Отбелязва се от 1993 г. по инициатива на бившия генерален

Отбелязва се от 1993 година по самодейност на някогашния общоприет секретар на Организация на обединените нации Хавиер Перес де Куеляр и на френската благотворителна организация " АТД - Кар Монд ", утвърдена с резолюция 47/196 на Общото заседание на Организация на обединените нации от 22 декември 1992 година

Основната му цел е да осведомява и предизвиква хората да подхващат разнообразни дейности, с които да бъде изкоренявана бедността и мизерия в международен мащаб. Това е доста значимо за  разрастващите се страни и тези страни, чиито естествени, климатични и политически дадености не основават удобни условия за развиване на занаяти, промишленост, туризъм, от които хората да печелят и да си обезпечат един добър и гарантиран живот.

17 октомври в историята:

Събития

1448 година — Започва Косовската борба - стълкновение сред войските на унгарския шеф Янош Хуняди и османския султан Мурад II, състояло се на Косово поле.
1483 година — Папа Сикст IV основава испанска инквизиция, което е начало на преследването на араби и евреи на територията на Испания.
1529 година — Томас Мор е назначен за лорд-канцлер на Англия.
1707 година — Състои се сватбата на Мария Барбара Бах и Йохан Себастиан Бах.
1728 година — Състои се сватбата на немската аристократка Кристиана Шарлота декор Насау-Отвайлер и ландграфа Фридрих Якоб декор Хесен-Хомбург.
1810 година — Започва Битката при Ловеч.
1831 година — Английският физик и химик Майкъл Фарадей прави сполучливо изпитване на динамо и открива електромагнитната индукция.
1879 година — Основан е АФК Съндърланд.
1902 година — В Детройт е създаден първият автомобил с марка Кадилак.
1915 година — Първата международна война: Започва борбата при Криволак с присъединяване на войски на Франция и България, която приключва с оттегляне на французите на 21 октомври.
1917 година — Силно земетресение нанася обилни вреди в София.
1918 година — Съставено е тридесет и седмото държавно управление на България, отпред с Александър Малинов.
1918 година — Унгария прогласява самостоятелност от Австрия.
1919 година — Открито е метрото на Мадрид — едно от най-бързите и най-интензивни в света.
1919 година — След края на Първата международна война българската войска напуща Беломорска Тракия, където се открива протекторат на Антантата.
1931 година — Ал Капоне е наказан на 11 години затвор за укриване на налози.
1933 година — Поради възходящия антисемитизъм Алберт Айнщайн напуща Германия и се открива за непрекъснато в Съединени американски щати.
1939 година — Състои се премиерата на американския трагичен игрален филм Господин Смит отива във Вашингтон.
1947 година — 10 000 акра (40 км²) от площта на Националния парк Акадия в Съединени американски щати са опустошени от огромен пожар, почнал от боровинково тресавище.
1949 година — България открива дипломатически връзки с Германска демократична република.
1956 година — Във Англия е открита първата в света атомна електроцентрала.
1958 година — Съюз на съветските социалистически републики стартира строителството на първата си атомна подводница за съоръжение с балистични ракети — К-19.
1979 година — Майка Тереза е наградена с Нобелова премия за мир.
1983 година — В Пловдив стартира провеждането на Международен ефирен фестивал — Златната ракла.
1988 година — Състои се премиерата на българския игрален филм " А в този момент накъде? ".
1994 година — Съставено е осемдесет и първото държавно управление на България, отпред с Ренета Инджова.
1999 година — В Германия е открит оригиналът на листата на Оскар Шиндлер с имената на 1200 избавени от него евреи.

Родени

1629 година — Балтазар Карлос, Принц на Астуриас († 1679 г.)
1696 година — Август III, Крал на Полша († 1763 г.)
1760 година — Анри дьо Сен-Симон, френски мъдрец († 1825 г.)
1779 година — Луи-Шарл Орлеански, френски аристократ († 1808 г.)
1813 година — Георг Бюхнер, немски стихотворец († 1837 г.)
1835 година — Александрина Тине, нидерландска пътешественичка († 1869 г.)
1850 година — Анастасия Головина, бесарабски български доктор († 1933 г.)
1850 година — Фернан Фуро, френски боен топограф († 1914 г.)
1853 година — Мария Александровна Сакскобургготска, херцогиня на Единбург († 1920 г.)
1861 година — Андрей Рябушкин, съветски художник, исторически живописец († 1904 г.)
1872 година — Бончо Василев, български бунтовник († 1937 г.)
1878 година — Михаил Арнаудов, български фолклорист († 1978 г.)
1890 година — Владимир Воронин, съветски офицер († 1952 г.)
1900 година — Джийн Артър, американска актриса († 1991 г.)
1912 година — Йоан Павел I, римски папа(† 1978 г.)
1915 година — Артър Милър, американски драматург († 2005 г.)
1918 година — Рита Хейуърт, американска киноактриса († 1987 г.)
1919 година — Джао Дзъян, китайски политик († 2005 г.)
1920 година — Найчо Петров, български артист
1920 година — Монтгомъри Клифт, американски артист († 1966 г.)
1922 година — Анжел Вагенщайн, български сценарист († 2004 г.)
1923 година — Апостол Карамитев, български артист († 1973 г.)
1926 година — Карл Хенице, американски астроном († 1993 г.)
1927 година — Димитър Минчев, български футболист († 2003 г.)
1928 година — Иван Маринов, български композитор († 2003 г.)
1930 година — Венка Асенова, българска шахматистка († 1986 г.)
1937 година — Векил Ванов, български политик
1941 година — Виден Апостолов, български футболист
1943 година — Любомир Клисуров, подводен фотограф
1946 година — Адам Михник, полски държавник
1948 година — Робърт Джордан, американски публицист († 2007 г.)
1950 година — Йордан Биков, български щангист
1951 година — Йохан Липет, немски белетрист
1956 година — Мей Джемисън, американска астронавтка
1957 година — Владимир Левчев, български стихотворец
1958 година — Тодор Батков, български юрист
1959 година — Таня Шахова, българска актриса
1960 година — Цветан Казанджиев, български художник
1968 година — Греъм ле Со, британски футболист
1968 година — Родолфо Естебан Кардосо, аржентински футболист
1972 година — Еминем, американски рапър
1972 година — Таркан, турски поп артист
1979 година — Кими Райконен, финландски играч от Формула 1
1984 година — Йеле Клаасен, международен първенец по дартс
1987 година — Елиот Гранден, френски футболист
1989 година — Фийби Тонкин, австралийска актриса

Починали

1586 година — Филип Сидни, британски стихотворец (* 1554 г.)
1757 година — Рене Антоан Реомюр, френски академик (* 1683 г.)
1836 година — Орест Кипренски, съветски художник (* 1782 г.)
1837 година — Йохан Непомук Хумел, прославен музикант (* 1778 г.)
1849 година — Фредерик Шопен, полски композитор (* 1810 г.)
1854 година — Владимир Корнилов, съветски вице-адмирал (* 1806 г.)
1873 година — Робърт Макклур, британски откривател (* 1807 г.)
1887 година — Густав Кирхоф, немски физик (* 1824 г.)
1893 година — Патрис дьо Мак Маон, маршал на Франция (* 1808 г.)
1933 година — Иван Смичков, български бунтовник (* 1878 г.)
1938 година — Карл Кауцки, марксистки идеолог († 1864 г.)
1949 година — Фьодор Толбухин, руски маршал (* 1894 г.)
1951 година — Бернхард Келерман, немски публицист (* 1879 г.)
1957 година — Аведик Исаакян, арменски публицист (* 1875 г.)
1967 година — Пу И, Император на Китай (* 1906 г.)
1973 година — Ингеборг Бахман, австрийска писателка (* 1926 г.)
1999 година — Славчо Трънски, деятел на Българска комунистическа партия (* 1914 г.)
2007 година — Тодор Проески, македонски артист (* 1981 г.)
2008 година — Ахмед Емин, български политик (* 1962 г.)
2011 година — Петър Горанов, български историк, професор (* 1926 г.)

Празници

Малави — Ден на майката
Северна Осетия — Ден на републиката