Отборът на Левски отнесе много звучен шамар в Малта. Както

Отборът на Левски отнесе доста гласовит пестник в Малта. Както е известно, " сините " бяха разрушени с 0:3 от първенеца на островната страна Хибърниънс, който се намира на пето място във краткотрайното класиране на своето състезание.

" Това за мен е подготовка, а не контрола. Нашият тим е доста претрупан физически (б.а. доста повече от други години в този интервал на подготовката), резултатът не е значим. Другата среща може да изглеждаме и по-зле ", съобщи пък треньорът Делио Роси, като даде сигнал, че в идващите четири дни физическите натоварвания няма да бъдат по никакъв начин лесни до мача с втория противник на " сините " - деветият в Австрия Волфсбергер, който излиза против Левски на 21 януари.

Много пъти се споделя, че контролите не са значими, по-точно резултатите в тях. Това би трябвало в действителност да е по този начин в множеството случаи, само че не и в този. Първо Левски, който има искания за нещо съществено и нещо огромно, не може да си разрешава да става за срам. Този път " сините " станаха за смях против съперник, който от две седмици се радва, че ще излезе против прославен отбор и гранд на своята страна, какъвто е Левски (София). Клуб с 26 трофеи на България, който има упоритостта да се изправи на крайници след дълго и доста неприятно деветгодишно клатене, няма право да се излага по-този метод.

Какъв сигнал е това? Поради години на неразбория и доста неверни решения на управителните фактори привличането на футболисти на " Герена " е все по-трудно. Роси желае класа, а такава мъчно идва, а през зимата постоянно е още по-трудно. Неопитното управително тяло на " Герена " очевидно изпитва огромни проблеми с това, а тези резултати могат единствено да отдалечат всеки от малко малко добър футболист, който е в договаряния със " сините ".

Не стига, че си на девет точки от върха, на осем от второ място, а и петият в Малта те разрушава. Резултатът не дава отговор на играта на терена, само че другата неприятна вест е, че продукцията на столичани не дава вяра за нищо положително. Футболистите в клуба би трябвало да си дадат сметка или по-скоро на чужденците най-много да им бъде обяснено къде са попаднали. Капитанът Божидар Митрев излезе първи от съблекалнята, освен това гневен. Той е явен, защото е младеж на клуба. Сърцето му е синьо и милее за клуба, защото е почитател на Левски от дете.

Левски би трябвало да мисли за следствията от един подобен срам. Младите футболисти хубаво дебютират за първия отбор, само че имат потребност от няколко опитни и зрели играчи, които да им оказват помощ и да ги направляват, с цел да израснат, а освен гениите да стават част от един от най-срамните тимове в историята на клуба. Не може да те разрушава тим, който до неделя имаше четири следващи мача без триумф на домашна цена - Малта, в които записа едвам една точка и беше вкарал едвам един гол. Тим, който очевидно търпи развиване, само че няма по какъв начин да е на равнището на Левски, чийто бюджет е в пъти по-голям, а почитателите на клуба са два пъти повече от цялото население на Малта.

Тези почитатели, които имат огромни упования, стремежи и фантазии, само че всяко лято и след това всяка зима се разочароват от ден на ден от ниското равнище на управление на този прочут български клуб. Шефовете на гранда, които на думи приканват последователите да се върнат на " Герена ", обаче с дейностите в ръководеното на клуба ги отдалечават всеки минал мач. Към това прибавяме и продукцията на зеления терен, която е лицето на един тим, който в този миг няма образ, няма сърце и няма душа, с цел да бъде с днешна дата сериозен фактор в Първа лига, където третата позиция в крайното класиране наподобява единственото действително място измежду челните позиции.

Хубавото е, че Роси има опит. Спокоен е, защото не схваща български и не чете медиите, нещо което унищожи значително в последните години треньорите, минали през " Георги Аспарухов ". Факт е, че работи доста всеки ден. Факт е, че има стратегия, която следва и има вяра в работата си. Като е уверен, че тимът му ще наподобява радикално друго в края на лагера и за началото на пролетния дял.

Той повтаря, че учи Левски да върви, а след време, когато " сините " ще могат да тичат, ще се борят с Лудогорец. Обаче негодуванието и против него от всички страни става все по-голямо, а една от огромните неточности на най-големия му покровител Спас Русев е, че не направи всичко допустимо, с цел да приобщи още по-бързо италианеца към родната реалност и не употребява ентусиазма към него оптимално още от идването му в България.

Сега забавно е, дали този пестник ще разсъни Левски или ще го разклати още повече.