И пунктът затворен, и кофата празна
От " висотата на ситуацията си " (петия етаж) следя живота долу, по улицата. Ами рехавичко е. Трамваите са по-редовни и от некоронавирусно време, в тях - трима-петима в " пиковите " часове, останалото време - двама най-много. На спирката против нас - най-много двама, единият нормално е клошар, другият - непроменяемо от близката циганска махала, те са ваксинирани против ковида. Нима не знаете, че в гетата всички са имунизирани, по тази причина си подвигат сватбите, водят си нормалния обществен живот, само че зорко пазят тайната на имунизацията...
От трамвая слиза търговец. Стоката е в два големи чувала - единия, явно по-тежкия, го влачи, той е с всякакви железни предмети - бирени кенове и най-много жици; другият е с пластмаса - бутилки, всякакви опаковки, окачалка за облекла... Този е, по този начин да се каже, търговец на дребно. Други, които са механизирани, транспортират стоката с детски колички, самоделни четириколесни платформи, приватизирани от някоя строителна площадка, и прочие Те са натоварени с ламарини, винкели, а един напряко вози похлупак за канализационна шахта.
Но да се върнем към нашия търговец от трамвая. Отправя се към пункта за вторични първични материали, чийто двор следя от моя балкон. Пункта разполага с кран, два-три мотокара, кантар за дребната стока и автокантар, на който колите се мерят при идването със стоката. Отделно са два кантара за дребната стока на тези с чувалите и детските колички.
Пъргава госпожа, нормално по спортен екип, цари в приемателния пункт - следи за реда, насочва клиентите към кой кантар да минат, за поддържане на реда й оказва помощ куче.
Хубаво, но през днешния ден пунктът е затворен, не е ясно дали карантината ще продължи. Нашият клошар поседя пред затворената железна врата, потропа даже, само че трябваше да поеме назад. Застава на спирката в очакване на трамвая. Правя залог със самия себе си на кой ще се качи - тройка, четворка или 18. Залагам на тройката и познавам, въпреки всичко остарял софиянец съм и знам местонахождението на ромските квартали.
От кофата за боклуци вади недопушени фасове и възпламенява, тройката е рядка, на по двайсетина минути. Сяда на пейката и мигновено младежът, който беше седнал там, скача. Знам от персонален опит, че миризмата на единствените облекла на нашия човек е нетърпима. Горкият човек, в действителност. Това са единствените му облекла, с тях е 24 часа в денонощието, седмици и месеци. В отоплителните тръби над Перловската река, където е домът му, баня наподобява няма. С какво ще изкара през днешния ден деня, откакто не-бизнесът му в приемателния пункт пропадна. Надеждата е в нещо, изхвърлено в боклукчийската кофа до трамвайната спирка. Но в последно време и тя е празна, хората си стоят вкъщи и не излизат даже да изхвърлят боклука.
Тройката идва, мъжът качва неосъществената стока, качва се и той.
" Боже, боже, какъв брой тъга по този свят ", възкликнал Моканина, съветвайки несретния татко с болното дете в каруцата да върви все " по жицата " с вяра да види бялата лястовица, която да го изцери.
От трамвая слиза търговец. Стоката е в два големи чувала - единия, явно по-тежкия, го влачи, той е с всякакви железни предмети - бирени кенове и най-много жици; другият е с пластмаса - бутилки, всякакви опаковки, окачалка за облекла... Този е, по този начин да се каже, търговец на дребно. Други, които са механизирани, транспортират стоката с детски колички, самоделни четириколесни платформи, приватизирани от някоя строителна площадка, и прочие Те са натоварени с ламарини, винкели, а един напряко вози похлупак за канализационна шахта.
Но да се върнем към нашия търговец от трамвая. Отправя се към пункта за вторични първични материали, чийто двор следя от моя балкон. Пункта разполага с кран, два-три мотокара, кантар за дребната стока и автокантар, на който колите се мерят при идването със стоката. Отделно са два кантара за дребната стока на тези с чувалите и детските колички.
Пъргава госпожа, нормално по спортен екип, цари в приемателния пункт - следи за реда, насочва клиентите към кой кантар да минат, за поддържане на реда й оказва помощ куче.
Хубаво, но през днешния ден пунктът е затворен, не е ясно дали карантината ще продължи. Нашият клошар поседя пред затворената железна врата, потропа даже, само че трябваше да поеме назад. Застава на спирката в очакване на трамвая. Правя залог със самия себе си на кой ще се качи - тройка, четворка или 18. Залагам на тройката и познавам, въпреки всичко остарял софиянец съм и знам местонахождението на ромските квартали.
От кофата за боклуци вади недопушени фасове и възпламенява, тройката е рядка, на по двайсетина минути. Сяда на пейката и мигновено младежът, който беше седнал там, скача. Знам от персонален опит, че миризмата на единствените облекла на нашия човек е нетърпима. Горкият човек, в действителност. Това са единствените му облекла, с тях е 24 часа в денонощието, седмици и месеци. В отоплителните тръби над Перловската река, където е домът му, баня наподобява няма. С какво ще изкара през днешния ден деня, откакто не-бизнесът му в приемателния пункт пропадна. Надеждата е в нещо, изхвърлено в боклукчийската кофа до трамвайната спирка. Но в последно време и тя е празна, хората си стоят вкъщи и не излизат даже да изхвърлят боклука.
Тройката идва, мъжът качва неосъществената стока, качва се и той.
" Боже, боже, какъв брой тъга по този свят ", възкликнал Моканина, съветвайки несретния татко с болното дете в каруцата да върви все " по жицата " с вяра да види бялата лястовица, която да го изцери.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ