Дейвид Джеймс ексклузивно пред „Труд“: Берба е елегантен и нестандартен
От три седмици Дейвид Джеймс още веднъж е треньор на „ Керала Бластърс “. В първия си опит бе играещ-наставник, а в този момент най-голямата звезда в тима му е Димитър Бербатов. Славният пазач има 572 мача във Висшата лига, което го подрежда на четвърто място във безконечната класация. Жива легенда е на „ Ливърпул “, натрупа 53 дуела за националния тим на Англия. Джеймс работи и като ефирен коментатор след края на кариерата си. Играл е в 10 тима, има две купи. Говори с доста пристрастеност за исландския „ Вестманея “, а беше и посетител на Димитър Бербатов по време на благотворителния мач с фондацията Луиш Фиго.
– Мистър Джеймс, какъв брой пъти сте бил в България?
– Мисля, че два пъти. Би трябвало да го зная… Англия игра международна подготовка против България през 2009 година. И предишното лято бях част от благотворителния мач сред фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго.
– Какво е мнението ви за Димитър Бербатов? Бяхте от негов посетител.
– Димитър е необикновено надарен състезател. Един превъзходен нападател, който го потвърди с многото сезони и голове във Висшата лига. За мен беше огромна чест да бъдат част от неговия дуел в София. Бербатов е в действителност огромен човек.
– Вкарвал ли ви е гол?
– Да. Помня сигурно един гол. „ Тотнъм “ победи „ Портсмут “ с 1:0 и попадението беше негово против мен. Вкара го с левия крайник от дясната страна на вратата.
– Как бихте го оприличил като нападател? Бихте ли го сравнил с другите?
– Прекрасен нападател. Бербатов не е единствено нападател. Той играе и като полузащитник, който може да разпределя играта на тима си. На него не му е належащо да вкарва доста мощност в дейностите си. Притежава грациозност и нестандартност, която може да е съдбовна за противника.
– Познавате ли други български играчи?
– Имам един огромен другар – Тоди. С Тодоров бяхме в „ Уест Хем “. Тоди е моят човек! Бих споделил доста положителни другари. Често сме в контакт, виждаме се от време на време.
– В кариерата ви постоянно сте били титуляр във всеки тим. Как го постигнахте?
– Да, по този начин беше повече от 20 години. Най-важното нещо са хубавичко работа и увереността в личните качества. Освен това постоянно съм имал доста положителни треньори. Аврам Грант да вземем за пример беше мой управител и се зарадвах да го видя на мача на Бербатов.
– В България и по света има доста британски почитатели. Всички те се питат какво е проклятието, което тегне върху британските вратари на огромните мачове. Вярно ли е?
– Това не е единствено върху вратарите, а върху тима. След международното състезание през 1966 година не сме спечелили огромен шампионат. Всички в Англия би трябвало да повярваме, че е пристигнало времето, в което националният тим още веднъж ще е на върха.
– Кои вратари харесвате?
– Моят огромен любимец е Джиджи Буфон. Той е легенда. Помня го от малко момче, когато играеше в „ Парма “, до проследния край в Шампионската лига. Разбира се, по света има и доста други вратари от екстра класа. Такъв е да вземем за пример Мануел Нойер.
– Какво смятате за налагания от него жанр да играе мощно с крайници и даже да бъде като бранител?
– Много забавно и рисковано. Мисля, че и вие в България имахте подобен вратар през 80-те години или се неистина? Гледал съм видео на един, който постоянно излизаше до централната линия. И аз съм опитвал, само че не бих го правил. Нойер поема доста опасности в избрани моменти. Уго Лорис от „ Тотнъм “ също е вратар, който може да играе по подобен метод.
– Съгласен ли сте, че сте в неравнопоставено състояние с нападателите? Вашите неточности се помнят, а техните – не.
– Така е. Когато гледаме репортаж от даден мач, изпуснатите положения нормално са доста. Но сбърка ли вратарят, единствено него разясняват.
– Коя е вашата най-голяма неточност?
– Никога не съм правил такава.
– Изкарахте доста години в „ Ливърпул “, един извънредно известен тим по света. Каква е магията на „ Анфийлд “?
– Не мога да я опиша. На стадиона на едни и същи места има хора, които са били на мач и през 70-те, и през 80-те години. Когато ме видят, постоянно ми споделят: „ Хей, Джеймс, „ Ливърпул “! “ Едно от най-великите усеща е да играеш за този клуб. Феновете на „ Ливърпул “ освен пеят песента „ Никога няма да сте сами “. Те те карат да се чувстваш по подобен метод. Ето, аз да вземем за пример, имам чудесно връзки с някои почитатели, макар че от дълго време не играя за „ Ливърпул “.
– Какво е възприятието да слушаш химна на „ Ливърпул “?
– Неописуемо е. За първи път ми се случи да настръхна от тази ария на „ Уембли “. Над 40 000 души пееха в един глас. Песента е доста известна. Дори когато играх в индийския „ Керала “, също толкоз хора я извършват като един. Представете си – хиляди индийци пеят „ Никога няма да сте сами “. Магическо е. Това е резултатът, който „ Ливърпул “ има върху почитателите по света.
– Защо един толкоз популярен в предишното клуб не може нито един път да стане първенец в ерата на Висшата лига?
– Учудващо е и за мен. За „ Ливърпул “ купата в Англия в този момент е като светия граал. Успяхме да спечелим Шампионската лига, само че не и Висшата лига. Мисля, че с Юрген Клоп тимът има своя късмет. В момента британското състезание е извънредно оспорвано с доста равностойни тимове. Може би идната година Юрген ще може да се бори за купата.
– Преди сезона кой ви беше любимецът?
– Нямам любимци. Вижте – аз обичам футбола. Обичам и „ Ливърпул “, и „ Астън Вила “, и „ Уест Хем “, и „ Манчестър Сити “, и „ Портсмут “, и „ Борнемут “, и „ Керала Бластърс “. Да, и националния тим на Англия, естествено. Наслаждавам се на играта. Досега говорихме за „ Ливърпул “. Феновете на тима гледат на мен все едно през вчерашния ден съм си тръгнал, а не преди 10 години. Ако се срещна с почитатели на „ Портсмут “, приказваме все едно предната вечер сме били дружно. Това е хубостта на футбола. Наслаждавам се на пристрастеността на почитателите към играта. Не желая да споделям кой клуб обичам повече. Бил съм в 10 разнообразни. Обичам ги всички.
– Вие сте четвърти по мачове във Висшата лига. Имате 572 участия. Кое е най-впечатляващото?
– Първото от тях. И ще ви обясня за какво. С него стартира всичко. Освен това беше първият директно излъчен мач в историята на Висшата лига. Играх за „ Ливърпул “ против „ Нотингам “.
– И по какъв начин завършихте?
– Е, не както би трябвало. „ Нотингам “ ни победи с 1:0. Днес гледате съвсем всеки ден мачове от Висшата лига. Но с този стартира всичко.
– Ядосахте ли се, когато Петер Чех ви задмина по брой сухи мрежи във Висшата лига?
– Как да се ядосам на едно момче, което е печелило Висшата лига, Шампионската лига, печелило е всичко. Петер е свръхестествен вратар. Ако трябваше да избера кой да усъвършенства моя връх, то бих избрал тъкмо него.
– В края на кариерата си отидохте в Исландия. Защо избрахте тази страна? Какъв опит е това?
– Никога не бях излизал в чужбина. По това време играех за „ Борнемут “ в трета лига. Един другар ми се обади и ме попита дали бих отишъл за шест месеца в Исландия, където предложи също да съм му и помощник. И слушайте – с „ Вестманея “ играхме в квалификациите на Лига Европа против „ Цървена звезда “. На техния стадион в Белград имаше 35 000 души. А цяла Исландия е малко повече от 300 000 поданици. И в края на мача хиляди пламенни сръбски почитатели ни приветстваха поради представянето ни. Чувствах се горделив, както и всичките ми съотборници. Такова необикновено нещо е футболът. Тези шест месеца в Исландия бяха страховит опит. Разбрах, че и в тази страна футболът е цар.
– А през днешния ден всеки във футболния свят приказва за чудото Исландия. Вие бяхте там. Обяснете ни по какъв начин е допустимо Исландия да бие Англия в осминафинал на европейско състезание?
– Дълго е за пояснение, само че ще се опитам да го направя по кратния метод. Всички исландци еднообразно обичат футбола. Колкото мъжки тимове има, толкоз са и женските. 12-годишни девойки играят, 12-годишни момчета – също. Всеки е в играта. Повечето положителни футболисти отиват в Швеция, в Норвегия, изобщо в чужбина. За исландците като цяло спортът е метод на живот. Те са дребна страна, те са викинги. И малко на брой имат бойния дух на исландските футболисти. Борбата е в кръвта им. Така беше и на европейското състезание. И там тъкмо в мача против Англия те направиха най-голямата изненада.
– Като някогашен национал на Англия по какъв начин гледахте и приехте тази загуба от Исландия?
– Вижте – аз съм почитател на Англия. Но едвам дребна част от мен продължава да обича Исландия. В този ден по-добрият победи. Така е във футбола. Ако британският тим бе играл по-добре, несъмнено щеше да завоюва.
– Имате два трофея в кариерата си. Първият е с „ Ливърпул “ – купата на лигата, а по-късно с „ Портсмут “ спечелихте купата на Англия. Кое от двете повече си обичате?
– Купата на Англия.
– Защо я спечелихте с по-малкия клуб ли?
– Не, тъй като беше третият ми край в шампионата. През 1996-а година изгубих с „ Ливърпул “, след това и с „ Астън Вила “. А съумях с „ Портсмут “. На четвъртфинала бихме даже „ Манчестър Юнайтед “. Купата на лигата с „ Ливърпул “ беше странна. За този клуб трофеят не е огромен.
– Англия си остава домът на футбола. Феновете чакат един ден националният тим да завоюва международната купа или европейско състезание. Какво пречи на отбора даже да играе край?
– Най-вече това, че противниците са прекомерно положителни. Вижте да вземем за пример Франция. Продължавам с Германия, Испания, Бразилия. Всички те са доста класни.
– Но мнозина настояват, че Висшата лига е най-силното и атрактивно състезание.
– Най-атрактивно състезание не значи, че там играят най-хубавите тимове. Вижте по какъв начин Португалия завоюва Евро 2016. Много от мачовете на отбора приключиха наедно. Гърция завоюва Евро 2004 с минимални победи с по 1:0. Успехът не идва наложително с атракцията. Това са шампионати, където би трябвало да побеждаваш. Но не щеш ли предходната година Англия стана международен първенец при юношите. Младежите също се показват добре. Въпросът е тези момчета да стартират да играят постоянно. И в идващите 5-6 години бихме могли да бъдем най-хубави в света и да останем такива десетилетия напред.
– Не сте ли склонен, че са прекомерно малко британските футболисти и треньори във Висшата лига?
– Английските клубове желаят да съберат най-хубавите футболисти от целия свят. А същото се отнася и за треньорите. Пари има задоволително и това разрешава да се притегля в действителност най-високата класа. Много от непознатите треньори избират да си водят чужденци. Обратен образец е аржентинецът Маурисио Почетино залага в „ Тотнъм “ на значително англичани. Целта оправдава средствата, а тя е да си допустимо най-високо в класирането.
– Стила на кой треньор най-вече харесвате?
– Не желая да посочвам един човек и един жанр. Наскоро се срещнах с Почетино и ще ви кажа, че той е доста добър човек и експерт. Юрген Клоп също е подобен. Аз обичам да приказвам за личностите, за хората. Когато си добър човек, то и тимът ти играе добър футбол.
– Защо „ Манчестър Юнайтед “, най-успешният клуб във Висшата лига, не може да стане първенец след ерата на Алекс Фъргюсън?
– Това е въпрос на еволюция. Вижте какъв брой е популярен „ Ливърпул “ от 70-те и от 80-те години. А в този момент, към този момент близо 30 сезона, тимът не може да стане първенец. „ Манчестър Юнайтед “ пък дълго доминираше във Висшата лига, но… Винаги времето ти изтича и някой различен поема вълната.
– Защо до този сезон британските тимове в един дълъг интервал не успяваха да стигнат последните стадии в Шампионската лига? След купата на „ Челси “ през 2012-а никой от тях не е бил на край.
– Защото испанците са прекомерно положителни. Ние имаме най-хубавото състезание, само че не и най-хубавите тимове. Вижте единствено какво прави Кристиано Роналдо в „ Реал “ (Мадрид). Той е в действителност свръхестествен към този момент толкоз години.
– След края на кариерата си се влюбихте и в журналистическата специалност. Имате коментарна графа във вестник, анализирате по малкия екран. Кое е по-трудно – да играеш или да коментираш?
– Може би по-трудна е сегашната ми работа. Когато си на терена, взимаш решенията за момент. А в този момент би трябвало да анализираш за какво някой е сбъркал или за какво е направил спасяването на годината. Как се е стигнало до него? Кой преди този момент е сбъркал? Но не можеш нищо да промениш. Трябва да го изкоментираш по този начин, че да е забавно за аудиторията.
– Имало ли е треньор или футболист, който ви се е ядосал за коментар?
– Не, тъй като не приказвам неприятно за хората. Освен това аз съм квалифициран треньор и знам какво е. Аз съм повече анализатор, в сравнение с коментатор. Не ми е в стила да охулвам някого.
– Вече започнахте като треньор, само че в Индия. Защо чак там? Какви са упоритостите ви?
– Започнах в Индия с „ Керала Бластърс “ като играещ управител. Там сезонът е единствено четири месеца. Искам да бъда треньор или състезателен шеф. Искам обаче и да си запазя контакта с малките екрани. Ще остана вечно във футбола. Моята цел е да развъртвам футболисти и изобщо да съм част от играта.
– Мистър Джеймс, какъв брой пъти сте бил в България?
– Мисля, че два пъти. Би трябвало да го зная… Англия игра международна подготовка против България през 2009 година. И предишното лято бях част от благотворителния мач сред фондациите на Димитър Бербатов и Луиш Фиго.
– Какво е мнението ви за Димитър Бербатов? Бяхте от негов посетител.
– Димитър е необикновено надарен състезател. Един превъзходен нападател, който го потвърди с многото сезони и голове във Висшата лига. За мен беше огромна чест да бъдат част от неговия дуел в София. Бербатов е в действителност огромен човек.
– Вкарвал ли ви е гол?
– Да. Помня сигурно един гол. „ Тотнъм “ победи „ Портсмут “ с 1:0 и попадението беше негово против мен. Вкара го с левия крайник от дясната страна на вратата.
– Как бихте го оприличил като нападател? Бихте ли го сравнил с другите?
– Прекрасен нападател. Бербатов не е единствено нападател. Той играе и като полузащитник, който може да разпределя играта на тима си. На него не му е належащо да вкарва доста мощност в дейностите си. Притежава грациозност и нестандартност, която може да е съдбовна за противника.
– Познавате ли други български играчи?
– Имам един огромен другар – Тоди. С Тодоров бяхме в „ Уест Хем “. Тоди е моят човек! Бих споделил доста положителни другари. Често сме в контакт, виждаме се от време на време.
– В кариерата ви постоянно сте били титуляр във всеки тим. Как го постигнахте?
– Да, по този начин беше повече от 20 години. Най-важното нещо са хубавичко работа и увереността в личните качества. Освен това постоянно съм имал доста положителни треньори. Аврам Грант да вземем за пример беше мой управител и се зарадвах да го видя на мача на Бербатов.
– В България и по света има доста британски почитатели. Всички те се питат какво е проклятието, което тегне върху британските вратари на огромните мачове. Вярно ли е?
– Това не е единствено върху вратарите, а върху тима. След международното състезание през 1966 година не сме спечелили огромен шампионат. Всички в Англия би трябвало да повярваме, че е пристигнало времето, в което националният тим още веднъж ще е на върха.
– Кои вратари харесвате?
– Моят огромен любимец е Джиджи Буфон. Той е легенда. Помня го от малко момче, когато играеше в „ Парма “, до проследния край в Шампионската лига. Разбира се, по света има и доста други вратари от екстра класа. Такъв е да вземем за пример Мануел Нойер.
– Какво смятате за налагания от него жанр да играе мощно с крайници и даже да бъде като бранител?
– Много забавно и рисковано. Мисля, че и вие в България имахте подобен вратар през 80-те години или се неистина? Гледал съм видео на един, който постоянно излизаше до централната линия. И аз съм опитвал, само че не бих го правил. Нойер поема доста опасности в избрани моменти. Уго Лорис от „ Тотнъм “ също е вратар, който може да играе по подобен метод.
– Съгласен ли сте, че сте в неравнопоставено състояние с нападателите? Вашите неточности се помнят, а техните – не.
– Така е. Когато гледаме репортаж от даден мач, изпуснатите положения нормално са доста. Но сбърка ли вратарят, единствено него разясняват.
– Коя е вашата най-голяма неточност?
– Никога не съм правил такава.
– Изкарахте доста години в „ Ливърпул “, един извънредно известен тим по света. Каква е магията на „ Анфийлд “?
– Не мога да я опиша. На стадиона на едни и същи места има хора, които са били на мач и през 70-те, и през 80-те години. Когато ме видят, постоянно ми споделят: „ Хей, Джеймс, „ Ливърпул “! “ Едно от най-великите усеща е да играеш за този клуб. Феновете на „ Ливърпул “ освен пеят песента „ Никога няма да сте сами “. Те те карат да се чувстваш по подобен метод. Ето, аз да вземем за пример, имам чудесно връзки с някои почитатели, макар че от дълго време не играя за „ Ливърпул “.
– Какво е възприятието да слушаш химна на „ Ливърпул “?
– Неописуемо е. За първи път ми се случи да настръхна от тази ария на „ Уембли “. Над 40 000 души пееха в един глас. Песента е доста известна. Дори когато играх в индийския „ Керала “, също толкоз хора я извършват като един. Представете си – хиляди индийци пеят „ Никога няма да сте сами “. Магическо е. Това е резултатът, който „ Ливърпул “ има върху почитателите по света.
– Защо един толкоз популярен в предишното клуб не може нито един път да стане първенец в ерата на Висшата лига?
– Учудващо е и за мен. За „ Ливърпул “ купата в Англия в този момент е като светия граал. Успяхме да спечелим Шампионската лига, само че не и Висшата лига. Мисля, че с Юрген Клоп тимът има своя късмет. В момента британското състезание е извънредно оспорвано с доста равностойни тимове. Може би идната година Юрген ще може да се бори за купата.
– Преди сезона кой ви беше любимецът?
– Нямам любимци. Вижте – аз обичам футбола. Обичам и „ Ливърпул “, и „ Астън Вила “, и „ Уест Хем “, и „ Манчестър Сити “, и „ Портсмут “, и „ Борнемут “, и „ Керала Бластърс “. Да, и националния тим на Англия, естествено. Наслаждавам се на играта. Досега говорихме за „ Ливърпул “. Феновете на тима гледат на мен все едно през вчерашния ден съм си тръгнал, а не преди 10 години. Ако се срещна с почитатели на „ Портсмут “, приказваме все едно предната вечер сме били дружно. Това е хубостта на футбола. Наслаждавам се на пристрастеността на почитателите към играта. Не желая да споделям кой клуб обичам повече. Бил съм в 10 разнообразни. Обичам ги всички.
– Вие сте четвърти по мачове във Висшата лига. Имате 572 участия. Кое е най-впечатляващото?
– Първото от тях. И ще ви обясня за какво. С него стартира всичко. Освен това беше първият директно излъчен мач в историята на Висшата лига. Играх за „ Ливърпул “ против „ Нотингам “.
– И по какъв начин завършихте?
– Е, не както би трябвало. „ Нотингам “ ни победи с 1:0. Днес гледате съвсем всеки ден мачове от Висшата лига. Но с този стартира всичко.
– Ядосахте ли се, когато Петер Чех ви задмина по брой сухи мрежи във Висшата лига?
– Как да се ядосам на едно момче, което е печелило Висшата лига, Шампионската лига, печелило е всичко. Петер е свръхестествен вратар. Ако трябваше да избера кой да усъвършенства моя връх, то бих избрал тъкмо него.
– В края на кариерата си отидохте в Исландия. Защо избрахте тази страна? Какъв опит е това?
– Никога не бях излизал в чужбина. По това време играех за „ Борнемут “ в трета лига. Един другар ми се обади и ме попита дали бих отишъл за шест месеца в Исландия, където предложи също да съм му и помощник. И слушайте – с „ Вестманея “ играхме в квалификациите на Лига Европа против „ Цървена звезда “. На техния стадион в Белград имаше 35 000 души. А цяла Исландия е малко повече от 300 000 поданици. И в края на мача хиляди пламенни сръбски почитатели ни приветстваха поради представянето ни. Чувствах се горделив, както и всичките ми съотборници. Такова необикновено нещо е футболът. Тези шест месеца в Исландия бяха страховит опит. Разбрах, че и в тази страна футболът е цар.
– А през днешния ден всеки във футболния свят приказва за чудото Исландия. Вие бяхте там. Обяснете ни по какъв начин е допустимо Исландия да бие Англия в осминафинал на европейско състезание?
– Дълго е за пояснение, само че ще се опитам да го направя по кратния метод. Всички исландци еднообразно обичат футбола. Колкото мъжки тимове има, толкоз са и женските. 12-годишни девойки играят, 12-годишни момчета – също. Всеки е в играта. Повечето положителни футболисти отиват в Швеция, в Норвегия, изобщо в чужбина. За исландците като цяло спортът е метод на живот. Те са дребна страна, те са викинги. И малко на брой имат бойния дух на исландските футболисти. Борбата е в кръвта им. Така беше и на европейското състезание. И там тъкмо в мача против Англия те направиха най-голямата изненада.
– Като някогашен национал на Англия по какъв начин гледахте и приехте тази загуба от Исландия?
– Вижте – аз съм почитател на Англия. Но едвам дребна част от мен продължава да обича Исландия. В този ден по-добрият победи. Така е във футбола. Ако британският тим бе играл по-добре, несъмнено щеше да завоюва.
– Имате два трофея в кариерата си. Първият е с „ Ливърпул “ – купата на лигата, а по-късно с „ Портсмут “ спечелихте купата на Англия. Кое от двете повече си обичате?
– Купата на Англия.
– Защо я спечелихте с по-малкия клуб ли?
– Не, тъй като беше третият ми край в шампионата. През 1996-а година изгубих с „ Ливърпул “, след това и с „ Астън Вила “. А съумях с „ Портсмут “. На четвъртфинала бихме даже „ Манчестър Юнайтед “. Купата на лигата с „ Ливърпул “ беше странна. За този клуб трофеят не е огромен.
– Англия си остава домът на футбола. Феновете чакат един ден националният тим да завоюва международната купа или европейско състезание. Какво пречи на отбора даже да играе край?
– Най-вече това, че противниците са прекомерно положителни. Вижте да вземем за пример Франция. Продължавам с Германия, Испания, Бразилия. Всички те са доста класни.
– Но мнозина настояват, че Висшата лига е най-силното и атрактивно състезание.
– Най-атрактивно състезание не значи, че там играят най-хубавите тимове. Вижте по какъв начин Португалия завоюва Евро 2016. Много от мачовете на отбора приключиха наедно. Гърция завоюва Евро 2004 с минимални победи с по 1:0. Успехът не идва наложително с атракцията. Това са шампионати, където би трябвало да побеждаваш. Но не щеш ли предходната година Англия стана международен първенец при юношите. Младежите също се показват добре. Въпросът е тези момчета да стартират да играят постоянно. И в идващите 5-6 години бихме могли да бъдем най-хубави в света и да останем такива десетилетия напред.
– Не сте ли склонен, че са прекомерно малко британските футболисти и треньори във Висшата лига?
– Английските клубове желаят да съберат най-хубавите футболисти от целия свят. А същото се отнася и за треньорите. Пари има задоволително и това разрешава да се притегля в действителност най-високата класа. Много от непознатите треньори избират да си водят чужденци. Обратен образец е аржентинецът Маурисио Почетино залага в „ Тотнъм “ на значително англичани. Целта оправдава средствата, а тя е да си допустимо най-високо в класирането.
– Стила на кой треньор най-вече харесвате?
– Не желая да посочвам един човек и един жанр. Наскоро се срещнах с Почетино и ще ви кажа, че той е доста добър човек и експерт. Юрген Клоп също е подобен. Аз обичам да приказвам за личностите, за хората. Когато си добър човек, то и тимът ти играе добър футбол.
– Защо „ Манчестър Юнайтед “, най-успешният клуб във Висшата лига, не може да стане първенец след ерата на Алекс Фъргюсън?
– Това е въпрос на еволюция. Вижте какъв брой е популярен „ Ливърпул “ от 70-те и от 80-те години. А в този момент, към този момент близо 30 сезона, тимът не може да стане първенец. „ Манчестър Юнайтед “ пък дълго доминираше във Висшата лига, но… Винаги времето ти изтича и някой различен поема вълната.
– Защо до този сезон британските тимове в един дълъг интервал не успяваха да стигнат последните стадии в Шампионската лига? След купата на „ Челси “ през 2012-а никой от тях не е бил на край.
– Защото испанците са прекомерно положителни. Ние имаме най-хубавото състезание, само че не и най-хубавите тимове. Вижте единствено какво прави Кристиано Роналдо в „ Реал “ (Мадрид). Той е в действителност свръхестествен към този момент толкоз години.
– След края на кариерата си се влюбихте и в журналистическата специалност. Имате коментарна графа във вестник, анализирате по малкия екран. Кое е по-трудно – да играеш или да коментираш?
– Може би по-трудна е сегашната ми работа. Когато си на терена, взимаш решенията за момент. А в този момент би трябвало да анализираш за какво някой е сбъркал или за какво е направил спасяването на годината. Как се е стигнало до него? Кой преди този момент е сбъркал? Но не можеш нищо да промениш. Трябва да го изкоментираш по този начин, че да е забавно за аудиторията.
– Имало ли е треньор или футболист, който ви се е ядосал за коментар?
– Не, тъй като не приказвам неприятно за хората. Освен това аз съм квалифициран треньор и знам какво е. Аз съм повече анализатор, в сравнение с коментатор. Не ми е в стила да охулвам някого.
– Вече започнахте като треньор, само че в Индия. Защо чак там? Какви са упоритостите ви?
– Започнах в Индия с „ Керала Бластърс “ като играещ управител. Там сезонът е единствено четири месеца. Искам да бъда треньор или състезателен шеф. Искам обаче и да си запазя контакта с малките екрани. Ще остана вечно във футбола. Моята цел е да развъртвам футболисти и изобщо да съм част от играта.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ