Лукавата Европа срещу нахалната България плюс мъдрия Борисов
Отдавна България не бе гледана с такова пренебрежение като безпаричен родственик в Европейски Съюз. След като бе призната по благосклонност в клуба на богатите европейски страни, си откри ниша, където никой не можеше да се съревновава с нея. Докато другите се конкурираха да изнасят колкото може по-евтини артикули, тя излагаше на европейската сергия допустимо най-евтина работна ръка. Този бизнес с население биеше всяка конкуренция. Към него се добавяше и държавната рекламна акция в чужбина за привличане на работодатели посредством евтини работни места у нас, гарнирани с ниски корпоративни налози.
Чиста проба обществен и данъчен дъмпинг,
които караха западняците да скърцат със зъби, че когато са измислили за себе си четирите свободи в Европейски Съюз за придвижване на хора, артикули, услуги и капитали, не са планували резултата от вероятно настаняване измежду тях на по-бедни страни. Вярно е, че един от трите копенхагенски критерия, признати през 1993 година като подготовка за огромното разширение на Европейски Съюз на изток, изискваше " функционираща пазарна стопанска система и дарба за издържане на конкурентния напън и пазарните сили в границите на Европейски Съюз ". Но той по-скоро показваше подозрение, че някогашните соцстрани с дирижирана до неотдавна стопанска система ще съумеят да се приспособяват към пазарните правила на Запада и ще устоят на конкуренцията. Никой не допускаше, че е допустима противоположна опасност - изтокът да покаже по-голяма конкурентоспособност в някоя област.
Започналите в края на 90-те години договаряния за огромното Пето разширение на Европейски Съюз, което трябваше да притегли по едно и също време 12 страни, в това число и България, доведоха до бързо отрезвяване. Тъй като в еуфорията, че Европейски Съюз по този метод потвърждава своята изключителна прелест като сполучлив съюз, не можеше да се направи противоположен завой, богатите взеха решение да лимитират вредите посредством минимални жертви. На Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001 година България бе поканена дружно с другите 11 страни кандидатки да участва, едвам научи, че ще бъде отделена дружно с Румъния от първата десетка на огромното разширение. Тогавашният президент Петър Стоянов
даже не разбра какво се случи ,
тъй като още не бе привикнал с " брюкселския " език. Той се похвали, че е постигнал незабравим резултат в Гьотеборг, тъй като в Заключителната декларация на Европейския съвет бе записано, че на страните кандидатки се дава вероятност за присъединение след 2002 година с изтъкване на 2004 година като допустима дата, и се добавяше, че " специфични старания ще бъдат отделени за подкрепяне на България и Румъния ". С тази фраза бе осъществено фактическото обособяване на двете страни от общата група основно поради дефектите в правосъдните им системи, а Петър Стоянов си намерения, че ще им бъдат дадени някакви насърчителни бонуси.
Но те се открояваха от другите и със своята икономическа и обществена ретроградност. След доста увъртания и взаимни отстъпки най-после бяха позволени в Европейски Съюз с тригодишно забавяне. Обаче поради осъзнатия към този момент риск след появяването на западния пазар на прословутия " полски водопроводчик " получиха оптималното 7-годишно ограничаване за свободата на придвижване на работна ръка. Преходният интервал изтече през 2014 година, а в навечерието му се надигна мощен звук, че предстои вълна от български и румънски мигранти. Най-гласовита бе Англия, която засилва своите островни рефлекси, довели прочее 5 години по-късно до настоящето положение на Брекзит, т.е. до затварянето й за чужденци посредством изолационизъм. Но по-важно бе държанието на континентална Франция, която се счита дружно с Германия за натурален гравитационен център на Европейския съюз.
През ноември 2013 година тогавашният френски министър на труда Мишел Сапен, който на другата година стигна до втория най-съществен държавен пост като министър на финансите и бюджета, поде самодейност за смяна на европейската Директива за командированите служащи, тъй че да се предотврати напорът на румънски и български служащи след отпадането на бариерите през 2014 година Инициативата му провокира неразбиране, тъй като българите и румънците не разчитаха на командировки, с цел да си търсят работа във Франция и другите западни страни, където драговолно ги наемаха " на черно " за минимално възнаграждение и без обществени осигуровки. Писмо от неговото министерство до в. " Сега " хвърли светлина какво се готви: първо, да се ударят локалните работодатели, които по този метод вършат нелоялна вътрешна конкуренция, и, второ, да се затрудни легалният достъп посредством командироване, като се вкарат нови правила, които да лишават преимуществото на евтината работна ръка от изток.
Речено - сторено с малко закъснение
През юни 2018 година бе признато изменение на Директивата за командированите служащи, което вкара правилото " идентична заплата за една и съща работа на едно и също работно място ". До този миг български компании (включително от вида " пощенски кутии " ) можеха да пращат на работа в чужбина в период до 2 години служащи, като им заплащат българските заплати и осигуровки. С новата редакция на директивата заплатите трябваше да се изравнят със западните, само че осигуровките си останаха българските, тъй като служащите се пенсионираха в България и получаваха обществена отбрана и здравни грижи по българското законодателство. Фактически французите притвориха вратата, само че не я залостиха изцяло, като при своята великодушна обществена система, която им коства доста скъпо, оставиха законна опция за непознати компании и служащи да им вършат обществен дъмпинг.
Сега са намислили не да притворят, а да хлопнат вратата. Базираното в Брюксел електронно издание Euractiv.bg попадна в средата на декември на два френски работни документа, които плануват да се постави завършек на конкуренцията с евтина работна ръка от изток посредством използване на осигурителни ставки по нормите не на изпращащите, а на приемащите страни. Така за западните работодатели към този момент няма да има финансов интерес да търсят служащи от чужбина, в случай че би трябвало да ги наемат по същите условия като локалните служащи. Даже ще им бъде по-неудобно, тъй като локалните най-малко знаят езика и разпоредбите в своята страна.
Но това не е задоволително. Другият документ планува да се употребява общият бюджет на Европейски Съюз за поощряване на обществената конвергенция. По принцип и в този момент политиката на доближаване се основава на Кохезионен фонд, от който България получава милиарди евро основно за инфраструктурни планове. Само че още не проличава да е съдействал осезаемо за доближаване на виталните нива на българите с останалите европейци, в случай че не се брои, несъмнено, тънката каста на родната клептокрация, която е основен консуматор на еврофондове и
от дълго време е надминала по витален стандарт междинното европейско ниво
Документът, подсилен от Гърция, Италия, Португалия и Испания, които са обичайни източници на работна ръка за европейския пазар на труда, изисква " бюджетът на Европейски Съюз да се употребява за поощряване на последователно използване на някои значими правила на Европейския дирек на обществените права. " Той се състои от три съществени категории: равни благоприятни условия и достъп до пазара на труда; обективни условия на труд; обществена протекция и приобщаване.
Ако посредством европейския бюджет продължи зареждането на ненаситната корупция на високо ниво и доближената на управляващите олигархия, няма да настъпи никаква позитивна смяна. Затова се предлага да се подтиква въвеждането на ефикасни механизми за групово договаряне на заплатите и битка с явлението " работещи небогати ". Българският министър председател Бойко Борисов, който има
чувствителни рецептори за посоката напразно,
извършва от година и половина нов шлагер: " Преди години, когато рекламирахме България, казвахме пред вложителите: " Елате, тъй като имаме евтина работна ръка ". Сега споделяме: " Елате, тъй като имаме квалифицирана работна ръка ". Но те не престават да се двоумят и даже се дърпат, както стана с автомобилния колос " Фолксваген ", който не се реши да построи цех в България. В такива моменти Борисов се връща към остарялата ария. Пред немския стопански ежедневник " Ханделсблат " на 6 август 2019 година той направи финален опит да съблазни " Фолксваген ", като му предложи обществено евтина работна ръка, държавна помощ и ниски налози - все неща, които опонират на европейските правила за почтена конкуренция.
Никога обаче не му е идвало на мозъка да предложи тласъци за повишение на виталното ниво на трудовото население. Най-голямото достижение, с което постоянно се хвали, е отпущането два пъти годишно за Коледа и Великден по 40 лева на българските пенсионери, едвам не бъдат отписани. За сметка на това преданата му олигархия стиска държавното виме ежедневно, като през него бозае и еврофондове.
Конфликтът на ползи и корупцията с еврофондове са толкоз забележими и отвращаващи, че България бе една от няколкото упоменати във вторник страни рецидивисти по време на спор в Европарламента. Отново сме в състояние да се надяваме на " егоизма " на Европа. Думата е на премиера Борисов, който на конференцията " Алианс за доближаване на заплатите " съобщи на 26 юни 2018 година: " Егоизмът на някои страни най-после ще счупи това необикновено творение, което е Европа ". Мъка му е за онази дойна Европа, която така доста му подхожда.
Чиста проба обществен и данъчен дъмпинг,
които караха западняците да скърцат със зъби, че когато са измислили за себе си четирите свободи в Европейски Съюз за придвижване на хора, артикули, услуги и капитали, не са планували резултата от вероятно настаняване измежду тях на по-бедни страни. Вярно е, че един от трите копенхагенски критерия, признати през 1993 година като подготовка за огромното разширение на Европейски Съюз на изток, изискваше " функционираща пазарна стопанска система и дарба за издържане на конкурентния напън и пазарните сили в границите на Европейски Съюз ". Но той по-скоро показваше подозрение, че някогашните соцстрани с дирижирана до неотдавна стопанска система ще съумеят да се приспособяват към пазарните правила на Запада и ще устоят на конкуренцията. Никой не допускаше, че е допустима противоположна опасност - изтокът да покаже по-голяма конкурентоспособност в някоя област.
Започналите в края на 90-те години договаряния за огромното Пето разширение на Европейски Съюз, което трябваше да притегли по едно и също време 12 страни, в това число и България, доведоха до бързо отрезвяване. Тъй като в еуфорията, че Европейски Съюз по този метод потвърждава своята изключителна прелест като сполучлив съюз, не можеше да се направи противоположен завой, богатите взеха решение да лимитират вредите посредством минимални жертви. На Европейския съвет в Гьотеборг през юни 2001 година България бе поканена дружно с другите 11 страни кандидатки да участва, едвам научи, че ще бъде отделена дружно с Румъния от първата десетка на огромното разширение. Тогавашният президент Петър Стоянов
даже не разбра какво се случи ,
тъй като още не бе привикнал с " брюкселския " език. Той се похвали, че е постигнал незабравим резултат в Гьотеборг, тъй като в Заключителната декларация на Европейския съвет бе записано, че на страните кандидатки се дава вероятност за присъединение след 2002 година с изтъкване на 2004 година като допустима дата, и се добавяше, че " специфични старания ще бъдат отделени за подкрепяне на България и Румъния ". С тази фраза бе осъществено фактическото обособяване на двете страни от общата група основно поради дефектите в правосъдните им системи, а Петър Стоянов си намерения, че ще им бъдат дадени някакви насърчителни бонуси.
Но те се открояваха от другите и със своята икономическа и обществена ретроградност. След доста увъртания и взаимни отстъпки най-после бяха позволени в Европейски Съюз с тригодишно забавяне. Обаче поради осъзнатия към този момент риск след появяването на западния пазар на прословутия " полски водопроводчик " получиха оптималното 7-годишно ограничаване за свободата на придвижване на работна ръка. Преходният интервал изтече през 2014 година, а в навечерието му се надигна мощен звук, че предстои вълна от български и румънски мигранти. Най-гласовита бе Англия, която засилва своите островни рефлекси, довели прочее 5 години по-късно до настоящето положение на Брекзит, т.е. до затварянето й за чужденци посредством изолационизъм. Но по-важно бе държанието на континентална Франция, която се счита дружно с Германия за натурален гравитационен център на Европейския съюз.
През ноември 2013 година тогавашният френски министър на труда Мишел Сапен, който на другата година стигна до втория най-съществен държавен пост като министър на финансите и бюджета, поде самодейност за смяна на европейската Директива за командированите служащи, тъй че да се предотврати напорът на румънски и български служащи след отпадането на бариерите през 2014 година Инициативата му провокира неразбиране, тъй като българите и румънците не разчитаха на командировки, с цел да си търсят работа във Франция и другите западни страни, където драговолно ги наемаха " на черно " за минимално възнаграждение и без обществени осигуровки. Писмо от неговото министерство до в. " Сега " хвърли светлина какво се готви: първо, да се ударят локалните работодатели, които по този метод вършат нелоялна вътрешна конкуренция, и, второ, да се затрудни легалният достъп посредством командироване, като се вкарат нови правила, които да лишават преимуществото на евтината работна ръка от изток.
Речено - сторено с малко закъснение
През юни 2018 година бе признато изменение на Директивата за командированите служащи, което вкара правилото " идентична заплата за една и съща работа на едно и също работно място ". До този миг български компании (включително от вида " пощенски кутии " ) можеха да пращат на работа в чужбина в период до 2 години служащи, като им заплащат българските заплати и осигуровки. С новата редакция на директивата заплатите трябваше да се изравнят със западните, само че осигуровките си останаха българските, тъй като служащите се пенсионираха в България и получаваха обществена отбрана и здравни грижи по българското законодателство. Фактически французите притвориха вратата, само че не я залостиха изцяло, като при своята великодушна обществена система, която им коства доста скъпо, оставиха законна опция за непознати компании и служащи да им вършат обществен дъмпинг.
Сега са намислили не да притворят, а да хлопнат вратата. Базираното в Брюксел електронно издание Euractiv.bg попадна в средата на декември на два френски работни документа, които плануват да се постави завършек на конкуренцията с евтина работна ръка от изток посредством използване на осигурителни ставки по нормите не на изпращащите, а на приемащите страни. Така за западните работодатели към този момент няма да има финансов интерес да търсят служащи от чужбина, в случай че би трябвало да ги наемат по същите условия като локалните служащи. Даже ще им бъде по-неудобно, тъй като локалните най-малко знаят езика и разпоредбите в своята страна.
Но това не е задоволително. Другият документ планува да се употребява общият бюджет на Европейски Съюз за поощряване на обществената конвергенция. По принцип и в този момент политиката на доближаване се основава на Кохезионен фонд, от който България получава милиарди евро основно за инфраструктурни планове. Само че още не проличава да е съдействал осезаемо за доближаване на виталните нива на българите с останалите европейци, в случай че не се брои, несъмнено, тънката каста на родната клептокрация, която е основен консуматор на еврофондове и
от дълго време е надминала по витален стандарт междинното европейско ниво
Документът, подсилен от Гърция, Италия, Португалия и Испания, които са обичайни източници на работна ръка за европейския пазар на труда, изисква " бюджетът на Европейски Съюз да се употребява за поощряване на последователно използване на някои значими правила на Европейския дирек на обществените права. " Той се състои от три съществени категории: равни благоприятни условия и достъп до пазара на труда; обективни условия на труд; обществена протекция и приобщаване.
Ако посредством европейския бюджет продължи зареждането на ненаситната корупция на високо ниво и доближената на управляващите олигархия, няма да настъпи никаква позитивна смяна. Затова се предлага да се подтиква въвеждането на ефикасни механизми за групово договаряне на заплатите и битка с явлението " работещи небогати ". Българският министър председател Бойко Борисов, който има
чувствителни рецептори за посоката напразно,
извършва от година и половина нов шлагер: " Преди години, когато рекламирахме България, казвахме пред вложителите: " Елате, тъй като имаме евтина работна ръка ". Сега споделяме: " Елате, тъй като имаме квалифицирана работна ръка ". Но те не престават да се двоумят и даже се дърпат, както стана с автомобилния колос " Фолксваген ", който не се реши да построи цех в България. В такива моменти Борисов се връща към остарялата ария. Пред немския стопански ежедневник " Ханделсблат " на 6 август 2019 година той направи финален опит да съблазни " Фолксваген ", като му предложи обществено евтина работна ръка, държавна помощ и ниски налози - все неща, които опонират на европейските правила за почтена конкуренция.
Никога обаче не му е идвало на мозъка да предложи тласъци за повишение на виталното ниво на трудовото население. Най-голямото достижение, с което постоянно се хвали, е отпущането два пъти годишно за Коледа и Великден по 40 лева на българските пенсионери, едвам не бъдат отписани. За сметка на това преданата му олигархия стиска държавното виме ежедневно, като през него бозае и еврофондове.
Конфликтът на ползи и корупцията с еврофондове са толкоз забележими и отвращаващи, че България бе една от няколкото упоменати във вторник страни рецидивисти по време на спор в Европарламента. Отново сме в състояние да се надяваме на " егоизма " на Европа. Думата е на премиера Борисов, който на конференцията " Алианс за доближаване на заплатите " съобщи на 26 юни 2018 година: " Егоизмът на някои страни най-после ще счупи това необикновено творение, което е Европа ". Мъка му е за онази дойна Европа, която така доста му подхожда.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ