България – Македония. От романтиката към прагматизма.
Отдавна не съм пипал балканска тематика. От края на предишния век, когато снимах документален филм по трасето на Коридор № 8. Македония вреше и кипеше. На север бушуваше война. Страната бе изпъстрена с бежански лагери. Хората бяха уплашени и тези, с които разговарях недвусмислено показваха опасенията си от албанското настъпление и очакванията си, че българите ще им пазят гърба. „ Само вие сте побеждавали албанците във война “ - твърдяха те. В Скопие правеха манифестации и рок концерти на площада с апели за успокояване на региона, а в лагерите децата си играеха на бойци.
В деня, когато си тръгвахме за България, бе подписано съглашението за Косово и войната свърши. Проблемите обаче останаха. Както нормално на Балканите...
По това време бе подписана и историческата декларация за добросъседство, под която сложиха подписите си министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Тя трябваше да докара до този контракт, който в този момент подписаха Бойка Борисов и Зоран Заев. 18 години по-късно. През това време албанците в Македония съвсем удвоиха числеността си. В страната етническото напрежение доближи точката на шупване и се заприказва за федерализиране на страната.
Някогашната дясна партия, с която си дружахме, мина в съпротива и новото ни другарство с левицата осъществя остарялата фантазия. Нейсе... Не единствено на Балканите, а и изобщо в политиката всичко е допустимо. Как беше? Няма безконечни другарства, има безконечни ползи. А ползата и на двете страни сега е точно този контракт. Той дава благоприятни условия за активизиране на съдействието, за развиване на транспортната инфраструктура в тази част на Европа и в последна сметка – за осъществяване на оня исторически план, наименуван Коридор №8. Транспортната връзка сред Черно и Адриатическо море. ЖП линията сред София и Скопие. Връзката сред България, Македония и Албания.
В последна сметка, този контракт доближава интеграцията на балканските ни съседи с Европейски Съюз и НАТО. А в подтекста на геополитиката и стратегическото противоборство сред Съединени американски щати и Русия едно доближаване с Македония изравнява везните, защото на другото ястие тежи близостта сред Белград и Москва.
Този контракт трябваше да бъде подписан, защото в новото хилядолетие наследените от предишното териториални и етнически разногласия могат единствено да разпалват местни спорове, а от това ние, в Европа нямаме потребност. Достатъчни са споровете в Близкия Изток. Колкото до сантименталната част от историята ни, може да съхраним романтиката, без да посягаме на статуквото. Въпрос на зряла възраст и аналитична мисъл. С историците от Скопие се беседва мъчно. Знам го от личния си опит в Института по балканистика.
Но знам и друго. Че в подтекста на албанския етнически напън някои твърди глави може и да поомекнат. Споровете може да си ги водим по конференции и симпозиуми. Комисията, която ще бъди основана, ще види много напън, само че разговорът рано или късно ще ни докара до рационален компромис. Пък и общото ни европейско настояще ще помогне за изглаждане на различията. Обстоятелствата от близкото минало не могат да бъдат оспорвани. Колкото до миражите от античността, които витаят пред взора на някои скопски откриватели, те последователно ще избледнеят и ще бъдат изместени от трезвия разбор на новото потомство учени. Политиката, естествено, ще следва практическите потребности на съвремието и благодарение на контракти като този ще подкрепя съдействието в полза на жителите в двете страни.
Спомням си, че още преди повече от 30 години имаше откриватели в българските институти, които предсказаха това развиване на процесите. В Скопие също има значително подържници на концепцията за тясно съдействие сред двете страни в изискванията на общата евроинтеграция. Сега въпросът е този контракт да докара до действителни на практика стъпки в стопанската система, обществената сфера и културата.
Време е фантазията за Коридор № 8 да се трансформира в действителност и допустимо най-скоро да пътуваме до Скопие с трен. После може да продължим и до брега на Адриатическо море. На фона на негативните прочувствени наслоения в народопсихологията на популацията от двете страни всичко това може да звучи и нереално, само че актуалният свят постанова вземане предвид с действителностите и щем-нещем последователно ще изоставим старите щампи и ще навлезем в коловозите на съвремието. Ще заживеем в днешния ден и ще осмислим изгодата от другарството и добросъседството. Ще заровим томахавките и ще изравним синорите. Ще имаме един другар допълнително, а това към този момент си коства усилието.
В деня, когато си тръгвахме за България, бе подписано съглашението за Косово и войната свърши. Проблемите обаче останаха. Както нормално на Балканите...
По това време бе подписана и историческата декларация за добросъседство, под която сложиха подписите си министър председателите Иван Костов и Любчо Георгиевски. Тя трябваше да докара до този контракт, който в този момент подписаха Бойка Борисов и Зоран Заев. 18 години по-късно. През това време албанците в Македония съвсем удвоиха числеността си. В страната етническото напрежение доближи точката на шупване и се заприказва за федерализиране на страната.
Някогашната дясна партия, с която си дружахме, мина в съпротива и новото ни другарство с левицата осъществя остарялата фантазия. Нейсе... Не единствено на Балканите, а и изобщо в политиката всичко е допустимо. Как беше? Няма безконечни другарства, има безконечни ползи. А ползата и на двете страни сега е точно този контракт. Той дава благоприятни условия за активизиране на съдействието, за развиване на транспортната инфраструктура в тази част на Европа и в последна сметка – за осъществяване на оня исторически план, наименуван Коридор №8. Транспортната връзка сред Черно и Адриатическо море. ЖП линията сред София и Скопие. Връзката сред България, Македония и Албания.
В последна сметка, този контракт доближава интеграцията на балканските ни съседи с Европейски Съюз и НАТО. А в подтекста на геополитиката и стратегическото противоборство сред Съединени американски щати и Русия едно доближаване с Македония изравнява везните, защото на другото ястие тежи близостта сред Белград и Москва.
Този контракт трябваше да бъде подписан, защото в новото хилядолетие наследените от предишното териториални и етнически разногласия могат единствено да разпалват местни спорове, а от това ние, в Европа нямаме потребност. Достатъчни са споровете в Близкия Изток. Колкото до сантименталната част от историята ни, може да съхраним романтиката, без да посягаме на статуквото. Въпрос на зряла възраст и аналитична мисъл. С историците от Скопие се беседва мъчно. Знам го от личния си опит в Института по балканистика.
Но знам и друго. Че в подтекста на албанския етнически напън някои твърди глави може и да поомекнат. Споровете може да си ги водим по конференции и симпозиуми. Комисията, която ще бъди основана, ще види много напън, само че разговорът рано или късно ще ни докара до рационален компромис. Пък и общото ни европейско настояще ще помогне за изглаждане на различията. Обстоятелствата от близкото минало не могат да бъдат оспорвани. Колкото до миражите от античността, които витаят пред взора на някои скопски откриватели, те последователно ще избледнеят и ще бъдат изместени от трезвия разбор на новото потомство учени. Политиката, естествено, ще следва практическите потребности на съвремието и благодарение на контракти като този ще подкрепя съдействието в полза на жителите в двете страни.
Спомням си, че още преди повече от 30 години имаше откриватели в българските институти, които предсказаха това развиване на процесите. В Скопие също има значително подържници на концепцията за тясно съдействие сред двете страни в изискванията на общата евроинтеграция. Сега въпросът е този контракт да докара до действителни на практика стъпки в стопанската система, обществената сфера и културата.
Време е фантазията за Коридор № 8 да се трансформира в действителност и допустимо най-скоро да пътуваме до Скопие с трен. После може да продължим и до брега на Адриатическо море. На фона на негативните прочувствени наслоения в народопсихологията на популацията от двете страни всичко това може да звучи и нереално, само че актуалният свят постанова вземане предвид с действителностите и щем-нещем последователно ще изоставим старите щампи и ще навлезем в коловозите на съвремието. Ще заживеем в днешния ден и ще осмислим изгодата от другарството и добросъседството. Ще заровим томахавките и ще изравним синорите. Ще имаме един другар допълнително, а това към този момент си коства усилието.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ