Петър Чобанов: В условията на криза не е подходящо да влизаме в ERM-2
Отдавна предизвестявам, че наближава рецесия в еврозоната и на 23 февруари още веднъж подчертах, че коронавирусът ще е спусъкът на рецесията сходен на този, който беше банкрутът на банка „ Лемън брадърс “ за световната финансова рецесия през 2007 година За страдание, актуалната рецесия е надалеч по-всеобхватна и визира най-ценното – човешките животи. Поради тази причина връщането към естествения живот ще е доста по-трудно.
Коронакризата сподели, че еврозоната има доста слаби места и накърнимост. Свидетели сме по какъв начин повече от два месеца не може да се започва обикновено даже автоматизиран механизъм за подпомагането на страните от еврозоната в рецесии, какъвто е Европейският стабилизационен механизъм. Виждаме с какъв брой ангажименти, без да се извърши потенциала и без да е обезпечено финансирането той въпреки всичко ще бъде употребен за здравни и медицински разноски.
В тази обстановка на безспорна неустановеност когато не знаем какво ще е икономическото отражение и в каква посока ще поеме самата еврозона, по какъв начин тя ще позволи своите проблеми свързани с разделянето сред Севера и Юга във връзка с концепциите за финансиране и действие на зоната като цяло, не е уместно да създадем решителна крачка към валутно-курсовия механизъм ERM-2 и към по-тясното съдействие с Банковия съюз.
Трябва да забележим какъв брой бързо еврозоната ще успее да преодолее структурните си проблеми, с цел да можем да приказваме за трайно възобновяване. Само по пътя на отпечатване на пари и разчитане, че ЕЦБ ще прави фискални и стопански функционалности това няма по какъв начин да се случи. Красноречив образец в това отношение е решението на Конституционния съд на Германия, който споделя, че тези практики би трябвало да спрат.
За следващ път желая да подчертае, че не съм нито евроекстремист, нито европесимист, а съм виновен по отношение на еврото. Преподавам тази материя към този момент 20 години. От тук нататък пътят на еврозоната е един – не може безконтролно да се вършат държавни задължения и да се чака, че ЕЦБ ще ги финансира безотказно и абсолютно и ще поема тези фискални функционалности, за които пиша. От тук нататък би трябвало да има доста сериозен диалог, а рецесиите са доста уместно време за подобен. Преди да се премине към проекта за възобновяване би трябвало да е ясно, че еврозоната ще стъпи още веднъж на здрави както стопански, по този начин и фискални основи. Само по този метод ще продължи напред, че ЕЦБ ще се преценява с мандата си, който е да обезпечава ценова непоклатимост, а няма да се намесва в преразпределителните процеси по повод както на спестявания, по този начин и да поддържа изкуствено ниски лихвите по държавните задължения и по този метод да понижава тласъците на държавните управления за промени. Трябва един доста сериозен диалог, който може да мине и през смяна на европейските контракти, само че всичко би трябвало да се постави на здрава основа и ЕЦБ още веднъж да поеме тази траектория на развиване, която да подсигурява, че еврото ще е същински постоянна валута.
Освен това преди да влезем във валутно-курсовия механизъм и банковия съюз би трябвало да си отговорим на въпроса направихме ли през последните години структурните промени, които са нужни на нашата стопанска система, с цел да й подсигуряваме устойчива конвергенция и високи равнища на стопански напредък. Отговорът е – изрично не. Докато не си свършим домашната работа, ние нямаме място в тези структури, изключително когато те са толкоз волатилни и турболентни. Тази теза пазя още от времето, когато бях финансов министър през 2013 година Последователен съм в своите визии и ще продължа да ги не отстъпвам. /БГНЕС
——
Петър Чобанов, икономист и някогашен финансов министър /2013-2014 г./. Анализът е изработен за БГНЕС.
Коронакризата сподели, че еврозоната има доста слаби места и накърнимост. Свидетели сме по какъв начин повече от два месеца не може да се започва обикновено даже автоматизиран механизъм за подпомагането на страните от еврозоната в рецесии, какъвто е Европейският стабилизационен механизъм. Виждаме с какъв брой ангажименти, без да се извърши потенциала и без да е обезпечено финансирането той въпреки всичко ще бъде употребен за здравни и медицински разноски.
В тази обстановка на безспорна неустановеност когато не знаем какво ще е икономическото отражение и в каква посока ще поеме самата еврозона, по какъв начин тя ще позволи своите проблеми свързани с разделянето сред Севера и Юга във връзка с концепциите за финансиране и действие на зоната като цяло, не е уместно да създадем решителна крачка към валутно-курсовия механизъм ERM-2 и към по-тясното съдействие с Банковия съюз.
Трябва да забележим какъв брой бързо еврозоната ще успее да преодолее структурните си проблеми, с цел да можем да приказваме за трайно възобновяване. Само по пътя на отпечатване на пари и разчитане, че ЕЦБ ще прави фискални и стопански функционалности това няма по какъв начин да се случи. Красноречив образец в това отношение е решението на Конституционния съд на Германия, който споделя, че тези практики би трябвало да спрат.
За следващ път желая да подчертае, че не съм нито евроекстремист, нито европесимист, а съм виновен по отношение на еврото. Преподавам тази материя към този момент 20 години. От тук нататък пътят на еврозоната е един – не може безконтролно да се вършат държавни задължения и да се чака, че ЕЦБ ще ги финансира безотказно и абсолютно и ще поема тези фискални функционалности, за които пиша. От тук нататък би трябвало да има доста сериозен диалог, а рецесиите са доста уместно време за подобен. Преди да се премине към проекта за възобновяване би трябвало да е ясно, че еврозоната ще стъпи още веднъж на здрави както стопански, по този начин и фискални основи. Само по този метод ще продължи напред, че ЕЦБ ще се преценява с мандата си, който е да обезпечава ценова непоклатимост, а няма да се намесва в преразпределителните процеси по повод както на спестявания, по този начин и да поддържа изкуствено ниски лихвите по държавните задължения и по този метод да понижава тласъците на държавните управления за промени. Трябва един доста сериозен диалог, който може да мине и през смяна на европейските контракти, само че всичко би трябвало да се постави на здрава основа и ЕЦБ още веднъж да поеме тази траектория на развиване, която да подсигурява, че еврото ще е същински постоянна валута.
Освен това преди да влезем във валутно-курсовия механизъм и банковия съюз би трябвало да си отговорим на въпроса направихме ли през последните години структурните промени, които са нужни на нашата стопанска система, с цел да й подсигуряваме устойчива конвергенция и високи равнища на стопански напредък. Отговорът е – изрично не. Докато не си свършим домашната работа, ние нямаме място в тези структури, изключително когато те са толкоз волатилни и турболентни. Тази теза пазя още от времето, когато бях финансов министър през 2013 година Последователен съм в своите визии и ще продължа да ги не отстъпвам. /БГНЕС
——
Петър Чобанов, икономист и някогашен финансов министър /2013-2014 г./. Анализът е изработен за БГНЕС.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ