От въвеждането му през 2008 г. досега периодично се започва

...
От въвеждането му през 2008 г. досега периодично се започва
Коментари Харесай

Задава ли се отмяна на плоския данък и налагане на прогресивна система?

От въвеждането му през 2008 година до момента от време на време се стартира спор за анулацията на "плоския налог " от 10% върху приходите, с прогресивна канара. Обикновено тематиката се дискутира при разискванията на държавния бюджет в есенните месеци. Сега полемиките започнаха по-рано поради Данък добавена стойност подаръците на премиера Бойко Борисов към хотелиери и ресторантьори и намаляването на ставката от 20 на 9 %.

В последните дни президентът Румен Радев и предшественикът му Росен Плевнелиев също се изрекоха по тематиката. И това бе един от дребното въпроси, може би даже единственият, по който мненията им съответстват. Радев се разгласи за подмяна на плоския налог с прогресивно данъчно облагане, а Плевнелиев акцентира, че "десятъкът " е извървял своя път и смяната на данъчната система би трябвало да е една от главните тематики на новия парламент, който ще избираме следващата година.

В дните преди този момент финансовият министър Владислав Горанов загатна енигматично, че може би е пристигнало време за спор по устройството на цялата данъчна система, което ускори упованията, че може би идва краят на плоския налог в България.

Защо в този момент

Въпреки че плоският налог е създание на тройната коалиция с министър председател Сергей Станишев, във всяка от последните години Българска социалистическа партия предлага неговата подмяна с прогресивна канара. Социалистите се употребяват и с поддръжката на синдикатите. Основният им мотив е, че при облагането на всички приходи с една и съща ставка страдат хората с ниско възнаграждение. Друг от доводите им е, че плоският налог не е довел до нарастване на директните задгранични вложения.

Срещу тях нормално застават ръководещите от ГЕРБ и работодателските организации. Бизнесът е на мнение, че всяка радикална смяна в системата би изложила на риск и би сложила под подозрение стабилността и предвидимостта на средата и би отправила неподходящи сигнали към предприятията и вложителите. "Десятъкът " е и неизменима част от рекламата на България пред задграничните вложители

Нееднократно ГЕРБ заявяваха, че в техен мандат налозите няма да се трансформират, още по-категоричен беше и финансовият министър Владислав Горанов, който и в този момент се разгласи срещу подпомагането на ресторантьорите. Последните изявления и на Горанов, и на Борисов, който дефинира този ход като "риск, който е подготвен да поеме ", обаче слагат под подозрение доверието към желанията на ръководещата партия.

Основните въпроси са: задоволително съществени ли са желанията на ГЕРБ и за какво, въпреки и страхливо, те биха подхванали сходен ход в този момент. Първата причина е, че е поради рецесията в стопанската система и упованията, че бюджетът ще завърши с годината недостиг. Това ще ограничи опциите на държавното управление да финансира строителните планове като автомагистралите, които са изключително гореща тематика по време на изборни акции.

Опитът на Гърция

Преди няколко години Атина увеличи редица данъци, в това число върху жилищата, анулира необлагаемите минимуми и смени методологията за пресмятане на обществените осигуровки, като крайната цел бе бюджетът да събира повече налози. В последна сметка се оказа, че с повишението на налозите гръцкото държавно управление реализира тъкмо противоположното на това, на което се надяваше. През 2016 година заявените доходи на гърците са спаднали с над 2.5 милиарда евро по отношение на година по-рано.

Според специалисти при прогресивната канара, показва той, данъчната тежест нараства по-бързо от повишаването на прихода. В резултат поражда мощен тласък приходът, върху който се заплащат налози, да бъде по-нисък, което значи, че укриването на приходи ще се усили.

За и срещу

Икономистът проф. Гарабед Минасян от Българска академия на науките е безапелационен, че плоският налог не е извършил упованията, с които е бил претрупан - че вложителите ще бъдат склонни да усилят вложенията си у нас и това ще се отрази върху благосъстоянието на хората, както и че ще се усили събираемостта на налозите.

"Евростат прави оценка степента на неравноправие и обществено разслоение преди данъчно облагане и след данъчно облагане. Съпоставянето на тези два измерителя демонстрира, че нашата данъчна система не спомага за на понижаване на неравенството в обществото, а спомага за увеличението му. Това е една от аргументите, заради която цялата архаична данъчна система следва да се премисли ", изясни Минасян пред БНР.

Финансистът Емил Хърсев обаче е на мнение, че плоският налог не трябва да бъде променян, тъй като това ще лиши България от едно от доста дребното ѝ преимущества, които тя има в конкуренцията с останалите страни, за привличане на вложения и за привличане на директен доход на приходи. По думите му светът върви към уеднаквяване на данъчното облагане.

" Някой в случай че си мисли, че ще им вземе на богатите парите, както проф. Минасян означи, няма да стане! Нямаше да са богати, в случай че са толкоз глупави и не са в положение и да си усъвършенстват данъчното облагане ", показва Хърсев.

Източник: banker.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР