От XVI в. в тайните архиви на Ватикана се пазят

От XVI в. в тайните архиви на Ватикана се пазят антични плочки, за които се твърди, че върху тях е гравирана историята на последната борба сред Доброто и Злото. Страховитите събития трябвало да сложат завършек на нашия свят и да станат въведения към царството на дявола. Плочките са направени от черен оникс и, съгласно изследванията, са на възраст не по-малко от 10 000 години. Твърди се, че в тях ясно са посочени доста, в случай че не и всички огромни несгоди, които чакат човешката цивилизация.

Било решено предсказанията в тези плочки да бъдат разкрити пред целия свят през 2001 година, когато всички се убедят, че няма да има завършек на света през „ съдбовната “ 2000 година. По някаква причина обаче папа Йоан-Павел II забранил това.

Но доста хора, които се замислят за идната „ борба сред светлината и мрака “, задават главния въпрос: а в действителност ли съществува демон, дявол, който ще сложи Антихриста на международния престол – и по този начин ще стартира един безконечен мрачен интервал в живота на човечеството? На този и други сходни въпроси отговор може да се откри в музея „ Луцифер “ във Ватикана. Музеят е основан с благословията на папа Пий XI през 1933 година в подземието на църквата „ Светото сърце “.

Ватикана, Площад Свети Петър. Източник – Уикипедия

Според шефа на тайния музей задачата на този злокобен културно-исторически монумент е не да се разкриват интригите на дявола – а единствено да се покажат на човечеството опциите на този паднал ангел. С благословията на папата в музея са изложени стотици артефакти, за които се счита, че са доказателства по какъв начин сатаната в действителност броди в света.

Тук, да вземем за пример, има молитвеник, принадлежащ на млада италианка, която през 1578 година умира от смут, когато при нея се  явил сатаната. Книгата, която тя изпуснала в страха си, е обгорена на местата, където е докосвана от Княза на мрака.

Друг експонат е роклята на френската графиня Сибила дьо Меркер, която срещнала дявола в безлюдния двор на замъка си през 1357 г. Роклята е прогорена на мястото, където я докоснал сатаната.

Не по-малко злокобен експонат в тайния музей на Ватикана е така наречен „ Кървав контракт на Хитлер “. Този невероятен документ е открит от немски монаси през 1946 година в остарял сандък, който бил инцидентно (или може би напълно неслучайно?) измъкнат от горяща къща в покрайнините на Берлин. Текстът е мощно развален, само че въпреки всичко може да се прочете. След задълбоченото му  проучване четирима специалисти на Ватикана стигнали до извода, че документът в действителност е контракт, който Адолф Хитлер бил сключил със самия дявол. Документът е от 30 април 1932 година и е подписан с кръвта на двете договарящи се страни. Според него дяволът дава на Хитлер съвсем неограничена власт с изискването, че фюрерът ще я употребява, с цел да прави несгоди. В подмяна Хитлер дава обещание да даде на сатаната душата си в цялостно притежание тъкмо 13 години по-късно. 1932 плюс 13 – 1945 година.

Експертите на Ватикана са на общо мнение, че подписът на Фюрера върху контракта е същински, присъщ за книжата, които подписвал през 30-те години. Но най-интересното е, че подписът на сатаната също съответствува с оня, който стои върху други сходни контракти с господаря на пъкъла. А такива документи в разнообразни архиви, изключително църковни, са много.

Според историците на Ватикана договорът на фюрера с владетеля на пъкъла оказва помощ да се позволи загадката, по какъв начин Шикългрубер съумял да стане висш водач на Германия. До 1932 година Хитлер бил просто несретник. Не могъл да влезе в Академията по изкуствата във Виена. Дори попаднал в пандиза. Всеки, който го познавал по това време, го считал за некадърен и без никакви гении. Но от 1932 година ориста му внезапно се трансформирала. Той безусловно изхвърчал на политическия Олимп и през януари 1933 към този момент управлявал Германия. Според специалистите от Ватикана, това може да се изясни единствено посредством съюз със сатаната. И на 30 април 1945 година, тъкмо 13 години по-късно, фюрерът се самоубил.

Друга забавна находка е мумия, открита на 21 януари 1997 г. под руините на остаряла черква в Мексико. Тази мумия не е изцяло човешка. Създанието има ясно изявени рога и кучешки зъби. На шията си носело меден медальон. Според пазителите на музея, това потвърждава, че сатаната се е вселил в този получовек по взаимно единодушие. Не е известно по какъв начин мумията е попаднала в елементарен каменен саркофаг под олтара. Изследователите стигнали до извода, че възрастта й е не по-малко от 600 години. Изучаването на черепа посочило, че рогата и ненормално огромните кучешки зъби на съществото са се появили към този момент в зрелост. Това сочи за остри и мъчителни физически промени. Експертите считат, че изначало този човек водел естествен живот, само че на към 25 години се появили рогата и зъбите – което, съгласно някои, значи, че сатаната се е вселил в тялото му.

Сега учените се пробват да прочетат надписа върху медния медальон, окачен върху врата на мумията. Експертите на Ватикана считат, че медальонът е някакъв свръхестествен предмет, посредством който дяволът се вселявал в доброволец или в нищо неподозираща жертва.

Пророчествата, записани върху ониксовите плочки, са предадени на Ватикана през 1566 година от разкаял се сатанист. Те са единствено 10, а пет от тях към този момент са се сбъднали! Заради това се пазело безмълвие до 2000 година

Другите пет злокобни предсказания трябвало да бъдат осъществени преди 2000 година, само че това не се случило. Във Ватикана считат, че това може да се изясни единствено с успеха на Силите на Светлината.