Важна новина от Централните банки за кредитите и лихвите насред пандемията
От всички нововъведения в централното банкиране тази година малко са толкоз завладяващи, колкото специфичната бонусна рента на Bank of Japan за районните банки, които понижават разноските, сливат се или отпускат заеми за стабилно развиване.
Основният въпрос, който тревожи всички централни банки, е ще бъдат ли кредиторите задоволително мощни, с цел да финансират възобновяване, изключително за дребния и междинния бизнес, когато изтекат държавно обезпечените заеми.
Начинът, по който политиците дават отговор на този въпрос, има огромно значение за банковите дивиденти, финансовото контролиране и формата на стратегиите за количествено облекчение. Това прави идващия залп от ограничения от Европейската централна банка (ЕЦБ) още по-интересен.
Миналия месец японската централна банка предприе невижданата стъпка, като заплати на по-малките районни банки в Япония спомагателна рента от 0,1%, “за да се ускори устойчивостта на районната финансова система”.
Регулаторът предизвести, че в случай че рентабилността продължи да пада, финансовото ходатайство може да спре да действа безпроблемно.
Гарантираното кредитиране съставлява съвсем всички заеми за дребен бизнес през тази година в еврозоната, Англия и Съединени американски щати. Не е чудно, че централните банки демонстрират креативност, с цел да се опитат да подобрят паричната политика, с цел да съживят елементи от стопанската система, до които други стратегии за количествени облекчения не могат да доближат.
Нова Зеландия неотдавна вкара скица за финансиране на заеми, с цел да помогне на банките да отпускат заеми за дребния бизнес.
Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати разшири схемата, която поддържа банките да финансират заеми по програмата за отбрана на заплащанията. Досега в пандемичната рецесия банките бяха кучето, което не лаеше.
Като цяло те са устойчиви и не ускоряват рисковете за системата, както и работят с политиците, с цел да отпускат незабавни заеми или да оферират отсрочвания за заплащанията.
Нулевите и негативните лихвени проценти обаче удариха мощно тяхната доходност посредством стесняване на маржовете на облага. Колкото по-дълго останат рекордно ниските лихви, толкоз по-големи са страничните резултати. Неотдавнашно изследване на Федералния запас на Сан Франциско безапелационно го сподели.
Японските районни банки са минимум печеливши в международен мащаб, що се отнася до възвръщаемостта на активите. Сега от ден на ден дребни и междинни банки по света стартират да се борят да покрият своите закрепени разноски.
Пандемията форсира потребността на банките от софтуерни вложения с три до пет години, съгласно Мохит Джоши, президент на Infosys.
Това изисква надалеч по-големи вложения, като по-големите компании могат да покриват по-добре разноските си и да влагат повече в нововъведения.
Най-просто казано, най-динамичните промени, които виждаме на цифровите пазари, се случват с банкирането, и то бързо. Това значи сложна борба за дребните районни банки. Оттук идва и подканата на Японската централна банка за обединявания.
В Европа Андреа Енрия, ръководител на надзорния орган на ЕЦБ, също приказва за сливания. Алтернатива е и банките да се върнат към мащабиране да вземем за пример посредством аутсорсване на тези действия на заоблачен снабдител, както се твърди в отчета за бъдещето на финансите на Bank of England.
Промените в политиката на централните банки, които защищават банките по-ефективно от корозивното влияние на негативните лихвени проценти, са чисто позитивни за банковите скъпи бумаги и, от своя страна, за финансовата непоклатимост.
Печалбите на банките в еврозоната биха могли да набъбнат с над 5%, съгласно оценки на UBS, в случай че ЕЦБ разшири схемата си за поддръжка или усъвършенства изискванията си. С времето обаче все по-ясно ще се вижда кои са спечелили и кои - губещи, които ще би трябвало да вземат решение за бъдещето си.
Източник:
Основният въпрос, който тревожи всички централни банки, е ще бъдат ли кредиторите задоволително мощни, с цел да финансират възобновяване, изключително за дребния и междинния бизнес, когато изтекат държавно обезпечените заеми.
Начинът, по който политиците дават отговор на този въпрос, има огромно значение за банковите дивиденти, финансовото контролиране и формата на стратегиите за количествено облекчение. Това прави идващия залп от ограничения от Европейската централна банка (ЕЦБ) още по-интересен.
Миналия месец японската централна банка предприе невижданата стъпка, като заплати на по-малките районни банки в Япония спомагателна рента от 0,1%, “за да се ускори устойчивостта на районната финансова система”.
Регулаторът предизвести, че в случай че рентабилността продължи да пада, финансовото ходатайство може да спре да действа безпроблемно.
Гарантираното кредитиране съставлява съвсем всички заеми за дребен бизнес през тази година в еврозоната, Англия и Съединени американски щати. Не е чудно, че централните банки демонстрират креативност, с цел да се опитат да подобрят паричната политика, с цел да съживят елементи от стопанската система, до които други стратегии за количествени облекчения не могат да доближат.
Нова Зеландия неотдавна вкара скица за финансиране на заеми, с цел да помогне на банките да отпускат заеми за дребния бизнес.
Миналата седмица Федералният запас на Съединени американски щати разшири схемата, която поддържа банките да финансират заеми по програмата за отбрана на заплащанията. Досега в пандемичната рецесия банките бяха кучето, което не лаеше.
Като цяло те са устойчиви и не ускоряват рисковете за системата, както и работят с политиците, с цел да отпускат незабавни заеми или да оферират отсрочвания за заплащанията.
Нулевите и негативните лихвени проценти обаче удариха мощно тяхната доходност посредством стесняване на маржовете на облага. Колкото по-дълго останат рекордно ниските лихви, толкоз по-големи са страничните резултати. Неотдавнашно изследване на Федералния запас на Сан Франциско безапелационно го сподели.
Японските районни банки са минимум печеливши в международен мащаб, що се отнася до възвръщаемостта на активите. Сега от ден на ден дребни и междинни банки по света стартират да се борят да покрият своите закрепени разноски.
Пандемията форсира потребността на банките от софтуерни вложения с три до пет години, съгласно Мохит Джоши, президент на Infosys.
Това изисква надалеч по-големи вложения, като по-големите компании могат да покриват по-добре разноските си и да влагат повече в нововъведения.
Най-просто казано, най-динамичните промени, които виждаме на цифровите пазари, се случват с банкирането, и то бързо. Това значи сложна борба за дребните районни банки. Оттук идва и подканата на Японската централна банка за обединявания.
В Европа Андреа Енрия, ръководител на надзорния орган на ЕЦБ, също приказва за сливания. Алтернатива е и банките да се върнат към мащабиране да вземем за пример посредством аутсорсване на тези действия на заоблачен снабдител, както се твърди в отчета за бъдещето на финансите на Bank of England.
Промените в политиката на централните банки, които защищават банките по-ефективно от корозивното влияние на негативните лихвени проценти, са чисто позитивни за банковите скъпи бумаги и, от своя страна, за финансовата непоклатимост.
Печалбите на банките в еврозоната биха могли да набъбнат с над 5%, съгласно оценки на UBS, в случай че ЕЦБ разшири схемата си за поддръжка или усъвършенства изискванията си. С времето обаче все по-ясно ще се вижда кои са спечелили и кои - губещи, които ще би трябвало да вземат решение за бъдещето си.
Източник:
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ