Протестите в Иран продължават с призиви за права на жените и смяна на системата
Отбелязването на 39-ата годишнина от ислямската гражданска война в Иран през 1979 година минава под сянката на общонационални митинги, избухнали първо в град Машхад преди месец и скоро по-късно популяризирали се из страната. Първоначалните консервативни възгласи против президента Хасан Рухани прераснаха в апели за смяна на настоящия строй, а демонстрациите ставаха все по-светски и с представители на всички прослойки.
Очакваше се, несъмнено, режимът в Техеран скоро да смачка с стоманен пестник тези митинги, откакто към този момент 39 години влага в разширение на тайната полиция и разнообразни държавни паравоенни групи.
Правителството знае, обаче, че този път демонстрациите имат друго естество от последния път през 2009 година Протестиращите не просто желаят промяна или търсят почтени избори, само че приканват за смяна на цялостния режим и точно това принуди политици от най-висшите етажи на властта да заемат една или друга позиция. В началото на февруари това докара до ареста даже на видни духовници и техни родственици, които под една или друга форма се съгласяват с тезите на стачкуващите.
В разгара на последните избори, президентът Хасан Рухани, който получи още един мандат преди година, даде обещание по време на акцията си промени – както вътрешни, по този начин и във връзка с външната политика. В очите на гласоподавателите му, той се провали и сега нямат религия, че може да настъпи каквато и да е смяна.
Ежедневието на елементарните иранци стана още по-тежко, поради неуспеха на стопанската система да означи растеж, макар повдигането на глобите. Освободените милиарди долари, които до постигането на нуклеарната договорка със Съединени американски щати бяха замразени, попаднаха в ръцете на дребния и обединен политически хайлайф на върха на държавната администрация. През това време безработицата измежду младежите, да вземем за пример, доближи 40%.
Иранските стачкуващи: „ Оставете Сирия, помислете за нас! “
И тази година, отбелязването на годишнината от революцията в действителност минава под дебелата сянка на разочарованието. Всяка година, от 1 до 10-ти февруари, Иран отбелязва завръщането на аятолах Хомейни в Иран през 1979 година и неговата гражданска война против шаха 10 дни по-късно.
Говорейки от гробницата на Хомейни при започване на празненствата предходната седмица, Рухани съобщи, че в случай че една система не се вслушва в рецензиите на хората и техния митинг, то ще бъде прекомерно късно за нея.
По този метод Рухани приказва косвено към неговия максимален критик – висшият водач аятолах Али Хаменей. Но макар противоречивите изявления на президента, мнозина иранци считат, че към този момент е прекомерно късно. Те са изгубили вярата си в системата и в нея не виждат нищо друго, с изключение на институционална корупция, интернационална изолираност и стопански проблеми. Те също по този начин знаят, че основна причина за тези проблеми, са духовниците, които не съставляват болшинството от иранците, живеещи надалеч оттатък аскетичния набожен метод на живот. Не инцидентно най-многобройни са лозунгите против висшия водач и духовния хайлайф.
ежимът направи някои промени – като намаляване на разпоредбите за наложително носене на хиджаб и основаването на място, където хората да могат да изразят спокойно своята рецензия. Но това са козметични промени, които целят в кратковременен проект да задоволят обществото.
Това не се случи – митингите освен не престават, само че се трансформират в изцяло придвижване. Така да вземем за пример, на напред във времето идват дамите и битката за техните права. Някои от тях показват за образец саудитските дами, които също от години се борят за мястото си в обществото и отстъпките, които направи политическият хайлайф в Рияд последно време. Един от знаците на сегашните митинги в Иран, е развятата кърпа като рецензия против наложителното носене на хиджаб. Само за началото на февруари бяха регистрирани близо 400 случая на дами, протестиращи със свалена кърпа, която те развяват, застанали от време на време по средата на бул..
Те взимат образец от 31-годишната Вида Мовахед, която застана на централната улица „ Революция “ в Техеран с бяла кърпа, развята на пръчка, и бе задържана. На 26 януари беше освободена, само че митингът й стана знак и скоро се популяризира в над 100 града из страната. Вместо да обърне съществено внимание на демонстрациите, режимът съобщи, че протестиращите са под въздействие на опиати.
В интернационален проект протестиращите дами получиха краткотрайна видимост, само че скоро международните медии като че ли изгубиха същински интерес. В някои от случаите, Техеран се намесва в отразяването – неслучайно протестиращите шеговито назовават иранската версия на BBC,BBC Аятолах като рецензия против пропуските, които английската телевизия прави в отразяването и поддаването на напън от страна на управляващите. Същите рецензии получи и известната чат апликация „ Телеграм “, откакто по искане на Техеран бяха блокирани опозиционни канали с по 100 000 души в тях.
Важно е да се означи, че към този момент за втори месец от митингите в Иран, на опозицията, която провежда митинги през 2009 година, се гледа с съмнение и сега нямат същата известност. Достатъчно е да споменем отношението към двамата водачи на тогавашното Зелено придвижване против призидента Ахмадинеджад – Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби. И двамата са под домакински арест от 2011 година насам, само че никой не скандира имената им, нито пък са посочени за вероятни водачи на придвижване за смяна
Миналата седмица Каруби разгласява смела рецензия на висшия водач, само че обществото обърна доста малко внимание на този акт. Причина за недоверието е това, че хората свързват Мусави и Каруби със съществуващата система.
Протестиращите нямат религия в настоящия метод на ръководство и заради това приканват за светско държавно управление, което да преглежда всички иранци еднообразно, без значение от етническия, съсловен или набожен генезис. Именно заради тази причина се скандира „ Долу ислямската република! “, а в демонстрациите вземат участие и голям брой азери, кюрди, араби, туркмени – т.е. представителите на най-големите общности в страната. Така да вземем за пример, азерите са към 15 милиона от общо 80 милиона население, само че към тях иранският хайлайф се отнася с неуважение. Още по-тежка е обстановката с кюрдите и арабите в Западен Иран.
Позицията на Рухани против мощната Революционна армия и тайните служби, които са се трансформирали в картел, източващ държавната хазна, е лишена от поддръжка от обществото, защото личното му държавно управление е корумпирано и не предлага нищо по-различно.
Интернет е цялостен с клипове, фотоси и известия от локални деятели, които качват всеки ден наличие, с цел да покажат, че от януари в страната има нов фактор – демонстрациите без ясно водачество, само че с явно всемирски темперамент. Режимът в Техеран няма мотив за празненства тази година, тъй като е явно, че пропастта сред ръководещи и ръководени е станала още по-голяма.
Арестуваните са хиляди – съгласно информацията сред 5000 и 8000, а случаите на мъчения в арестите трансферираха 150. От политиците в страната зависи дали демонстрациите ще прераснат в освен това. Засега, митингът против управляващите има от ден на ден прояви – от улични демонстрации, през графити против аятоласите до развяване на забрадки като знак на съпротивата против духовенството.
Очакваше се, несъмнено, режимът в Техеран скоро да смачка с стоманен пестник тези митинги, откакто към този момент 39 години влага в разширение на тайната полиция и разнообразни държавни паравоенни групи.
Правителството знае, обаче, че този път демонстрациите имат друго естество от последния път през 2009 година Протестиращите не просто желаят промяна или търсят почтени избори, само че приканват за смяна на цялостния режим и точно това принуди политици от най-висшите етажи на властта да заемат една или друга позиция. В началото на февруари това докара до ареста даже на видни духовници и техни родственици, които под една или друга форма се съгласяват с тезите на стачкуващите.
В разгара на последните избори, президентът Хасан Рухани, който получи още един мандат преди година, даде обещание по време на акцията си промени – както вътрешни, по този начин и във връзка с външната политика. В очите на гласоподавателите му, той се провали и сега нямат религия, че може да настъпи каквато и да е смяна.
Ежедневието на елементарните иранци стана още по-тежко, поради неуспеха на стопанската система да означи растеж, макар повдигането на глобите. Освободените милиарди долари, които до постигането на нуклеарната договорка със Съединени американски щати бяха замразени, попаднаха в ръцете на дребния и обединен политически хайлайф на върха на държавната администрация. През това време безработицата измежду младежите, да вземем за пример, доближи 40%.
Иранските стачкуващи: „ Оставете Сирия, помислете за нас! “
И тази година, отбелязването на годишнината от революцията в действителност минава под дебелата сянка на разочарованието. Всяка година, от 1 до 10-ти февруари, Иран отбелязва завръщането на аятолах Хомейни в Иран през 1979 година и неговата гражданска война против шаха 10 дни по-късно.
Говорейки от гробницата на Хомейни при започване на празненствата предходната седмица, Рухани съобщи, че в случай че една система не се вслушва в рецензиите на хората и техния митинг, то ще бъде прекомерно късно за нея.
По този метод Рухани приказва косвено към неговия максимален критик – висшият водач аятолах Али Хаменей. Но макар противоречивите изявления на президента, мнозина иранци считат, че към този момент е прекомерно късно. Те са изгубили вярата си в системата и в нея не виждат нищо друго, с изключение на институционална корупция, интернационална изолираност и стопански проблеми. Те също по този начин знаят, че основна причина за тези проблеми, са духовниците, които не съставляват болшинството от иранците, живеещи надалеч оттатък аскетичния набожен метод на живот. Не инцидентно най-многобройни са лозунгите против висшия водач и духовния хайлайф.
ежимът направи някои промени – като намаляване на разпоредбите за наложително носене на хиджаб и основаването на място, където хората да могат да изразят спокойно своята рецензия. Но това са козметични промени, които целят в кратковременен проект да задоволят обществото.
Това не се случи – митингите освен не престават, само че се трансформират в изцяло придвижване. Така да вземем за пример, на напред във времето идват дамите и битката за техните права. Някои от тях показват за образец саудитските дами, които също от години се борят за мястото си в обществото и отстъпките, които направи политическият хайлайф в Рияд последно време. Един от знаците на сегашните митинги в Иран, е развятата кърпа като рецензия против наложителното носене на хиджаб. Само за началото на февруари бяха регистрирани близо 400 случая на дами, протестиращи със свалена кърпа, която те развяват, застанали от време на време по средата на бул..
Те взимат образец от 31-годишната Вида Мовахед, която застана на централната улица „ Революция “ в Техеран с бяла кърпа, развята на пръчка, и бе задържана. На 26 януари беше освободена, само че митингът й стана знак и скоро се популяризира в над 100 града из страната. Вместо да обърне съществено внимание на демонстрациите, режимът съобщи, че протестиращите са под въздействие на опиати.
В интернационален проект протестиращите дами получиха краткотрайна видимост, само че скоро международните медии като че ли изгубиха същински интерес. В някои от случаите, Техеран се намесва в отразяването – неслучайно протестиращите шеговито назовават иранската версия на BBC,BBC Аятолах като рецензия против пропуските, които английската телевизия прави в отразяването и поддаването на напън от страна на управляващите. Същите рецензии получи и известната чат апликация „ Телеграм “, откакто по искане на Техеран бяха блокирани опозиционни канали с по 100 000 души в тях.
Важно е да се означи, че към този момент за втори месец от митингите в Иран, на опозицията, която провежда митинги през 2009 година, се гледа с съмнение и сега нямат същата известност. Достатъчно е да споменем отношението към двамата водачи на тогавашното Зелено придвижване против призидента Ахмадинеджад – Мир Хосейн Мусави и Мехди Каруби. И двамата са под домакински арест от 2011 година насам, само че никой не скандира имената им, нито пък са посочени за вероятни водачи на придвижване за смяна
Миналата седмица Каруби разгласява смела рецензия на висшия водач, само че обществото обърна доста малко внимание на този акт. Причина за недоверието е това, че хората свързват Мусави и Каруби със съществуващата система.
Протестиращите нямат религия в настоящия метод на ръководство и заради това приканват за светско държавно управление, което да преглежда всички иранци еднообразно, без значение от етническия, съсловен или набожен генезис. Именно заради тази причина се скандира „ Долу ислямската република! “, а в демонстрациите вземат участие и голям брой азери, кюрди, араби, туркмени – т.е. представителите на най-големите общности в страната. Така да вземем за пример, азерите са към 15 милиона от общо 80 милиона население, само че към тях иранският хайлайф се отнася с неуважение. Още по-тежка е обстановката с кюрдите и арабите в Западен Иран.
Позицията на Рухани против мощната Революционна армия и тайните служби, които са се трансформирали в картел, източващ държавната хазна, е лишена от поддръжка от обществото, защото личното му държавно управление е корумпирано и не предлага нищо по-различно.
Интернет е цялостен с клипове, фотоси и известия от локални деятели, които качват всеки ден наличие, с цел да покажат, че от януари в страната има нов фактор – демонстрациите без ясно водачество, само че с явно всемирски темперамент. Режимът в Техеран няма мотив за празненства тази година, тъй като е явно, че пропастта сред ръководещи и ръководени е станала още по-голяма.
Арестуваните са хиляди – съгласно информацията сред 5000 и 8000, а случаите на мъчения в арестите трансферираха 150. От политиците в страната зависи дали демонстрациите ще прераснат в освен това. Засега, митингът против управляващите има от ден на ден прояви – от улични демонстрации, през графити против аятоласите до развяване на забрадки като знак на съпротивата против духовенството.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ