Отдавна не бях ходила към Северозападна България, въпреки че едната

Сливовик - ядрото на духовата музика

Отдавна не бях ходила към Северозападна България, макар че едната ми баба е от този край... Очарована останах от селата, които посетихме - Медковец и Сливовик, на към 30 км. от Монтана. Малки, чисти и спретнати. Не знаех, че тъкмо тук - на границата сред Предбалкана и Дунавската низина, се е зародила в миналото духовата музика, популяризирала освен Северозапада, само че и цяла България.
Имам шанса да се срещна с Крум Младенов - живописен началник на духова групировка "Меденяци брас бенд ", който неуморимо продължава да поддържа жив пламъка на духовото изкуство. Той описа пред ДУМА за историята, традициите и бъдещето на оркестъра, който управлява на доброволни начала. Музиканти има, само че мъчно се намират за групировката. В момента тя е от 7-8 души, които свирят и пеят по празници, събори и сватби. "Участия не ни липсват, съвсем всеки уикенд забавляваме хората, явяваме се и на прегледи за художествена самоинициатива към нашето читалище, " споделя Крум Младенов, който не е професионален музикант, а аграрни производител, а през свободното си време е пастир, както го заварва и екипът ни. Буквално го върнахме от пасищата, добре че имаше кой да го замести. Той споделя, че 7-8 души е минималното ядро за една камерна духова групировка.
"Не сме професионален състав, който да разчита на възнаграждения, просто свирим от сърце, с цел да радваме хората ", с усмивка споделя Младенов, който е родом от Сливовик. Той признава, че духовата музика му е в душата, повече от занимание даже, нещо като "болестно положение " и от нея не може да се откаже. "Израснал съм със старите музиканти на село, от които съм се учил и след това самичък надграждал мурафет. Самоук музикант съм, от дребен изсвирвам на сватби и селски тържества, по заведения за хранене в Монтана... ", споделя Крум, който, както самичък признава, се пробва през последните години да възвърне остатъците от остарялата сливовишка селска музика. За задачата самичък, със лични сили, събира медни духови принадлежности - и остарели, и нови, когато може купува. Най-важното, намерил е достоверния автентичен барабан на сливовишката духова музика, който е на към 70 години и се обитава сега в дома му. "Той е настоящ. Един ден ще го преместим в читалището, ще стане монумент ", твърди Младенов. Привлича и млади момчета към оркестъра, които след това се учат да поддържат традициите.
"Ето моят наследник - беше студент в чужбина и се завърна, в този момент го изучавам да свири. Искам и други младежи да приобщя към тази концепция, с цел да има последователност и духовата музика да пребъде. Насила не става тази работа, би трябвало да ти е заложено и генетично, или го има в сърцето, или го няма ", уверен е музикантът.
Тук е коренът. Основното ядро на духовата музика остава в Сливовик, удостоверява и кметицата на селото Анжела Георгиева, която гостоприемно ме посреща в кабинета си по обед. И до през днешния ден община Медковец, намираща се на 5 км отсам, и цялата околия употребява оркестъра на Сливовик, прибавя разгорещено Георгиева, тъй като и тя надълбоко е закърмена с духовата музика. Помага с наслада на оркестъра, с каквото може, с цел да вървят нещата напред. "Ние не се предаваме, може да е мъчно, само че се оправяме с живота на село. Хората тук са издръжливи и не се оплакват ", изяснява Георгиева, която ръководи Сливовик към този момент трети мандат, определена от листата на Българска социалистическа партия. Живее в селото и работи тук цялостен живот. "Да си кмет на Сливовик е на първо място виновна работа. Това е цяло село, за което би трябвало да се грижа ", споделя кметицата. По сегашен адрес са записани 454 индивида, а по непрекъснат тук живеят 316. Местните се занимават главно със земеделие, земята се обработва от наши и непознати земеделци, и от отглеждане на животни също. Има 4 ферми, от които 3 са с крави (280 в селото), другата - с овце и кози, към 180 овце и 30 кози. Тук работят и млади земеделци, има и още по-млади животновъди, което единствено по себе си е щастлив факт. Не е чудно, тъй като Сливовик е картинно и поддържано обитаемо място, изключително през есента, когато природата се е разкрасила с оранжево-жълтите си одежди. Жителите са удовлетворени от новия площад на селото и черквата, която е в положително положение след ремонт. Вече си имат и беседка в местността Смарделия геран, където е възобновена чешмата. Тукашните постоянно посещават библиотеката и читалището, където заедно честват всички празници. В момента тече процедура за втория стадий за замяна на водопроводната мрежа на стойност за 2 млн. лева, финансирано от Министерство на регионалното развитие. Предстои да се възвърне и дерето на язовирната стена за към 500 хиляди лева, отпуснати от междуведомствената комисия по разпореждане на Министерски съвет. Ще имаме и нов път до Монтана, посочи кметицата.
Най-големият проблем обаче си остава дребното хора. Възрастните умират, а бебета рядко се раждат, както е на множеството места у нас. Хората, които останаха без работа, отпътуваха по страните, само че започнаха да се връщат, купуват си къщи..., споделя Георгиева. С горест разбирам, че най-възрастният гражданин на Сливовик Кръстьо Наков е умрял тази година, малко преди да му създадат 100-годишния празник...
Тия дни следва ново раздвижване за локалните - събора в Медковец, който ще посрещне посетители от разнообразни краища на страната. Основна задача за положителното въодушевление на присъстващите ще има още веднъж оркестърът на Крум Младенов, който твърди, че хората не стопират да се веселят на инат на всички паники и грижи.
Общо взето, и преди време е било по този начин - с музика по-лесно се живее и оцелява, когато дойдат тежки дни. Музикантите са били селски хора, трактористи в Трудово-кооперативно земеделско стопанство, единствено един или двама от оркестъра са имали професионално обучение, само че за сметка на това всички са познавали нотите! Като локалната звезда е Махмуд Солдаков, за който още се описват митове. Той е бил занаятчия от първата музика в селото - самообразован ром, безусловно необразован, само че знаел нотите съвършено.
Защо духовата музика толкоз надълбоко е вкоренена в Северозападна България - и аз не знам, може да се дължи на Дико Илиев, който е световнопризнат композитор от този край. Духовите оркестри са военни, основани в армията. Военните музиканти са се опитвали да поддържат настроението и бодрия дух по време на военни дейности и учения. В другите краища има друго обичайно звучене на музиката. А в Северозападния район има въздействие и от сръбската, и от румънската музика - медно-духовите принадлежности са доста публикувани и в двете страни. Според мен това е повода и отсам идва тази духова просвета, размишлява Крум Младенов.
И тя ще пребъде, до момента в който има хора като него, които пазят живи корените на традициите си и ги предават на идващите генерации. Истината е, както е написал Йордан Радичков, че "духова музика има, откогато свет светува, и нея никой не може да я закрие. Ако може да се закрие страна, то и духовата музика тогава може да се закрие... "