Петя Дубарова е жива във всяка жена, в която се отразява красотата на вселената
Отдавна киносалоните не се бяха радвали на подобен интерес и то за български филм. Е, първите две седмици на февруари с наслада можехме да видиш младежи да се редят на опашка за билети за „ Петя на моята Петя “ – свежа и безпределно красива интерпретация на живота и творчеството на поетесата Петя Дубарова. Филмът отбелязва 40 г от гибелта на надарената бургазийка, оставила дълбока диря в сърцата на генерации на ред нежни души.
Какво не знаем за Петя Дубарова? Какво от нея е живо през днешния ден? Какво е посланието й - за протест или за обезсърчение?
И защото нищо не е инцидентно в този живот, концепцията за кино лентата среща две души, влюбени в творчеството на Петя Дубарова – сценаристките Валентина Ангелова и преподавателката й от НАТФИЗ Нели Димитрова. Един ден на отегчителен незадължителен съвет, Нели предлага на Валя:
„ Хайде да създадем филм за Петя Дубарова! Знаеш ли коя е? “
„ Полудях! Как да не знам? Та аз знам всичко нейно наизуст, От години си мислех да направя пиеса или нещо такова за моя тийнейджърски кумир. Когато бях на 14 години - младо и несигурно момиче от Варна - като магия при мен пристигна „ Най-синьото чудо “ - алманах с дневниците на Петя Дубарова, с нейни стихове, прозаичност, писма, преводи. Оттогава съм влюбена в нейното творчество, стиховете, личността й! ", разгорещено приказва Валентина Ангелова.
Така двете сценаристки бързо избират екип – продуцент, режисьор, пишат сюжет и се срещат със сестрата на Петя Дубарова, от която желаят позволение да създадат филм. Елица Дубарова е организатор на музея на поетесата в Бургас и неин финален правоприемник. През годините е отказвала доста оферти да се направи филм за Петя Дубарова, само че след срещата с двете сценаристки, които й показали идейния план на кино лентата, тя незабавно се съгласила.
И по този начин като на зелен светофар, всичко се случва с лекост: сюжетът се излива бързо, а другояче е дълъг и непосилен развой, и двете сценаристки към този момент знаят кои актриси ще изиграят основните функции. Александра Костова тогава е прекомерно дребна – едвам на 13, когато стартира процеса по писане, одобрение, финансиране на плана, само че минават 8 година и през това време Александра пораства – таман в точния момент, с цел да снима Петя Монова – протагонистът на днешната Петя Дубарова и младата бунтарка в британската гимназия, която се опълчва на системата, на учители, шефове, родители и всички правила, които желае да разбие с жар и млад дух.
Алиса Атанасова пък е определена да бъде Петя Дубарова и приликата с поетесата е в действителност удар в десятката!
„ Снимките с Али Атанасова бяха един снимачен ден на Иракли. На 36 градуса горещина, юли месец, беше доста тежко, само че екипът се оправи отлично. За мен беше повратен миг. През годините съм си мислила какво би било, в случай че познавам Петя Дубарова, в случай че я срещна, какво бих й споделила и в този момент всичко това се случваше пред мен, с помощта на Александра Костова и Елица Атанасова. Цял ден плаках! Беше доста катарзисен миг за мен “, споделя сценаристката Валентина Ангелова.
Бургазлии също прегръщат концепцията за кино лентата задушевно и в фотосите има доста статисти от града, а общината спомага за снимачния развой. Така на 4 декември – денят на гибелта на Петя Дубарова, е дата и за премиерното лъчение на кино лентата в Бургас. През 2019 г се означават 40 г от гибелта на поетесата, а дотогава са инсталирани едвам 20 минути от кино лентата. Това обаче не пречи фрагментът да бъде посрещнат с възторг. За зла неволя, когато продукцията най-сетне е подготвена, три дни преди премиерата е натрапен народен локдаун поради пандемията от Covid-19 и филмът престоява още 2 години в очакване.
А дали обликът на Петя Дубарова е жив през днешния ден?
„ Жив е обликът на момичето, което вижда хубостта във всичко и претърпява вселената като отражение на на себе си. Всяка жена и всяко момиче биха могли да се открият и в този момент в нея ", счита сценаристката.
Образът на момичето, което се опълчва на системата, само че не като бунтовник.
„ Правила го е с гения си - безмилостно. Това е бодяло очите на всички: и на учителите, които са желали всички да са идентични, и на системата. А тя с аленото си палто от описа й - толкоз доста го е желала, само че се е наложило да го боядиса в черно. Тя се е бунтувала против униформата, против черната ученическа престилка, за това, че би трябвало да носи косата си сплетена, а пуснатата коса за нея е била знак на свободата “, споделя енергично Валентина Ангелова.
Тя прави паралел, че днешните бунтари имат лукса да изразят своето неодобрение, до момента в който Петя Дубарова е имала единствено перото си да отбрани своя хубав свят и по тази причина е решила да постави завършек на живота си, с цел да го запази вечно.
Филмът се харесва еднообразно и на младите, и на съвременниците на Петя Дубарова.
„ За нас това е най-голямото самопризнание, че след кино лентата младите се интересуват от творчеството на Петя Дубарова. Сега в 11 клас поетесата ще се учи по литература, само че за множеството млади тя е непозната “, споделя Ангелова.
Надяваме се филмът да има триумф и в чужбина. Продукцията потегля в салоните в Германия, Нидерландия, Съединени американски щати с концепцията, че не е единствено български, а има универсално обръщение за обществото, на което му е доста мъчно да одобри по-различните. Дори в пандемията това изкристализира още по-ясно, че и в този момент не сме толерантни към открояващите се, надарените и младите.
Какво не знаем за Петя Дубарова? Какво от нея е живо през днешния ден? Какво е посланието й - за протест или за обезсърчение?
И защото нищо не е инцидентно в този живот, концепцията за кино лентата среща две души, влюбени в творчеството на Петя Дубарова – сценаристките Валентина Ангелова и преподавателката й от НАТФИЗ Нели Димитрова. Един ден на отегчителен незадължителен съвет, Нели предлага на Валя:
„ Хайде да създадем филм за Петя Дубарова! Знаеш ли коя е? “
„ Полудях! Как да не знам? Та аз знам всичко нейно наизуст, От години си мислех да направя пиеса или нещо такова за моя тийнейджърски кумир. Когато бях на 14 години - младо и несигурно момиче от Варна - като магия при мен пристигна „ Най-синьото чудо “ - алманах с дневниците на Петя Дубарова, с нейни стихове, прозаичност, писма, преводи. Оттогава съм влюбена в нейното творчество, стиховете, личността й! ", разгорещено приказва Валентина Ангелова.
Така двете сценаристки бързо избират екип – продуцент, режисьор, пишат сюжет и се срещат със сестрата на Петя Дубарова, от която желаят позволение да създадат филм. Елица Дубарова е организатор на музея на поетесата в Бургас и неин финален правоприемник. През годините е отказвала доста оферти да се направи филм за Петя Дубарова, само че след срещата с двете сценаристки, които й показали идейния план на кино лентата, тя незабавно се съгласила.
И по този начин като на зелен светофар, всичко се случва с лекост: сюжетът се излива бързо, а другояче е дълъг и непосилен развой, и двете сценаристки към този момент знаят кои актриси ще изиграят основните функции. Александра Костова тогава е прекомерно дребна – едвам на 13, когато стартира процеса по писане, одобрение, финансиране на плана, само че минават 8 година и през това време Александра пораства – таман в точния момент, с цел да снима Петя Монова – протагонистът на днешната Петя Дубарова и младата бунтарка в британската гимназия, която се опълчва на системата, на учители, шефове, родители и всички правила, които желае да разбие с жар и млад дух.
Алиса Атанасова пък е определена да бъде Петя Дубарова и приликата с поетесата е в действителност удар в десятката!
„ Снимките с Али Атанасова бяха един снимачен ден на Иракли. На 36 градуса горещина, юли месец, беше доста тежко, само че екипът се оправи отлично. За мен беше повратен миг. През годините съм си мислила какво би било, в случай че познавам Петя Дубарова, в случай че я срещна, какво бих й споделила и в този момент всичко това се случваше пред мен, с помощта на Александра Костова и Елица Атанасова. Цял ден плаках! Беше доста катарзисен миг за мен “, споделя сценаристката Валентина Ангелова.
Бургазлии също прегръщат концепцията за кино лентата задушевно и в фотосите има доста статисти от града, а общината спомага за снимачния развой. Така на 4 декември – денят на гибелта на Петя Дубарова, е дата и за премиерното лъчение на кино лентата в Бургас. През 2019 г се означават 40 г от гибелта на поетесата, а дотогава са инсталирани едвам 20 минути от кино лентата. Това обаче не пречи фрагментът да бъде посрещнат с възторг. За зла неволя, когато продукцията най-сетне е подготвена, три дни преди премиерата е натрапен народен локдаун поради пандемията от Covid-19 и филмът престоява още 2 години в очакване.
А дали обликът на Петя Дубарова е жив през днешния ден?
„ Жив е обликът на момичето, което вижда хубостта във всичко и претърпява вселената като отражение на на себе си. Всяка жена и всяко момиче биха могли да се открият и в този момент в нея ", счита сценаристката.
Образът на момичето, което се опълчва на системата, само че не като бунтовник.
„ Правила го е с гения си - безмилостно. Това е бодяло очите на всички: и на учителите, които са желали всички да са идентични, и на системата. А тя с аленото си палто от описа й - толкоз доста го е желала, само че се е наложило да го боядиса в черно. Тя се е бунтувала против униформата, против черната ученическа престилка, за това, че би трябвало да носи косата си сплетена, а пуснатата коса за нея е била знак на свободата “, споделя енергично Валентина Ангелова.
Тя прави паралел, че днешните бунтари имат лукса да изразят своето неодобрение, до момента в който Петя Дубарова е имала единствено перото си да отбрани своя хубав свят и по тази причина е решила да постави завършек на живота си, с цел да го запази вечно.
Филмът се харесва еднообразно и на младите, и на съвременниците на Петя Дубарова.
„ За нас това е най-голямото самопризнание, че след кино лентата младите се интересуват от творчеството на Петя Дубарова. Сега в 11 клас поетесата ще се учи по литература, само че за множеството млади тя е непозната “, споделя Ангелова.
Надяваме се филмът да има триумф и в чужбина. Продукцията потегля в салоните в Германия, Нидерландия, Съединени американски щати с концепцията, че не е единствено български, а има универсално обръщение за обществото, на което му е доста мъчно да одобри по-различните. Дори в пандемията това изкристализира още по-ясно, че и в този момент не сме толерантни към открояващите се, надарените и младите.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ