Отбелязваме Успение на Св. Йоан Рилски
Отбелязваме Успение на Св. Йоан Рилски
На 18 август Българската православна черква отбелязва гибелта (Успението) през 946 година на Св. Йоан Рилски, една от най-големите фигури на Средновековието, оказала въздействие върху целия източноправославен свят.
Преподобният Иван Рилски е роден към 876 година в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на необятно разпространяване на християнството в рамките на България. Като младеж той копнее да се посвети в работа на Бога, напуща родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуща манастира и се скита на доста места. Накрая се открива в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на усамотение в молебствия Богу. Умира през 946 година и е заровен в дребната манастирска черква на Светата Рилска обител.
Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 година унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско иго цар Асен I ги придвижва в столицата Търново през 1195 година Св. Йоан Рилски е уважаван като общобългарски светец, само че славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Свети Иван Рилски, именуван още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и за най-популярния български национален светец врач, създател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина предлага при продължителна болест да се направи работа пред мощите на светеца в Рилския манастир. Светецът монах е измежду най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наименуван Софийска Мала Света гора. На него са отдадени и два манастира в региона - Германският и Курилският.
Свети Иван Рилски има огромна роля за въздигането на град Средец като значим културен център. Жития за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. разказва тържественото преместване на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.
В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя "Завет" - неповторим документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да запазят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В Завета още се споделя: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!". /БГНЕС
На 18 август Българската православна черква отбелязва гибелта (Успението) през 946 година на Св. Йоан Рилски, една от най-големите фигури на Средновековието, оказала въздействие върху целия източноправославен свят.
Преподобният Иван Рилски е роден към 876 година в с. Скрино в Осоговската планина. Живял е по времето на княз Борис и сина му Владимир, на цар Симеон и на сина му Петър - време на необятно разпространяване на християнството в рамките на България. Като младеж той копнее да се посвети в работа на Бога, напуща родното си място и постъпва в манастир. След като приема монашеството напуща манастира и се скита на доста места. Накрая се открива в Рила и основава Рилския манастир. В края на живота си светецът се отдава на усамотение в молебствия Богу. Умира през 946 година и е заровен в дребната манастирска черква на Светата Рилска обител.
Около 980 година мощите му са открити и пренесени в София, а той е канонизиран за светец. През 1183 година унгарският крал Бела III отвоюва Средец от византийците и отнася мощите му в Унгария, откъдето са върнати след четири години. След Освобождението на България от византийско иго цар Асен I ги придвижва в столицата Търново през 1195 година Св. Йоан Рилски е уважаван като общобългарски светец, само че славата му се разнася из целия Балкански полуостров и в Русия.
Свети Иван Рилски, именуван още преподобни Иван Рилски Чудотворец, е разгласен за извънреден небесен настойник на българския народ и за най-популярния български национален светец врач, създател на Рилския манастир през Х век. Народната медицина предлага при продължителна болест да се направи работа пред мощите на светеца в Рилския манастир. Светецът монах е измежду най-изобразяваните светци в стенописите в църквите от комплекса манастири, наименуван Софийска Мала Света гора. На него са отдадени и два манастира в региона - Германският и Курилският.
Свети Иван Рилски има огромна роля за въздигането на град Средец като значим културен център. Жития за светеца са написали Патриарх Евтимий Търновски през ХІV в. и Владислав Граматик, който през ХV в. разказва тържественото преместване на мощите на светеца в новопостроената Рилска обител.
В края на живота си Св. Иван Рилски съставил своя "Завет" - неповторим документ, от който са познати четири преписа, един от които и понастоящем е изложен в музея на Рилския манастир. В него светецът завещава на хората да запазят вярата си непорочна от "всякакво зломислие" и да се пазят от "сребролюбивата змия", "защото сребролюбието е корен на всички злини". В Завета още се споделя: "Не търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе, нито се поддавайте на тях!". /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ