури има въздействия и разноски. Но те са по-ниски, тъй че можем да ограничим това. Ние разполагаме с технологиите и методите, само че не се движим задоволително бързо. "
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ