Защо хората си въобразяват, че могат да приземят самолет
Отдавна е известно, че хората се мислят за по-умни и привлекателни, в сравнение с са в действителност. Според учените през днешния ден манията за великолепие е приела застрашителни размери. Доказват го многочислените фотоси и клипчета в интернет пространството, говорещи за рисково себенадценяване.
Така да вземем за пример откакто гледат видео на приземяващ се аероплан, у хората нараства убеждението, че могат да се оправят с тази задача и сами. Това бил резултатът от един опит, извършен от новозеландски откриватели. Защо гледането на четириминутното видео, което от позиция на водачите е безусловно неизползваемо като урок по хвърчене, породило сходно самочувствие – учените не могат да обяснят. Може би филмчето оказва помощ на човек да се сложи на мястото на водача, надценявайки личните си благоприятни условия, споделят те за профилираното списание „ Оупън Сайънс “ на английското Кралско общество.
Себенадценяването не е безусловно нещо неприятно, настояват учените от екипа на Мериан Гари от Университета на Уайкато (Нова Зеландия). Положителната визия за себе си може да вземем за пример да накара човек да вижда по-скоро преимуществата, в сравнение с минусите на някое свое деяние и да го извършва с нужната ангажираност.
Ефектът на Дънинг-Крюгер
Себенадценяването е вкоренено надълбоко в човешката персона. Така да вземем за пример познатият резултат на Дънинг-Крюгер разказва по какъв начин таман човеци, които схващат малко от дадена работа, надценяват знанията и качествата си. Те просто са неспособни да оценят реалистично опциите си и страдат от илюзорно предимство.
Резултатите от някои анкети демонстрират, че хората могат тотално да сбъркат, когато става дума за личните им умения и граници. На тази илюзия се поддават най-много мъжете - акцентират откривателите. Така да вземем за пример в едно допитване повече мъже в сравнение с дами били уверени, че са в положение да победят в битка всяко животно, в това число мечки, орли и кралски кобри (чиито ухапвания нормално са смъртоносни!).
Според проучванията фотографии и видеа могат да задълбочат вярата в личните качества, не престават новозеландските учени. Така да вземем за пример студенти твърдели, че схващат по-добре климатичните промени, откакто прочели по тематиката текст, съпроводен от снимков материал – въпреки в фотосите да не се съдържала никаква информация.
Екипът на Гари проучил в детайли този резултат въз основа на следния опит: 800 доброволци били помолени да си показват, че се намират на борда на дребен аероплан и са единствените, които могат да го приземят, тъй като водачът ненадейно се е разболял.
На половината от участниците посочили и видео от пилотската кабина, снимано от вероятността на водача по време на кацане. Видеото нямало тон и гледката към пулта за ръководство била закрита. Опитен летец описал видеото като „ 100 % неефикасно “, що се отнася до усвояването на маневра за приземяване.
След това на всички участници задали серия от въпроси, измежду които: „ Колко уверени сте, че можете да приземите самолета, без да загинете? “ и „ Колко уверени сте, че можете да приземите самолета толкоз сполучливо, колкото професионален водач? “. Участниците трябвало да подредят отговорите си по канара от „ 0 – въобще не съм убеден “ до „ 100 – изцяло съм убеден “.
Мисията невъзможна
Ако няма нужната подготовка, съвсем никой не би се справил с поставената задача, разяснява ръководителката на проучването Мериан Гари. Всяка оценка в скалата над 0 е равносилна на себенадценяване – а доста от участниците дали тъкмо такива отговори. „ В реалност както участниците, които бяха гледали късото неефикасно видео, по този начин и другите бяха безпричинно самоуверени “, споделя Гари.
Но това, което най-вече интересувало учените, било въздействието на видеото. Те пресметнали, че така и така неуместната самонадеяност в групата на тези, които го гледали, била с към 9 % по-голяма в сравнение с останалите. Размерът на резултата се равнявал почти на резултатите и от други сходни изследвания.
„ Факт е, че хората много постоянно следят изображения на умели дейности и държание – споделя Гари. – Ние считаме, че разликата от 9 % след гледането на една-единствена къса презентация буди терзание. “ Напълно е допустимо себенадценяването да се задълбочи още повече след неколкократно гледане.
Вероятно видеото развихряло въображението на гледащите го, тъй че самите те елементарно можели да се видят в ролята на водача дружно с неговите умения, позволяват откривателите. Тази връзка обаче не била потвърдена. Така и не станало ясно кои аспекти на филмчето дотам раздули самочувствието на участниците. Показаното приземяване минало умерено. Една рискована маневра вероятно би довела до различен резултат. Освен това във видеото нямало съответни инструкции – в случай че водачът би обяснявал всички нужни дейности малко по малко, допустимо е това също да би провокирало по-трезва преценка.
