От великия цар Константин и неговия син Констанций в Антиохия

...
От великия цар Константин и неговия син Констанций в Антиохия
Коментари Харесай

Св. свещеномъченик Теодорит Антиохийски

От великия цар Константин и неговия наследник Констанций в Антиохия Сирийска била издигната и богато украсена съборна черква. Сред народа тя получила името " златната черква ", тъй като била художествено изрисувана със злато и украсена с блестяща златна мозайка; куполът й също бил целият позлатен; безчислените църковни съсъди били всичките от злато и чисто сребро. Царете дали доста имущество за прехрана на многочисления църковен клир. В клира на тази велика катедрална черква бил презвитер Теодорит; на него били поверени за предпазване съсъди, утвар и цялото църковно благосъстояние. От младостта си водел благодетелен живот и пазел в сърцето си правата религия, изпълнявайки словото на Писанието: "...със сърце се има вяра за оправдаване, а с уста се изповядва за избавление " (Рим. 10:10). С пост, молебствия, лепта, грижа за спасението на човешките души той угаждал на Бога.
Когато умрял синът на Константин, Констанций, негов правоприемник станал Юлиян Отстъпник (царувал 361-363 година, бел.ред.). Като приел царството, той изначало се посочил благоверен християнин и прибирал от изгнание епископите, изгонени поради благочестие от цар Констанций; а когато се укрепил на трона, очевидно пред всички се отрекъл от Христа, от Когото скрито от дълго време се бил отрекъл, предавайки се на бесовете и вълшебството. И почнал да гони Христовата Църква; в случай че и да не изтребвал целия християнски народ, само че най-малкото залавял, измъчвал и убивал началстващите, християните с нравствен ранг и сановниците от миряните, отнемал Божиите храмове от християните и ги превръщал в идолски капища, разграбвал огромното църковно завещание и казвал, окаяният:
- Християните не прилича да имат каквито и да е благосъстояния, тъй като Христос им е заповядал да бъдат небогати, като им е споделил: " Не придобивайте нито злато, нито сребро. "
В това люто време била опустошена и антиохийската катедрална черква, наречена златна поради хубостта си; всичките й драгоценни декорации били взети в царската съкровищница, църковното имущество било разграбено, клириците прогонени, а Теодорит предаден на мъчения.
Това станало по този начин. Цар Юлиан имал вуйчо със същото име, роден брат на майка му; той го сложил за шеф и изтезател на източните страни. Този Юлиан, вуйчото на царя, по-рано бил християнин, само че в желанието си да бъде сгоден на своя племенник, цар Юлиан Отстъпник, се отрекъл от Христа и се поклонил на идолите. Той пристигнал в Антиохия преди идването на царя, дружно с различен царски жрец, на име Филикс, отговарящ за царските съкровищници. Знаейки, че в катедралната черква има доста благосъстояния, Юлиан хванал пазителя на църковните съсъди, блажения Теодорит презвитер (а всички останали клирици избягали от боязън и се скрили, кой където може), защото той охранявал църковната броня (ризница - стая за бранене на свещеническите одежди и църковните съсъди, бел.ред.). Като взел ключовете, а самия него вързал крепко и го затворил в тюрма, Юлиан дружно с царския придворен Филикс и с многочислена въоръжена армия влезнал със мощ в Божията черква, с цел да отнеме украшенията й, златото и среброто, и всички скъпи движимости и да ги причисли към царското богатство.
Влязъл в Божията реликва като апаш и бандит, с каква безумна смелост и дебелоочие похищавал църковното благолепие, вършел непочтеност над Господнята реликва и я осквернявал! Той, окаяният, дръзнал да мърси самия Божий престол; когато от олтара били изнесени църковните съсъди и сложени на земята, седнал върху тях за оскърбление, произнасяйки с нечистите си уста нападка и клеветничество срещу нашия Господ Иисус Христос. Един от тези, които били там, на име Евзой, го увещавал да не безчести по този начин нахално светинята Господня и да не ругатни Христа. А той, като го блъснал мощно по главата, споделил:
- За християните няма никакъв Божий Промисъл и те са изцяло лишени от тази грижа.
Като ограбил и осквернил църквата, нечестивият шеф почнал да изтезава Божия чиновник Теодорит. Когато го довели вързан пред нечестивия съд, Юлиан му споделил.
- Теодорите! Защо при цар Константин ти разори храмовете на античните богове, а гробниците на мъртвите украси и заповяда да повдигнат над тях църкви?
Светият дал отговор:
- Божествените църкви и гробниците на светиите са основани и украсени още от нашите предшественици, тъй като Бог е популяризирал Своите светии, намирайки ги почтени за това; очаровам се, управителю, че ти от християнин си станал идолослужител.
Управителят заповядал да бият светеца по лицето.
- Грешиш, Юлиане - споделил му светецът, - като наричаш богове каменните и дървените идоли.
Тогава мъчителят заповядал да съблекат светеца, да го закачат на дърво и да стържат цялото му тяло с стоманени нокти. Три часа го стъргали и кръвта текла на струи, само че лицето на светеца светело в наслада, като че не изпитвал никаква болежка. И мъчителят му рекъл
- Окаяни, принеси жертва на боговете и аз ще те освободя от дълга ти по църковното имущество, зле изразходвано от тебе. А в случай че не принесеш жертва, душата ти ще излезе от тебе с насилствена гибел.
- Окаяни ти, беззаконнико, и твоят цар, поради това, че сте оставили Христа и сте се прилепили към антихриста, би трябвало да горите във безконечния огън; а аз на никого не съм задължен, с изключение на на моя Господ Иисус Христос, моят дълг пред Когото е да вардя истинната религия до последното си издихание.
Мъчителят още веднъж се обърнал към него:
- Теодорите! Ти ще получиш от мен доста почести и злато, единствено се отречи от този разпънат мъдрец, който наричаш Син Божий.
Светият страдалец дал отговор:
- " Златото ти да погине дружно с тебе " *; аз се уповавам на Бога, даващ на Своите раби вместо тленните богатства - нетленни, вместо земните - небесни.
И мъчителят заповядал да обгорят ребрата на светеца с две свещи. Когато почнали да го горят, той, издигайки очите си към небето, почнал да се моли - и в този момент двамата прислужници, които го обгаряли, паднали като мъртви на земята. Юлиан и заобикалящите го заповядали усърдно да вдигнат прислужниците от земята и им споделили:
- Защо престанахте да горите нечестивия християнин и се предадохте на сънливост и безгрижие?
Като пристигнали на себе си, прислужниците дали отговор на мъчителя:
- Ако ти не виждаш по какъв начин Ангели Божии пазят Божия раб, ти си греховен и омаян в душата си. Ето, четири ангела беседват с него, а на нас със опасност не разрешават да се допираме до неговото почтено тяло. Хулителю! Не празнослови, само че знай, че популярен е християнският Бог и ние в този момент имаме вяра в Него.
Обзет от позор, мъчителят заповядал да хвърлят тези прислужници в морската дълбочина. Когато ги повели да ги потопят, светият страдалец извикал към тях
- Вървете напред по блажения път с мир, деца мои, а по-късно и аз ще ви вървя след и ще се възрадвам с вас с безконечна наслада в Царството Небесно.
И прислужниците починали от удавяне, удостоили се да получат страдалчески венец от Христа Бога, в Когото повярвали. Пристъпвайки към светия страдалец, нечестивият шеф изкрещял:
- Принеси жертва на боговете.
Изпълнен с оракулски дух, светецът му споделил:
- Ти, най-злочестиви и окаяни от всички хора, ще дъвчеш личните си черва и след немного време принудително ще изхвърлиш скверната си душа и ще я предадеш на безконечния огън; а също и пребеззаконният твой цар недълго след тебе ще погине в Персийската земя; изумен от невидима ръка, той ще бъде хвърлен в огнената геена. Знай сигурно, че начинанието на вашите каузи няма да има триумф, тъй като краят ви е непосредствен и гибелта ви не спи.
Не можейки да понесе такива думи от светеца, скверният изтезател заповядал тутакси да го обезглавят. Мъченикът отишъл на гибел, щастлив, молейки Бога за себе си и за целия свят, и посечен със брадва, умрял.
Като погребали честното му тяло, правилните запазили в сърцата си пророческите думи, изречени в страдания към мъчителя, и очаквали осъществяването им. И то се сбъднало: скоро и двамата Юлиановци, вуйчо и племенник, погинали с звук. Юлиан, царевият вуйчо, шеф на източните страни, който умъртвил свети Теодорит, откогато осквернил Божия трон и потъпкал свещените съсъди, поругавайки се над светинята и хулейки Христа, се разболял. Веднага в тайните му места се появили червеи, които разяждали долните му елементи, и заболяването му от ден дневно се усилвала. Най-изкусните лекари полагали доста усилия да го излекуват, само че нямали никакъв триумф и с всеки изминат час му ставало все по-зле, тъй като червеите бързо се развъждали и изяждали тялото му, до което се докоснала справедливата Божия ръка. И думите на светеца, казани на мъчителя: " ще дъвчеш личните си черва " се сбъднали, тъй като когато проходите му се запушили, богохулните му уста станали непристоен проход: и по този начин, изяждан от червеите, той в зло изхвърлил окаяната си душа. Също и неговият другар, Филикс, завеждащ царските съкровищници, не избегнал скорошното Божие наказване: по Божие отмъщение вътрешностите му се увредили и кръвта през деня и нощем шуртяла от богохулните му уста като от извор; той скоро починал за вечността, предавайки окаяната си душа на геената. Когато злочестивият цар Юлиан пристигнал в Антиохия и разбрал за това, не дръзнал да нанесе непочтеност на мощите на светия свещеномъченик Вавила, почиващ в Дафна Аполонова, само че заповядал на християните да ги вземат отсам - както се споделя в житието на този светия, в четвъртия ден на септември. След това отстъпникът Юлиан, като се отправил на поход против персите, умрял там, както предсказал светият свещеномъченик Христов Теодорит*. Като видели осъществяването на неговото знамение, правилните популяризирали Христа, истинния Бог, с Отца и Светия Дух, прославян во веки. Амин.
* Юлиан бил изумен от стрела, пусната от един персиец. Чувствайки приближаването на гибелта, той поставил ръка в раната, взел малко кръв, хвърлил я във въздуха и споделил, като че ли виждал пред себе си Христа, Когото преследвал: " Ти победи, Галилеецо! " (363 г.). Бел.ред.
© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите ( " Четьи-Минеи " ) на св. Димитрий Ростовски.
 
 
Източник: actualno.com

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР