От всичките видове униние, нормално присъстващо в живота ни, тъгата

От всичките типове отчаяние, обикновено присъстващо в живота ни, тъгата през зимата е най-черната и повличаща те към бездните на лишеното от предпочитание за усмивка, безразлично и автоматизирано битие.

Започваща с едни от най-уютните и сгряващи душата ни дни, тези на коледните празници, преминаваща в блясъка на чашите с шампанско и на новогодишните тържества, зимата подло и ненадейно ни хвърля в сивотата на делничните ни отговорности, предявява ни искания за заплащания, които не можем да отложим, пързаля ни и ни прави несигурни за целостта. Цветът в близост е сив, и то в доста повече от петдесет нюанса, а в тях няма никаква еротика. Краткият момент на нежна хубост от падащия сняг бързо се трансформира в досадно, затрудняващо и най-много омърляно от градския ни живот на не до такава степен съобразените ни и пазещи средата и другите привички, следите от които ни дефинират като незапознати с съществени правила на цивилизования метод на живот и на хигиената.

Сутрините са студени, тъмни, враждебни, следобедът е къс и бързо се трансформира във вечер с нестабилно осветени улици, по които лицата на хората наподобяват или обезверени, или враждебни, от време на време и двете.

Не единствено на открито, а и времето вътре в теб е мразовито, а часовете, замръзнали и незаинтересовани, не бързат да отминават. Да се облечеш, е комплицирано, да се съблечеш - дълго, и постоянно нямаш предпочитание да го направиш поради подло вмъкналия се в дома ти мраз. Толкова ти е тъжно, че всяко просто деяние те изцежда откъм сила дотам, че поздравът към инцидентно засечена във входа съседка ти наподобява неудобен. Ти и зимата сте неприятели, тя не харесва града, завладява го, натрупа върху му сняг, трансформира го от твое местообитание във враждебна към теб среда, която би трябвало да преодолееш, с цел да оцелееш, като че ли си се върнал някъде при започване на историята.

Не си момиче, жена, а нещо незнайно, чиято полова принадлежност не е доста ясна под всичките тези пластове облекла и обувки на боец. Не си налегната, не, ти си смазана от горест и даже фактът, че по магазините има понижения, освен не те въодушевява, само че и те изпълва с скука.

Всичко е някак маловажно и като че ли смисълът е някъде в буркана с течен шоколад, в който с огромна лъжица към този момент час настойчиво дълбаеш, рошава, без да си си измила очите и по пижама. Цветът в близост е сив, и то в доста повече от петдесет нюанса, а в тях няма никаква еротика. Непрекъснато ти се спи, а сънищата ти са зли, само че все пак не искаш да се събудиш и да станеш. Не горест е през зимата, тъга е.