Един изстрел стига! Алжир и М`Боли с незабравим триумф!
Отборът на Алжир за повторно в своята история завоюва Купата на Африканските народи. 29 години след триумфа през 1990-а „ пустинните лисици” още веднъж покориха футболния връх на Черния континент след извънредно под напрежение край против Сенегал и победа с 1:0. Единственият гол в срещата означи нападателят Багдад Бунеджа още във втората минута, а до края Садио Мане и компания не съумяха да се доберат най-малко до равнене.
Мъката за „ лъвовете от Теранга” беше голяма, тъй като нацията загуби и втория край – след оня през 2002 година – до който се добра. Ранният гол и неговият инцидентен темперамент очевидно съществено повлия върху избраниците на Алиу Сисе, който въпреки всичко съблюдава обещанието си и класира страната във финала. В него сенегалците имаха доста повече изстрели към вратата на противника - цели 12 против единствено един за алжирците, който се оказа задоволителен.
Играч №1 във финала пък стана вратарят на Алжир – добре известният по нашите ширини Райс М’Боли, който реализира най-големия триумф в интернационалната си кариера.
Алжир нанесе оказалия се съдбоносен удар още във втората минута. Исмаел Бенасер откри Бунеджа с подаване пред наказателното поле, а нападателят от левия фланг потегли във вътрешността и нанесе изстрел. Салиф Сане подложи левия си крайник и топката рикошира в него. Топката разказа рядко виждана парабола и най-малко първоначално изглеждаше, че ще излезе в корнер. Това се оказа жестока илюзия, тъй като тя в действителност по най-невероятния метод някак влетя под лявата сглобка, а най-изненадан от всички беше вратарят Алфред Гомис.
Оттук нататък задачата на Сенегал се оказа извънредно тежка. Отборът на Сисе опита всичко по силите си, само че разчиташе основно на звездите Мане и Исмаила Сар. Дори техните експедитивност и отличен дрибъл не можеха да създадат разликата, защото алжирците при всяка комфортна опция накъсваха играта с нарушавания.
В 38-ата минута сенегалците претендираха за дузпа, откакто М’Байе Нианг беше повален в наказателното поле. Съдията обаче даде явен сигнал, че не има намерение нито да показва бялата точка, нито да употребява системата ВАР.
Секунди по-късно още веднъж Нианг беше в центъра на вниманието, когато неговият мощен удар от границата на пеналта мина напълно малко над напречната греда.
Вторият път, когато Сенегал изиска дузпа беше в 60-ата минута, когато Адлен Гедиура докосна топката с ръка в наказателното поле. Първоначално реферът почете техните искания, само че след намесата на ВАР и няколко повторения той анулира отсъждането си.
В 66-ата Нианг имаше още един още по-изгоден късмет да изравни резултата, когато получи нас скорост отляво и съумя да заобиколи Райс М’Боли. От сложен ъгъл нападателят шутира над гредата. Три минути по-късно Усуф Салаби насочи мощен шут от 20-ина метра, който също не беше прецизен.
Това беше и най-силният интервал за Сенегал в мача, а оттова насетне равнището в играта на „ лъвовете от Теранга” само спадаше с придвижване на времето. Дори 4-минутното продължение не съумя да докара до освен това за сенегалците, които останаха да ронят сълзи.
Мъката за „ лъвовете от Теранга” беше голяма, тъй като нацията загуби и втория край – след оня през 2002 година – до който се добра. Ранният гол и неговият инцидентен темперамент очевидно съществено повлия върху избраниците на Алиу Сисе, който въпреки всичко съблюдава обещанието си и класира страната във финала. В него сенегалците имаха доста повече изстрели към вратата на противника - цели 12 против единствено един за алжирците, който се оказа задоволителен.
Играч №1 във финала пък стана вратарят на Алжир – добре известният по нашите ширини Райс М’Боли, който реализира най-големия триумф в интернационалната си кариера.
Алжир нанесе оказалия се съдбоносен удар още във втората минута. Исмаел Бенасер откри Бунеджа с подаване пред наказателното поле, а нападателят от левия фланг потегли във вътрешността и нанесе изстрел. Салиф Сане подложи левия си крайник и топката рикошира в него. Топката разказа рядко виждана парабола и най-малко първоначално изглеждаше, че ще излезе в корнер. Това се оказа жестока илюзия, тъй като тя в действителност по най-невероятния метод някак влетя под лявата сглобка, а най-изненадан от всички беше вратарят Алфред Гомис.
Оттук нататък задачата на Сенегал се оказа извънредно тежка. Отборът на Сисе опита всичко по силите си, само че разчиташе основно на звездите Мане и Исмаила Сар. Дори техните експедитивност и отличен дрибъл не можеха да създадат разликата, защото алжирците при всяка комфортна опция накъсваха играта с нарушавания.
В 38-ата минута сенегалците претендираха за дузпа, откакто М’Байе Нианг беше повален в наказателното поле. Съдията обаче даде явен сигнал, че не има намерение нито да показва бялата точка, нито да употребява системата ВАР.
Секунди по-късно още веднъж Нианг беше в центъра на вниманието, когато неговият мощен удар от границата на пеналта мина напълно малко над напречната греда.
Вторият път, когато Сенегал изиска дузпа беше в 60-ата минута, когато Адлен Гедиура докосна топката с ръка в наказателното поле. Първоначално реферът почете техните искания, само че след намесата на ВАР и няколко повторения той анулира отсъждането си.
В 66-ата Нианг имаше още един още по-изгоден късмет да изравни резултата, когато получи нас скорост отляво и съумя да заобиколи Райс М’Боли. От сложен ъгъл нападателят шутира над гредата. Три минути по-късно Усуф Салаби насочи мощен шут от 20-ина метра, който също не беше прецизен.
Това беше и най-силният интервал за Сенегал в мача, а оттова насетне равнището в играта на „ лъвовете от Теранга” само спадаше с придвижване на времето. Дори 4-минутното продължение не съумя да докара до освен това за сенегалците, които останаха да ронят сълзи.
Източник: gong.bg
КОМЕНТАРИ