Ексклузивно в БЛИЦ! Най-новата статия на Кеворк Кеворкян: Взривове - или кьорфишеци, Фейсбук и телевизиите
Отдавна трябваше да забранят на телевизионните водещи да употребяват някои думи, тъй като го вършат много безразсъдно.
„ Взрив “, „ взривяване “ сигурно са едни от тях.
Не става дума за касапници като тази в клетото Хитрино - а за кьорфишеците, които най-често се свързват с Facebook.
Все нещо взривява Facebook.
Някоя фолкдива или някой политически дивак се разчекне словесно или безусловно – и хайде, Facebook бил взривен.
***
Проверих няколко пъти, какво се е случило в реалност.
Повечето гърмежи се оказват кьорфишеци - вместо екот чуваме изпльокването на детски тапишник.
Много е смешно, когато водещите се пробват да придадат меродавност на някакъв сюжет от новинарската си емисия, като цитират едно-две отзиви от ФБ - един мисли по този начин, различен - другояче, хвърлят ги за баланс в един кюп - и чакат да сме „ взривени “.
Подборът на „ отзиви “ е изцяло инцидентен, това е най-безгрижното занятие.
Какво се пробват да потвърдят по този метод, и водещите не знаят.
***
Телевизиите обаче в никакъв случай не прибягват до услугите на Facebook, с цел да проумеят качествата на своята работа.
Тапишниците пукат непрекъснато – само че посоката е все към другите.
Телевизиите не изпитват потребност от „ противоположна връзка “, нямат потребност да си скапват спокойствието с мнението на феновете.
А единствено въпросната „ противоположна връзка “ може да им даде действителна визия за работата им - до каква степен смислена и достоверна е тя.
Не могат да бъдат достоверни очевидци на личното си развиване, на личната си орис, в случай че стоят заднишком към феновете.
***
Навремето във всяка медия имаше редакция „ Писма на феновете “.
Тя прецизно следеше настроенията на публиката.
И Властта се съобразяваше с отзивите на читателите или феновете.
Когато ме разкараха след абсурда с Амосов, мнозина бяха решили, че това е дефинитивно.
Обаче за двайсетина дни феновете безусловно засипаха Централен комитет на Българска комунистическа партия със стотици протестни писма, бяха някъде към 700 – знам добре това, тъй като бяха с копие до мен.
Това е необикновен допинг - и след сходно нещо мъчно могат към този момент да те уплашат.
***
Разказвам личните си прекарвания, основно, с цел да знаят днешните храбреци, че е имало и други време, имало е и други борби – много по-достойни от днешните.
Имаше и други връзки с публиката – връзки на съпричастност и единство.
Отдавна към този момент няма същински борби, същински дела, никой не знае пред каква икона се кръстят днешните „ звезди “, имат ли въобще слух за тежненията на Народа.
Дори е неловко да се употребяват думи като „ тежнения “ – те звучат приповдигнато, те са се трансформирали в клошарите на и без друго към този момент сиротния ни език.
***
Някои истории като че ли са запечатани в бутилка, която плува във Времето – повече от четвърт.
Такава е загадката с една картичка.
Бях дал отговор на всички ония 700 писма, за които загатнах нагоре, честитях настъпващата „ пролет “ – и преди няколко месеца във ФБ се обади Иван Колев, с цел да ми каже, че преди време е получил своята картичка, само че с шестмесечно забавяне.
Каква пък беше тази тайнственост?
Важното е, че в такива случаи човек се усеща като част от едно цяло на сходни ползи и очаквания.
***
А в този момент горките днешни герои са част от кръга на някакви каки, множеството анонимни, зависят само от техните прищявки и настроения.
Зависят, несъмнено, и от капризите на Голямата Кака – своенравната Г-жа Рейтинг, която в множеството случаи се държи напряко налудно.
Всичко това е добре известно на Зрителя, той схваща, че от дълго време е загърбен, няма никакво значение в Голямата Игра – която, в действителност, е много детска и безвкусна.
Или, както споделяше началник Манчев на някаква мърла в „ Кошмари в кухнята “: „ Ще ти спукам задника, в случай че не слушаш! “
Тази изящна фраза като че ли показва същинското отношение на малките екрани към горката аудитория.
За какво единство съм замрънкал, по дяволите! Не може да има противоположна връзка, когато се пробват да ти спукат задника…
***
Бъдете сигурни, че фенът усеща страховете и неувереността на лицата от екрана.
И, тъй като те въобще не разчитат на него, доста мъчно ще се трансфорат в персони.
Зрителят от дълго време към този момент не е техен пълновръстен сътрудник – като изключим някои вяли акции.
Навремето, ние събирахме пари за войнишки монументи и възстановихме стотина – в този момент събират отпадъци, „ чистят “ България…
***
Кореспонденцията на малките екрани с публиката е напряко бездушна.
Хората са разбрали, че не се цени същински тяхното мнение.
А евентуално и схващат, какъв брой позорно е всяка от огромните малките екрани да си има своя рейтингова организация.
Уж върви оспорван мач сред тях – обаче с двама основни рефери.
И всяка е Номер 1 в надпреварата – обаче то е за пред търговците-рекламодатели, не и за пред публиката.
„ Шампионите “ в тази конкуренция евентуално разсънват само съжалението й…
***
Представят ли си въобще, по какъв начин се събират 485 хиляди подписа за една идея – както се случи с Вота на доверие, който желаех през 1989 година, в тези свирепи времена.
Това единство с публиката от дълго време не съществува, то на практика е невъзможно…
Липсата на противоположна връзка със феновете в действителност лишава от съзнание хората от медиите, лишава ги и от самочувствие.
Те не познават сладостта, която тази връзка поражда.
Лишени от тази сила, те са като прашинки, които не усещат течението, както споделяше един създател.
И последователно кожата им загрубява – и към този момент могат да усещат единствено бича на работодателите си.
Превръщат се в хора без същинско самочувствие – въртят се като харманджийски коне с капаци на очите – с цел да не им се завие свят.
И няма кой същински да ги поощри…
***
В предходната си дописка загатнах за присъединяване на Цветанов при Слави и интереса, който е провокирал.
Да кажа още няколко думи.
Хората са желали да узнаят, по какъв начин ще завърши една дългогодишна омраза.
Но не са дочакали това.
Двете страни към този момент еднообразно буйно са влюбени в един обект – мажоритарната система.
Но над късната обич постоянно се вие пушек…
А пък Слави в този момент може да изиска – с доста по-голямо съображение – половината ГЕРБ.
Навремето Бойко не се съгласи, през днешния ден обаче може да е по-щедър.
***
С гостуването си Цветанов разчопли една друга рана и ни напомни, че нашите политици имат упоритости в остатък – само че честолюбието им е в надалеч по-скромни количества.
Сякаш някак се стесняват да поддържат връзка със личната си чест – накърнена заслужено или не.
Това ме подсеща за една история с Алекс Фергюсън, великият треньор на „ Манчестър Юнайтед “, която доста одобрявам.
През 2004 година, в репортаж на Би Би Си, синът му бе упрекнат в злоупотреби – безпричинно, както постоянно е считал Фъргюсън.
И дълги години по-късно, той отхвърляше да се появява пред камерите на тази телевизия, без значение от солените наказания.
Ето това е чест - добре отлежала като 60 годишно уиски.
А нашите мекушави баби, мъжки и женски, не помнят всичко и са подготвени да цъфнат в предаване, в което преди малко грозно са ги обругали.
И по тази причина наподобяват още занапред на избелели кръпки върху времето.
Такива са си нашите политици: елементарно се смразяват – и още по-лесно се сприятеляват, след това всичко се повтаря, и отново, и пак…
***
„ Взрив “, „ взривяване “ сигурно са едни от тях.
Не става дума за касапници като тази в клетото Хитрино - а за кьорфишеците, които най-често се свързват с Facebook.
Все нещо взривява Facebook.
Някоя фолкдива или някой политически дивак се разчекне словесно или безусловно – и хайде, Facebook бил взривен.
***
Проверих няколко пъти, какво се е случило в реалност.
Повечето гърмежи се оказват кьорфишеци - вместо екот чуваме изпльокването на детски тапишник.
Много е смешно, когато водещите се пробват да придадат меродавност на някакъв сюжет от новинарската си емисия, като цитират едно-две отзиви от ФБ - един мисли по този начин, различен - другояче, хвърлят ги за баланс в един кюп - и чакат да сме „ взривени “.
Подборът на „ отзиви “ е изцяло инцидентен, това е най-безгрижното занятие.
Какво се пробват да потвърдят по този метод, и водещите не знаят.
***
Телевизиите обаче в никакъв случай не прибягват до услугите на Facebook, с цел да проумеят качествата на своята работа.
Тапишниците пукат непрекъснато – само че посоката е все към другите.
Телевизиите не изпитват потребност от „ противоположна връзка “, нямат потребност да си скапват спокойствието с мнението на феновете.
А единствено въпросната „ противоположна връзка “ може да им даде действителна визия за работата им - до каква степен смислена и достоверна е тя.
Не могат да бъдат достоверни очевидци на личното си развиване, на личната си орис, в случай че стоят заднишком към феновете.
***
Навремето във всяка медия имаше редакция „ Писма на феновете “.
Тя прецизно следеше настроенията на публиката.
И Властта се съобразяваше с отзивите на читателите или феновете.
Когато ме разкараха след абсурда с Амосов, мнозина бяха решили, че това е дефинитивно.
Обаче за двайсетина дни феновете безусловно засипаха Централен комитет на Българска комунистическа партия със стотици протестни писма, бяха някъде към 700 – знам добре това, тъй като бяха с копие до мен.
Това е необикновен допинг - и след сходно нещо мъчно могат към този момент да те уплашат.
***
Разказвам личните си прекарвания, основно, с цел да знаят днешните храбреци, че е имало и други време, имало е и други борби – много по-достойни от днешните.
Имаше и други връзки с публиката – връзки на съпричастност и единство.
Отдавна към този момент няма същински борби, същински дела, никой не знае пред каква икона се кръстят днешните „ звезди “, имат ли въобще слух за тежненията на Народа.
Дори е неловко да се употребяват думи като „ тежнения “ – те звучат приповдигнато, те са се трансформирали в клошарите на и без друго към този момент сиротния ни език.
***
Някои истории като че ли са запечатани в бутилка, която плува във Времето – повече от четвърт.
Такава е загадката с една картичка.
Бях дал отговор на всички ония 700 писма, за които загатнах нагоре, честитях настъпващата „ пролет “ – и преди няколко месеца във ФБ се обади Иван Колев, с цел да ми каже, че преди време е получил своята картичка, само че с шестмесечно забавяне.
Каква пък беше тази тайнственост?
Важното е, че в такива случаи човек се усеща като част от едно цяло на сходни ползи и очаквания.
***
А в този момент горките днешни герои са част от кръга на някакви каки, множеството анонимни, зависят само от техните прищявки и настроения.
Зависят, несъмнено, и от капризите на Голямата Кака – своенравната Г-жа Рейтинг, която в множеството случаи се държи напряко налудно.
Всичко това е добре известно на Зрителя, той схваща, че от дълго време е загърбен, няма никакво значение в Голямата Игра – която, в действителност, е много детска и безвкусна.
Или, както споделяше началник Манчев на някаква мърла в „ Кошмари в кухнята “: „ Ще ти спукам задника, в случай че не слушаш! “
Тази изящна фраза като че ли показва същинското отношение на малките екрани към горката аудитория.
За какво единство съм замрънкал, по дяволите! Не може да има противоположна връзка, когато се пробват да ти спукат задника…
***
Бъдете сигурни, че фенът усеща страховете и неувереността на лицата от екрана.
И, тъй като те въобще не разчитат на него, доста мъчно ще се трансфорат в персони.
Зрителят от дълго време към този момент не е техен пълновръстен сътрудник – като изключим някои вяли акции.
Навремето, ние събирахме пари за войнишки монументи и възстановихме стотина – в този момент събират отпадъци, „ чистят “ България…
***
Кореспонденцията на малките екрани с публиката е напряко бездушна.
Хората са разбрали, че не се цени същински тяхното мнение.
А евентуално и схващат, какъв брой позорно е всяка от огромните малките екрани да си има своя рейтингова организация.
Уж върви оспорван мач сред тях – обаче с двама основни рефери.
И всяка е Номер 1 в надпреварата – обаче то е за пред търговците-рекламодатели, не и за пред публиката.
„ Шампионите “ в тази конкуренция евентуално разсънват само съжалението й…
***
Представят ли си въобще, по какъв начин се събират 485 хиляди подписа за една идея – както се случи с Вота на доверие, който желаех през 1989 година, в тези свирепи времена.
Това единство с публиката от дълго време не съществува, то на практика е невъзможно…
Липсата на противоположна връзка със феновете в действителност лишава от съзнание хората от медиите, лишава ги и от самочувствие.
Те не познават сладостта, която тази връзка поражда.
Лишени от тази сила, те са като прашинки, които не усещат течението, както споделяше един създател.
И последователно кожата им загрубява – и към този момент могат да усещат единствено бича на работодателите си.
Превръщат се в хора без същинско самочувствие – въртят се като харманджийски коне с капаци на очите – с цел да не им се завие свят.
И няма кой същински да ги поощри…
***
В предходната си дописка загатнах за присъединяване на Цветанов при Слави и интереса, който е провокирал.
Да кажа още няколко думи.
Хората са желали да узнаят, по какъв начин ще завърши една дългогодишна омраза.
Но не са дочакали това.
Двете страни към този момент еднообразно буйно са влюбени в един обект – мажоритарната система.
Но над късната обич постоянно се вие пушек…
А пък Слави в този момент може да изиска – с доста по-голямо съображение – половината ГЕРБ.
Навремето Бойко не се съгласи, през днешния ден обаче може да е по-щедър.
***
С гостуването си Цветанов разчопли една друга рана и ни напомни, че нашите политици имат упоритости в остатък – само че честолюбието им е в надалеч по-скромни количества.
Сякаш някак се стесняват да поддържат връзка със личната си чест – накърнена заслужено или не.
Това ме подсеща за една история с Алекс Фергюсън, великият треньор на „ Манчестър Юнайтед “, която доста одобрявам.
През 2004 година, в репортаж на Би Би Си, синът му бе упрекнат в злоупотреби – безпричинно, както постоянно е считал Фъргюсън.
И дълги години по-късно, той отхвърляше да се появява пред камерите на тази телевизия, без значение от солените наказания.
Ето това е чест - добре отлежала като 60 годишно уиски.
А нашите мекушави баби, мъжки и женски, не помнят всичко и са подготвени да цъфнат в предаване, в което преди малко грозно са ги обругали.
И по тази причина наподобяват още занапред на избелели кръпки върху времето.
Такива са си нашите политици: елементарно се смразяват – и още по-лесно се сприятеляват, след това всичко се повтаря, и отново, и пак…
***
* Коментарът е оповестен във Facebook страницата на Кеворк Кеворкян!
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ