Отбелязваме Кръстовден
Отбелязваме Кръстовден
Православната черква отбелязва през днешния ден Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, именуван още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Именно на днешния ден се има вяра, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове. Царица Елена в чест на успеха на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския рид Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато почнали да копаят основите, разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста доста си приличали и кой е на Христа не могли да дефинират. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало знамение: мъртвецът оживял и се изправил. Това знамение зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те почнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали кралица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказване станал средство за избавление. Кръстът станал знак и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
Имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. /БГНЕС
Православната черква отбелязва през днешния ден Въздвижение на Светия кръст Господен. С Кръстовден, именуван още Гроздоберник, се отбелязва началото на есента.
Празникът е открит във връзка със знаменателни събития в историята на Христовата черква: чудодейното явяване на Светия кръст на император Константин Велики, намирането на Светия кръст на Голгота от майката на Константин Велики кралица Елена, посетила светите места в Палестина, връщането на животворящия Кръст от персийски плен през XVII век.
Именно на днешния ден се има вяра, че се е случило чудото с Христовия кръст. Историята споделя, че усърдна помощница на император Константин била майка му Елена, чиято християнска активност се изразявала в необятна щедрост на бедните и в изграждане на доста храмове. Царица Елена в чест на успеха на синът цар Константин над Максенций и провъзгласяването му за император на цялата Римска Империя решила да построи на Голготския рид Величествен храм Св. Възкресение Христово. Когато почнали да копаят основите, разкрили трите кръста – Христовия и на двамата разбойници.
И трите кръста доста си приличали и кой е на Христа не могли да дефинират. В това време минавало погребално шествие. Царица Елена спряла шествието и допряла първия и втория кръст до ковчега на починалия юноша. Нищо не се получило. Но когато допряла кръста, на който бил разпнат Иисус Христос, станало знамение: мъртвецът оживял и се изправил. Това знамение зарадвало клетата майчица и сродници, които придружавали погребението и те почнали да прегръщат момчето. Други, които придружавали кралица Елена прегръщали и целували Кръста Господен. Така кръстът от средство за наказване станал средство за избавление. Кръстът станал знак и знаме на Християните и с него те побеждавали всяко зло.
Оттогава всяка година на 14 септември Св. Кръст се изнасял за поклонение и колкото заболели потърсели Божията благосклонност, я получавали, а благоразумни християни решили да разделят Св. Кръст на три елементи: една част останала в Йерусалим, друга изпратили в Рим и трета част в Константинопол (Цариград). Частта, която дали на Константинополската патриаршия, била поставена в специфична ракла, обкована със злато и сребро.
След страданията и разпятието Христови кръстът се трансформира в жертвен знак на спасението и изкуплението от прегрешението. Той въплъщава жертвената обич, успеха над злото, принадлежността към християнството. На този ден църквата прави поклонение пред Светия и животворящ Кръст Господен. По традиция на Кръстовден се съблюдава непоколебим пост. Според националния бит този ден се свързва с края на лятото и началото на есента. Осветява се семето за посев и се стартира гроздоберът.
Имен ден честват: Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. /БГНЕС
Източник: bgnes.com
КОМЕНТАРИ