От ядрената катастрофа в Чернобил изминаха 35 години. Това ли

От нуклеарната злополука в Чернобил изминаха 35 години. Това ли е най-голямата атомна повреда в историята? Има ли през днешния ден там разновидности? Възстановила ли се е природата? И рисково ли е за хората в региона? Татяна Клуг от " Deutsche Welle " ревизира обстоятелствата.



Чернобил ли е в действителност най-голямата нуклеарна злополука?

" Чернобил: тайната история на най-голямата атомна злополука на всички времена " или  " Най-голямата нуклеарна повреда в човешката история " - сходни заглавия и избрания се употребяват нерядко. Те ни навеждат на мисълта, че съществува нещо като подредба на атомните произшествия. Но това е подвеждащо.

Международната канара за оценка на нуклеарните произшествия включва седем степени. В най-високата седма степен -  " Катастрофален случай ", с лъчение на огромни количества радиоактивност и тежко отражение за хората и природата - са класифицирани две нуклеарни повреди: тази в Чернобил и повредата във Фукушима. В самите нива на интернационалната канара обаче не са планувани съпоставения.

" А в случай че под " нуклеарна злополука " се схваща освен повреда, а и всички други причинени от хората радиоактивни излъчвания, то бихме могли да твърдим, че в човешката история е имало и други случаи на огромно радиоактивно замърсяване ", споделя американската изследователка Кейт Браун. Тя дава за образец производството на плутоний за изработка на атомни бомби от Съединени американски щати и Съюз на съветските социалистически републики, при което се отделят голямо количество радиоактивни излъчвания. " И това не е било случай ", акцентира Браун.

Има ли мутации в неразрешената зона към Чернобил?

При туристическите визити в региона един от най-често задаваните въпроси е дали там има мутирали животни. Тази визия евентуално е затвърдена от всички тези филми на ужасите, книгите, както и от компютърните игри. Но не дава отговор на истината.

Биологът Денис Вишневски учи природата към Чернобил от 20 години и до момента не се е натъквал на двуглави вълци или петкраки гризачи. " Влиянието на йонизиращото излъчване би могло да докара до телесни преструктурирания, само че в множеството случаи то просто понижава жизнеспособността на организма ", изяснява Вишневски пред Дъждовни води. Той показва, че в тази ситуация с гризачите доста ембриони умират още по време на бременността - неточности и нарушавания в генома водят до некадърност на организма да действа. А животните, родени с увреждания, не могат да оцелят в дивата природа, споделя биологът. 

Успяла ли е природата да преодолее злополуката?

Репортажи и фотоси под заглавия като " В неразрешената зона на Чернобил цъфти живот " или " Природният парадайс Чернобил " основават усещането, че природата към реактора към този момент се е възстановила. " Но това не е правилно ", споделя Кейт Браун, която от 25 години изследва региона на Чернобил.

Периодически се появяват известия, че в неразрешената зона са видяни застрашени типове птици и инсекти. " Но това не е доказателство, че природата в Чернобил е оздравяла ", споделя Браун. В резултат на продължителните наблюдения на положението на животните в зоната са открити висока степен на смъртност, честа поява на тумори и имунизационни недостатъци, промени в кръвта и в кръвообращението, аномалии и други отклонения.

Земята в неразрешената зона е отровена от радиоактивността и до през днешния ден, 35 години след злополуката. Една трета от региона е нечиста с трансуранови детайли, чийто период на разпад е над 24 000 години.

Безопасно ли е визитата на Чернобил?

25 години след нуклеарната повреда неразрешената зона към централата се трансформира в магнит за любоитни туристи от целия свят. Успехът на сериала " Чернобил " докара до внезапен растеж на туристическите визити - 124 000 през 2019 година, което е двойно повече в съпоставяне с предходната година.

Държавната организация за ръководство на неразрешената зона в това време е подготвила двайсетина маршрута по суша, вода и въздух за искащите да посетят Чернобил. Наложени са строги условия за сигурност: особено облекло, възбрана за ястие или пиянство навън и строго придържане към избраните направления. Възможното равнище на облъчване при еднодневно посещаване се дефинира публично на стойност от 0,1 милисиверта.

" Това е доста надалеч от дозата, която би била рискова за здравето ", споделя пред Дъждовни води специалистът по нуклеарна сигурност Свен Доктер. Той показва, че в Германия междинното годишно облъчване на човек е над 4 милисиверта. Част от облъчването се получава по линия на естествени източници, а останалата - при нормални медицински процедури (прегледи с рентген или с компютърен томограф) и при пътувания със аероплан.

Чернобил още ли е ненаселен?

Град Припят, създаден навремето особено за чиновниците на централата, както и прилежащият Чернобил публично са необитаеми. Но и след случая в никакъв случай не са били изцяло обезлюдени - от този момент насам и в двата града работят няколко хиляди души. Става дума най-вече за мъже, които работят на двуседмични смени и имат грижа за поддръжката на инфраструктурата. Освен това специфична част на вътрешното министерство патрулира в региона и управлява достъпа до неразрешената зона. В Чернобил има магазини за хранителни артикули и даже минимум два хотела, предопределени предимно за хора в командировка. Освен това в региона има и непринудено завърнали се локални хора - най-много в селата в близост. Точният им брой обаче не е прочут. А защото става дума най-вече за възрастни хора, се чака, че с всяка минала година броят им понижава.