Отчаяни времена, отчаяни мерки – този слоган винаги става актуален,

...
Отчаяни времена, отчаяни мерки – този слоган винаги става актуален,
Коментари Харесай

Управлението на кризата с коронавируса – организация по български

Отчаяни времена, обезверени ограничения – този слоган постоянно става настоящ, когато пристигна рецесия. Само че обезверените дейности и ограничения ускоряват риска от това ситуацията да стане по-лошо. И е време да не си затваряме очите, единствено тъй като някой крещи: Криза е, по този начин би трябвало.
Дотук няколко неща в ръководенето на рецесията вършат неприятно усещане. Първо – всички, свързани по някакъв метод с ръководството на страната, повтарят по какъв начин хората са най-важни. Същевременно към момента не се вземат ограничения, които към този момент се взеха в страни, където " епидемията с невиждана гняв " (по генерал-майор професор доктор Венцислав Мутафчийски) вилнее. Например – ограничение и даже прекъсване на обществения превоз, градски и междуградски, като приказвам за този превоз, пренасящ хора, не товари.
Продължава да няма ясни правила от страна на страната кой върви на работа в частния бранш – при държавната администрация към този момент има заповед кои не би трябвало да вървят на работа и да получат помощ, само че за частния бранш всичко това е рекомендация! Ако не е, то това не е широкоизвестно! В този ред на мисли, никой не оповестява за едно място, където се качват заповедите и разпорежданията на всички държавни и общински органи (с препратки към уеб страницата на съответната институция) и където да може човек да огледа при положение на потребност! Това е електронно държавно управление – поради такива обстановки ни трябваше, само че още ще го чакаме в цялостна мяра.
Нататък – кой в последна сметка е наложително затворен и не работи от офис, а единствено от у дома и кой не? Нали имаше предложение още на 14 март от Венцислав Мутафчийски нищо отвън магазини, аптеки, банки, застрахователи и бензиностанции да не работи от офис? Но не става по този начин – би трябвало най-малкото и производители на храна и медикаменти да работят, обаче има доста други бизнеси, които също не могат да работят без офис. Сега те не са от сериозно значение да овладеем рецесията, само че по-късно ще са от сериозно значение да има стопанска система т.е. да няма апетит!
И не на последно място – църквата! Ако ще затваряме заведения за хранене и кафенете, обаче при дядо поп всички ще ближат нафора от една лъжичка, даже сребърна, тогава никак и да не се занимаваме, да излизаме и който оцелее, оцелее.
Второ – глобите. Излиза през вчерашния ден (16 март) основният прокурор Иван Гешев и почва да приказва по какъв начин единствено като общество ще се оправим, само че като го питаха какъв брой пъти е нарушена карантината, той отговори, че нямал систематизирана статистика. Само че още на 14 март в действие влязоха новите промени в Наказателния кодекс за по-строгите санкции – 2 дни и още нямаме статистика кой какво е нарушил? В Гърция пък арестуваха за ден 127 такива извършители – дали да питаме в България по какъв начин е, има ли статистика за това? Или да я караме на повече и повече ограничения, казани с гробовно-застрашителен глас от екрана на тв приемника? Защото като не можем една елементарна статистика да извадим, значи в действителност не можем даже бързо да се организираме да изпълняваме новите наказания дейно – по какъв начин прилагаш нещо, откакто не знаеш върху кого?
Трето – към този момент дни наред не престават обясненията по какъв начин едикакво си можело за стопанската система, а друго не става. Не слушам и не виждам някой, от който зависи, да приказва за секторен разбор и за подготовка бързо да се разбере къде ще има най-тежки удари. Защото, колкото и със трогателен глас да ни се изяснява по какъв начин животът и хората са най-важни, изключително най-застрашените – възрастните, тези възрастни ги хранят работещите! Като няма бързи ограничения да се опазят колкото се може повече бизнеси, възрастните след епидемията какво ще ядат? Кой ще заплаща налози, че да имат за пенсии? Ясно е, че не може незабавно всичко да се пресметна и планува, само че е ясно и, че би могло да се огледа и към непознат опит, да се види използван ли е у нас и до каква степен. Обаче е и ясно, че поради неналичието на цялостна електронизация на всевъзможни данни – като почнем от здрави досиета, та стигнем до заплащане на налози, в този момент ще е доста мъчно и времеемко първо да забележим огромната картина т.е. с какво разполагаме и кой от каква и от какъв брой помощ има потребност. Въпросът е какъв брой тъкмо време ще ни би трябвало – да не е единствено като за 2-3 епидемии от ковид?! Защото време няма – стигне ли се до такава степен да избираме сред ковид и апетит, с който идват доста повече проблеми, познайте какво ще изберем, господа ръководещи от всички управляващи!
И най-после – тънката граница сред спешно ръководство и тирания! В мътна вода риба се лови най-добре, а в смутни времена тези, които държат хляба и ножа, имат най-хубави условия да се разправят с неуместните им. Това става както с очевидно калпави закони, по този начин и с дейности, прикрити добре под думички като " рецесия ", " карантина ", " национална сигурност ". Но всяка епидемиологична рецесия отминава, а в случай че изкушението да се възползваш от властта безгранично в такива времена е доста мощно, то по-късно колелото постоянно се завърта – тогава осъзнаваш, че твоите дейности са го завъртели по този начин, че да пристигна твоят ред да си изпод. А там не е прелестно – никак ни минимум! Точно неналичието на мисъл за бъдещето е една от аргументите в този момент всеобщо светът да страда поради един вирус. И това е огромната поука - който не мисли занапред за след това и то не мисли единствено за себе си, рано или късно ще се сети, че е трябвало да мисли!
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР